Теферич в началото на гроздобера, на Кръстовден в миналото в Северозапада / снимка: Никола Станев
На 14 септември се посреща Въздвижение на св. Кръст Господен или Летни Кръстовден – християнската църква чества намирането на Христовия кръст – символ на страданието и изкуплението. Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото и принадлежността към християнството. На този ден се извършва поклонение пред Светия и Живототворящ Кръст Господен.
Кръстът с молитвата, в двора на Чипровския манастир / снимка: Мариана Гомилева
Преди Христос, кръстът бил символ на безчестие и позорна смърт, защото на кръст разпъвали най-големите престъпници. След Христовата смърт, кръстът става символ на жертвена любов и победа над злото, символ на Христос и неговото дело, белег на принадлежност към Христовата църква. Църквата още в дълбока древност е наредила да се чества ежегодно Светият Кръст и да се пресъздава издигането му и коленопреклонението на народа.
Кръстът в двора на манастира Маглавит, Румъния / снимка: Мариана Гомилева
От Кръстовден, според народния календар, започва по традиция беритбата на лозята. В северозападна България на много места започва и брането на кукуруз. Пости се – „да та не боли кръсто“ и се ходи на църква. Първото откъснато грозде се освещава в църквата и се раздава за здраве. Свещеникът минава по домовете и ръси за здраве, а домакините редят празнична трапеза. Ритуалните действия на празника включват поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на обредните ястия – месен хляб, зелник с праз лук и печена тиква, които свещеникът благославя. Местните наричат това „житна жертва“ за умилостивяване на природните стихиите и за плодородие.
Софрата е застлана с нова тъкана покривка (символ на новото начало, на новия природен цикъл), върху която се полага православния кръст. Стопанинът дарява църковния служител за берекет с варива (зеленчуци) и жито от новата реколта.
Летният Кръстовден е на прехода към есенно-зимния сезон. От Кръстовден денят започва да намалява, а от Андреевден – да расте. Не случайно се извършват гадания, свързани с природните сили. В Зверино в седмицата от Мала Богородица до Кръстовден старите хора наблюдават времето. По времето в тази седмица те познават какво ще е времето през идната година. На самия Кръстовден се следи откъде духа вятърът: севернио, южнио, западнио или долняка – този вятър ще преобладава през годината.
Врачанските теферичи
По традиция гроздоберът във Враца започва на Кръстовден. Това е празник на гроздето, виното и прочутите врачански теферичи, които се начеват още през лятото.
Никъде в България няма този традиционен навик, да се правят излети до лозята или държавите, както много врачани се изразяват, и там се прекарва във веселие при изобилно ядене и пиене, както във Враца. Да организираш компания от близки и надигнеш вино, ракия и много ядене с цел да се веселиш и отидеш в врачанските лозя, това значи да правиш теферич. …Положението на лозята, далече от града с 4 до 15 км, разположени на север от града по баири, където има разнообразна растителност, с долини, ливади, ниви и гори, привличат със своята природна красота. А те са още по-ценни за врачани, защото им дават отличен поминък, затова врачани с радост са отивали на теферич там през дните, когато гроздето почва да зрее. През бедните години, да организираш теферич, е било празнично преживяване . Ето какво разказва Никола Станев (в. Читалищно дело, бр. 10.11. 1927 г.):
„Да вземеш в изобилие месо за зеле, за яхния, за кебап, да наточиш в големи бъклици от собственото си вино и събрани по 3-4 и повече семейства, да отидете на лозе с волска кола, пълна с жени и деца, за която се плаща само 2-3 лв. При слаби културни нужди, прибори за яденето се вземаха 2-3 паници, 2-3 сахани и редко вилици, като бъклицата се предаваше от човек на човек при пиене без да се употребяват чаши.
В празничния ден през гроздобер, врачани масово излизаха на теферич по лозята. Било с волски кола, било с магарета или пешком, компаниите със смех, с веселие се отправяха по лозята и там на открито, под сянката на некое дърво, се постила черга за седане и се почва готвенето на обяда. Жените шетат, момите пеят, децата скачат, а мъжете обикалят имота…. Из горите и баирите се носят високите гласове на някои певици, викнали с всичка сила „Летна се нощ преваля“ или „Ох, изхвръкнал е сив сокол низ Босна“, или „Два орли се бият“ и т. н., на които песни ергени и млади мъже ще отговорят с гърмеж на пушки и пищови и високо, често и продължително провикване….“
Начало на гроздобер в Северозапада, 30-те години на XXв. / снимка: Ивалин Цветков
Ето какво разказва и Димитър Бучински от Врачанско:
„Врачани в миналото са били доста много прочути всред другите градове и села като добри компаньори и певци, школували се по пеенето и играенето из прочутите Врачански теферичи из лозята около град Враца. Почти всички занаятчии от града си имали из околните могили малки имоти – лозя (държави) и малки ливадки или ниви и там си имат летни вили. Колиби, в които летуват и в които ходеха в неделя и в празниците. Именно тук врачани най-много се веселят, пеят и играят. Най-много са били лозята под Веслец. Тези веслешки лозя са мястото, което ще се споменава из цялата околия като мястото на прочутите „веслешки песни и игри.“
„Връщане от гроздобер “ / худ. Антон Митов (1862 -1930)
Източник: Карта на времето – РБ „Христо Ботев“ – Враца