„Травиата“ сред Белоградчишките скали

 Сцена от операта „Травиата“ / снимка: Дтржавна опера – Русе

В петъчната вечер, 22 август, от 20 ч. сред удивителните Белоградчишки скали Държавна опера-Русе ще представи операта „Травиата“. Постановката еби създадена специално за 75-годишнината от основаването на русенския оперен театър. През 1949 година в Русе е представено емблематичното произведение на Джузепе Верди и това е първата постановка на Русенската опера. Затова и днес за русенските оперни артисти и музиканти „Травиата“ е символ на неувяхващата благодарност към делото на предшествениците от миналото.

Режисьор на спектакъла е Нина Найденова, а диригент ще бъде маестра Вилиана Вълчева.

За нея това ще е второ качване на сцената край скалите, след като е била главен диригент на „Кармина бурана“:

„В Белоградчик никога не бях ходила и съм изключително впечатлена. Има една много, много специална енергия там. Има такава на Античния град в Пловдив, в Белоградчик също се усеща това нещо, което е магнетично и много приятно с този естествен декор и скалите. Всичко е направено много хубаво като сцена, като място за публиката – очарована съм… „Травиата“ е нова постановка, аз сега за първи път ще я дирижирам, досега неин диригент-постановчик беше Васил Бошнаков на премиерата. Много се радвам, че ще мога да направя това заглавие. Постановката е много красива, с изключително красиви костюми. Аз винаги се вълнувам преди всеки спектакъл, независимо къде е той. Вълнението е винаги голямо, защото съм максималист човек и винаги търся да дам най-доброто от себе си.“ 

В ролята на Виолета Валери е Даниела Караиванова, сопран, която казва, че превъплъщението ѝ в тази героиня я кара да се чувства по специален начин:

„Това е изключително предизвикателство за всеки един сопран и е необятна роля. Специална е, защото в рамките на няколко часа, докато тече обстановката, минаваш през много неща, през целия живот на това момиче и за кратко време трябва да обхванеш целия живот, да го изживееш и да го предадеш на публиката, да го изстрадаш, защото това не е история с хепи енд, както се казва. Трябва наистина да бъде изпълнена много истински, защото ако ти не си повярваш и публиката няма да ти повярва… Аз още като студентка, като всеки един сопран се хвърлих в тази роля, но не бях готова и не само гласово, а и като психология. Просто трябва да пораснеш за тази партия. Трябва да можеш да я усетиш по истински начин.“

Операта „Травиата“ на Джузепе Верди не само е може би най-любима за оперната публика по целия свят, но много повече означава тя за русенци, защото именно с постановка на „Травиата“ се ражда за богат и пълнокръвен живот Русенската опера. Днес с поредната постановка на „Травиата“ Русенската опера със задоволство поставя короната си, щедро украсена от блясъка на талантите на своите солисти, хористи, балетни артисти и инструменталисти в един спектакъл, който успешно демонстрира артистичното богатство на русенския оперен театър.

„Травиата“ е символ на благодарността към миналото, на връзката с традициите и на постоянната ангажираност към бъдещето на оперното изкуство в региона. Всеки тон, всяка нотка в „Травиата“ оживява в изпълненията на артистите, които внасят нова енергия и страст в това класическо произведение. Новата постановка е свидетелство за непреходната сила на оперната музика и любовта към изкуството, която продължава да обединява и вдъхновява публиката.

Операта „Травиата“ е част от фестивала „Опера на върховете“ в Белоградчик и ще бъде представена на 22 август 2025 г. Началният час е 20:00.

ТРАВИАТА

Опера в три действия от

Джузепе Верди 

Либрето – Франческо Мариа Пиаве

По романа на Александър Дюма-син

Първо изпълнение: 6 март 1853 година във Венеция.

Първо изпълнение в България: 1910 година, Оперната дружба-София.

Първо изпълнение в Русе: 8 ноември 1949 година, диригент – Константин Илиев, режисьор – Драган Кърджиев, художник – Асен Попов, хореограф – Ана Воробьова, хормайстор – Илия Илиев.

Действащи лица:

Виолета Валери – сопран

Флора Бервоа – мецосопран

Анина – мецосопран

Алфред Жермон – тенор

Жорж Жермон, негов баща – баритон

Гастон, Виконт дьо Леториер – тенор

Барон Дюфол – баритон 

Маркиз д’Обини – бас

Доктор Гренвил – бас

Жозеф, камериер на Виолета – тенор

Майордом на Флора – бас

Комисионер – бас

Приятели на Виолета и Флора, действието се развива в Париж и околностите около 1850 година.

Кратко съдържание

Първа картина

Париж. Весело празненство у Виолета Валери. След края на тежко боледуване, младата и красива куртизанка е поканила всички свои стари приятели у дома си. Виконт Гастон е довел своя приятел Алфред Жермон, който скоро е дошъл от провинцията. Той е представен на домакинята. От пръв поглед Алфред се влюбва във Виолета и вдига вдъховена наздравица. Музика приканва гостите за танци в съседната зала, но Виолета, усетила внезапна слабост, остава. Заедно с нея е и Алфред. Виолета също е увлечена от пръв поглед по него. Това чувство е напълно ново и непознато за нея. Като знак, че очаква той да се завърне при нея, тя му дава един цвят на камелия, който той обещава да ѝ върне на другия ден. Гостите се сбогуват с Виолета и си тръгват. Останала сама, тя не спира да мисли за Алфред и за силните и непознати чувства, които е изпитала към него. Тя разбира, че е влюбена и че любовта ще ѝ донесе страдание.

Втора картина

Къща в околностите на Париж. Вече три месеца Виолета и Алфред живеят щастливо заедно. Щастието им е помрачено от липсата на пари. Виолета тайно от Алфред продава вещите си. Когато узнава това от прислужницата Анина, Алфред заминава за Париж, за да опита да се сдобие с някакви пари. Виолета се прибира удома и разбира от Анина, че Алфред е заминал за Париж. Докато преглежда пощата си, неочаквано пристига бащата на Алфред – Жорж Жермон. Той обвинява Виолета, че влияе лошо на сина му и проваля живота му. Жермон иска тя незабавно и завинаги да се раздели със сина му. Той ѝ разказва, че неговата дъщеря ще сключва брак. Връзката на Алфред с Виолета подкопава авторитета на семейството и поради тази причина младоженецът е на път да се откаже от този брак. Жермон настойчиво убеждава Виолета в необходимостта от раздяла – връзката им с Алфред не е благословена от небето, а тя е млада, животът е пред нея и тя отново ще срещне любовта. Виолета склонява – колкото и да ѝ е трудно, тя ще се раздели с Алфред. А бащата нека разкаже на дъщеря си за нейната саможертва. Жермон си тръгва и Виолета с последни сили започва да пише прощално писмо до Алфред, който в този момент изненадващо се завръща. Със сълзи на очи, Виолета му казва, че иска той да я обича толкова силно, колкото и тя обича него. Ненадейно тя му казва „сбогом“ и си тръгва. Алфред остава сам… Не след дълго пристига Жермон, който упреква сина си, че е забравил родния край и семейството си. Едва в този момент Алфред вижда писмото, което Виолета му е написала. Той решава, че тя го е изоставила, за да продължи живота си както досега. Изпълнен с гняв и съмнения, той тръгва за Париж.

Трета картина

Бал у Флора Бервоа. Гостите се веселят. Мълвата, че Алфред и Виолета са се разделили е достигнала до всички. Пристига и Алфред. След малко идва и тя, придружена от стария си обожател барон Дюфол. Алфред и Дюфол сядат на игралната маса за обичайната игра на карти и започват да играят, залагайки все повече. Алфред не спира да печели, а държанието му е предизвикателно. Виждайки Алфред, мъката и страданието на Виолета се усилват още повече. Без да знае каква е причината Виолета да го напусне, Алфред демонстративно хвърля в лицето ѝ спечелените от играта пари, като заявява, че така ѝ връща пропиляното заради него състояние. Виолета не издържа и припада. В този момент в салона влиза Жорж Жермон. Възмутен от постъпката на сина си, той порицава и осъжда държанието му. Единствен той знае каква е саможертвата на Виолета и колко ѝ струва тя, но не може да каже на никого…

Четвърта картина

В спалнята на Виолета. След протеклия скандал на бала, здравето на Виолета се е влошило сериозно. Сега тя лежи сама и няма желание да се види с никого. Алфред е в чужбина след дуела му с барон Дюфол. Докотор Гренвил я окуражава, че вече е по-добре, но Виолета е сигурна – това е просто една благородна лъжа. Тя предчувства, че ѝ остава много малко да живее и че всичко вече е свършило. В този момент Анина съобщава радостна вест – Алфред се е завърнал! Двамата са безкрайно щастливи от тази среща, но за кратко. Виолета се чувства все по-зле. Пристига и Жермон, който съжалява за стореното и иска да прегърне Виолета като своя дъщеря. Уви, дошъл е прекалено късно. Виолета изведнъж с почуда забелязва, че вече не усеща никакви болки и животът в нея сякаш се завръща. След този внезапен прилив на сили и надежда, тя издъхва.   

Операта „Травиата“ е изнесена за първи път през 1853 година. Пет години по-рано, през 1848 година е излязъл от печат романът на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“. През 1852  Верди вижда преработения в драма роман и възлага на Франческо Мариа Пиаве да напише либретото. Премиерата се състояла на 6 март 1853 година във Венеция. 

В България „Травиата“ е поставена от Оперната дружба в София през 1910 година. Диригент е Тодор Хаджиев, един от видните музикални деятели на Русе. Режисьор е Константин Михайлов-Стоян – тенор, известен оперен певец, солист на Болшой театър и на операта в Хелзинки, основоположник на оперното дело в България.

В Русе операта „Травиата“ е на сцената за първи път в късната есен на 1949 година, когато на 27 ноември с нейната премиера е открита Русенската опера. Режисьор на постановката е проф. Драган Кърджиев, а  диригент-постановчик – Константин Илиев.

Билети:

Entase.bg https://entase.to/uOP
Eventim.bg https://shorturl.at/TncP2 

Източници: Държавна опера – Русе, Радио Видин