Като семеен празник Бъдни вечер носи много спомени и традиции. Народната традиция в Северозапада е нарекла този ден Малката Коледа, а в някои села и до днес споменават и другите му имена – Неядка, Крачун, Първа кадена вечер.
Голяма част от символиката на празника е представена на трапезата. Най-същественото при приготвянето на менюто е храната да е в изобилие – за да бъде успешна следващата година. Ястията трябва да са нечетен брой. Друго важно условие е, всичко да бъде постно – месните ястия остават за Коледа. Задължително на масата трябва да присъстват сухи чушки пълнени с боб, тиквеник, постни сарми от зелеви листа, постна питка с късмети, ошав, различни видове салати, ядки и плодове. Добре е из цялата къща да се обиколи със запален тамян, за да се пречисти енергията. На масата задължително трябва да има и мед, за да е сладък животът на всички от семейството. Можете да сложите за украса на масата една глава чесън – тя се препоръчва срещу зли сили. По традиция, след сядането на празничната трапеза, най-възрастният член на семейството разчупва питката и дава на всеки по едно парче. В питката се слагат късметчета – парченце от дрянов клон символизира здравето, монетата символизира богатството, копчето символизира късмет.
Чипровецът Георги Костодинов е сред пазителите на традициите и определя Бъдни вечер като най-вълнуващия момент в годината. Тридесет години е работил като главен готвач и управител на ресторант.
Георги Костодинов от гр. Чипровци
От 1998 г. Георги започва да пише стихове и до сега има издадени 20 книги и е носител на множество литературни награди. Голямата му страст обаче си остава кулинарията на Северозапада.
Ето неговите три рецепти за традиционни ястия за Бъдни вечер:
Гньетене чушки
Сухи пиперки – 20 бр., боб 500 гр., праз лук – 1 стрък, ориз – две супени лъжици, сол, червен пипер, мащерка, сминдух, олио – 200 гр.
Гньетене чушки
Сваряваме боба. Накисваме чушките в топла вода, за да омекнат и след това ги почистваме от семената. В част от олиото запържваме лука, докато започне да добива златист вид. Накрая слагаме червения пипер и сваляме от огъня. Бобът се намачква с дървена лъжица и към него се прибавят запръжката, оризът, солта и подправките. Разбърква се хубаво и с чаена лъжичка започваме да пълним пиперките. Тъпчат се внимателно, за да не се разкъсат. Редят се плътно една до друга, в намазана с олио тава. Долива се мъничко вода, добавяме и останалото олио и слагаме тавата в нагорещен долап. Може да се завият и с фолио, което десет минути преди да са готови се сваля, за да се запекат и отгоре!
Постни северняшки сарми
Кисело зеле – 1 зелка, ориз – една чаена чаша, орехови ядки – една чаена чаша, праз лук – три стръка, червен пипер, сол и чубрица.
Сарми по северняшки
Отделят се листата от зелето и с нож внимателно се отстранява дебелата им част. Ореховите ядки се смилат или се счукват в хаванче. Лукът се нарязва на ситно и всичко това се смесва в купа. Прибавят се оризът, червеният пипер и солта и сместа се обърква хубаво. След това с лъжица взимаме от плънката и слагаме в средата на зелевия лист, като внимателно завиваме. Опитайте се да правите по-стегната завивка, за да не се развие сармата по време на печенето! Подреждаме ги плътно една до друга в подходящ съд. Доливаме малко вода и печем под капак на умерена температура.
Турлашки тиквеник
Един пакет фини кори за баница, около 500 гр.- 800 гр. тиква, захар, 1 с.л. канела, 200 гр. олио.
Турлашки тиквеник
Тиквата се обелва и се настъргва на ренде. След това, върху всяка кора за баница се размазва малко олио /може с четчица или с лъжица/. Поръсва се от настърганата тиква, като се внимава да е разпределено равномерно върху кората, добавя се захар на вкус, поръсва се канела и кората се завива на руло. Навитите с плънка кори се подреждат в тава, предварително намазана с олио. Накрая се намазват с олио и тиквеникът се слага във фурната. Пече се на умерена температура. Към плънката по желание може да се добавят стафиди или една-две настъргани ябълки. Те придават специфичен вкус и аромат на тиквеника!
Добър апетит! Да ви е благо!