Тихомир е роден в Белоградчик през 1991 г. В момента учи строителство на сгради и съоръжения в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. През свободното си време обикаля по баирите и снима преживяното.
Обичам да снимам, защото снимането ме прави щастлив. Изпълва ме с положителни чувства и енергия, мотивира ме и ме учи на постоянство и търпение.
В района на Копренските водопади.
Първата си снимка, която много харесах… всъщност това не е точно първата ми снимка, която съм харесал, но е първата, която толкова много харесах, че реших да си я извадя в голям формат на фотохартия и да си я закача на стената. Тя е на един безименен водопад в района на Копренските водопади. Част е от едно невероятно приключение, включващо и изкачването на връх Копрен.
Вдъхновявам се от световноизвестни фотографи като Marc Adamus, Chip Phillips, Ian Plant, Ryan Dyar и други. За да успееш винаги трябва да се стремиш към най-високото.
Снимам с Canon EOS 450D и обективи Tokina 11-16, Canon 15-85 и Canon 70-200. Също така използвам поляризационни и градиентни филтри.
Идеалният кадър е този, който те оставя без думи. Кадър, към който не би добавил нищо и от който не би премахнал нищо.
Започнах да снимам сериозно преди няколко години. Започнах да гледам по-сериозно на нещата, да планирам снимките, а не просто да се надявам на късмета. Също така започнах да си поставям цели, които да изпълня, в главата ми започнаха да се раждат идеи, които да се стремя да реализирам.
„Гъбите“, Белоградчишките скали
Най-екстремният ми кадър.. хмм, като се замисля има доста такива. Този случай, за който се сещам в момента е една нощна снимка на Гъбите в Белоградчик през зимата. Стоях на едно място близо 3 часа на -10 градуса. Бях намъкнал половината дрехи от гардероба и въпреки това ми беше студено. Едно е да излезеш за 15 минути до магазина, съвсем друго да стоиш 3 часа до статива, докато броиш наум оставащите минути.
Най-известният ми кадър е може би този, от корицата на един януарски брой на National Geographic (2012). Далеч не е най-добрият ми според мен, но него си бяха избрали.
Цветно или черно-бяло? Що се отнася до пейзажите – определено цветно! Природата е цветна, тя прелива от цветове – от кърваво-червените залези и изгреви, през тюркоазените езера и морета, зелените гори и поляни, та до пъстрите цветя и насекоми. Всичко около нас е цветно!
Пейзаж или портрет? Пейзаж! Или поне за момента. Иска ми се да мога да снимам и хора, но ми е много по-трудно. Имам желание обаче в скоро време да започна да се развивам и в тази област.
Когато снимам си мисля за… всъщност се старая да не мисля много. Просто се отдавам на емоциите и се потапям в един различен свят… свят, където всичко е красиво!
„Това, което успях да изстискам от условията тези няколко дни“. Пирин, връх Джангал
Най-дълго съм чакал за един залез в Пирин. Бяхме се качили в планината с един приятел да снимаме връх Джангал. Седяхме 3 дни на брега на едно от Валявишките езера в чакане на подходящата светлина. Да, обаче планината си направи шега с нас – през деня невероятни бели облачета препускаха из небето, но точно когато настъпваше времето за залез небето се изчистваше напълно и прецакваше нещата. През нощта пък ни тряскаха светкавици, придружени с обилен порой. И този сценарий се повтаряше всеки ден. В крайна сметка не успяхме да направим мечтаните снимки, но се върнахме заредени с много емоции.
Най-хубавото време за снимки е моментът точно преди и след буря. Тогава всичко се развива адски бързо и всяка снимка става уникална. Ако моментът съвпадне с изгрев или залез става просто уникално! В небето облачността се разкъсва и придава невероятна динамика и драматизъм на сцената, а цветовете са страшно наситени, заради по-чистата атмосфера.
От снимането научих, че е важно да ценим всеки миг! Както във фотографията, така и в живота, всеки момент е уникален и неповторим и не трябва да го пропиляваме.
Мечтая да снимам някъде в Норвегия. Невероятните фиорди, изпълнени с безброй водопади, изливащи се от шеметни височини. Това за мен е Рая. Други мечтани дестинации са Скалистите планини в Канада, Алпите, Нова Зеландия… много са! Да не забравя и Северното сияние!
Уча се като гледам снимки и чета статии в интернет. След това пробвам наученото в реални условия и анализирам грешките си, като се старая да не ги допускам отново.
Изгрев след снежна буря на Витоша.
Обичам да съм навън сред природата и да съзерцавам красотата ? с очите си. Преди да се научи да снима, човек трябва да се научи да вижда! Защото понякога дребните детайли, които ни убягват са най-важните.
Когато не снимам си мечтая да съм някъде навън и да снимам! Има моменти, в които може да се каже, че съм зависим. (смее се)
Северозапазена БГ е един сайт със страхотен замисъл! Надявам се бързо да се развие и издигне и да се превърне във водещ пътеводител и източник на информация за района. Пожелавам на целия екип стоящ зад сайта успех и безбройни фенове!
no images were found