Ученически клас от прогимназията в Белоградчик през 1938 г., пред беседката в боровата гора (тя е била за военната музика, която е свирела, а хората са танцували на дансинга на „Мислен камък“. На нейно място сега има ресторант.) / снимка: Белоградчишки илюстрован лист
Професията на учителя никога не е била лесна, но едни от най-трудните години за учителите са между двете световни войни. Тогава, след националната катастрофа, България тъне в бедност, има да изплаща огромни репарации, изгубила е земи, изгубила е много млади мъже на фронта. Едва стабилизиралите се след Освобождението малки стопанства в села и градове се борят за оцеляване. На този фон учителят е онзи, който е трябвало да изучи бъдещите граждани на страната, често в изключително лоши условия. Самият той понякога е стигал до дипломата си с цената на много мъки и лишения.
Тома Виденов е между най-заслужилите и самоотвержени белоградчишки учители – неговата плодотворна учителска дейност е била високо оценена от ученици, родители, обществото и ръководителите му в Министерството на народното просвещение. Той завършва образованието си в Лом, като през цялото време се бори с паричните затруднения. Виденов остава сирак от Първата световна война. Успява да се изучи с огромни трудности, но не се отказва, макар че му се налага за известно време да прекъсне образованието си. По-късно се превръща в един от най-уважаваните и обичани Белоградчишки учители.
Дейността на Тома Виденов в с. Върбовчец подробно е описана в книгата на Антон Страшимиров „Село Върбовчец: да проучим селата си“ (1932 г.). В спомените на Тодор Виденов (р. 1901 г.), от с. Върбовчец, много страници са посветени на Тома Виденов – първият негов учител.
Освен с добродетелите си като личност и високите си педагогическите умения, Тома Виденов се е отличавал с писателски талант и е успявал да достигне до сърцата на подрастващите с интересен похват – поднасял им е важна информация и житейски поуки във формата на стихове.
До тях достигаме благодарение на проф. Борислав Тошев и неговия Белоградчишки ежедневен илюстрован лист, като самият той си спомня: „Бях дете, когато прочетох едно пламенно стихотворение на Тома Виденов, посветено на посечените на Калето инициатори и ръководители на Белоградчишкото въстание от 1850 г.“ Тома Виденов е написал това стихотворение на 9 април 1910 г. в с. Върбовчец, Белоградчишко. То е публикувано в книгата на Киро Панов, п. адвокат в Белоградчик – „Белоградчик (минало и настояще)“, Печ. Стамен Каменов в Белоградчик, 1938 г.
В рубриката „Писатели от нашия край“ на вестник „Пчелица“ е публикуван творчески портрет на Тома Виденов, подготвен от редактора на вестника Борис Абдишев, заедно с няколко поетични произведения, предназначени за деца, от Тома Виденов. В тези години Тома Виденов е живял в с. Василовци, Ломско. Вестникът „Пчелица“ съобщава и за голяма благотворителна литературна вечер на учениците от с. Василовци с произведения на Тома Виденов – с тази проява са събирани средства за отпечатване на някои от книгите на Тома Виденов. Публикуваме оригиналните факсимилета:
За книгата на Тома Виденов „Детско утро“ има отзив в литературния вестник на проф. Александър Балабанов (1879-1955) „Развигор“ (бр. 125 от 12 януари 1924 г.). Отзивът е подписан с Т.Б. – това е Тодор Боров (1901-1993), брат на Ценко Цветанов, който след години ще стане именит български библиограф и професор.
Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист