Сребърното съкровище – в средата е изображението на богинята на плодородието, до нея е тракийски конник | Снимка: Николай Генов http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/135
Сребърното съкровище от с. Галиче все още пази тайната на точния си произход и предназначение. То е уникална изработка, най-вероятно на местен майстор или от няколко майстори. Изображенията на жена върху един от намерените предмети и на конник върху друг от тях предполагат използването им не само като украшения, а и като религиозни символи на плодородие и победа в битки. Датировката му е около II век пр. Хр.
Предметите представляват кръгли, леко изпъкнали апликации (фалери), които вероятно са ползвани за прикрепване и украшение – някои предполагат на ризници, има теории и за част от конски украшения за богати тракийци.
Съкровището от Галиче е открито през 1918 г. от Ганка Нешкова (някъде споменавана като Цанка) в местността Гложеца или Чуката до врачанското село. Обстоятелствата по намирането не са много ясни – баба Ганка разказва, че след проливен дъжд събрала изровени от пороя 24 сребърни предмета със златна украса. За съжаление 10 от тях тя веднага раздала на свои роднини, които ги продали на „пръстенари“ (според разказите им), а кметът на Галиче успял да изпрати в София само останалите 14. Сребърните апликации или фалери, може би са част от по-голямо съкровище на тракийски воини, но тогава никой от софийските специалисти не посещава мястото.
Две от фалерите са с божествени образи – на жена, символизираща богиня на плодородието, и на тракийски конник. Интересна е прическата на жената – тя с две спускащи се плитки, различно от начина, по който обичайно са се носели тракийските жени. Останалите фалери са с флорални украси, като част от елементите се срещат и по други тракийски съкровища, включително Рогозенското. Учените предполагат, че съкровището е заровено или по време на келтските нашествия, или по-късно, при римските.
Днес само предполагаме какви още находки е имало около Галиче, които може би отдавна са намерени и претопени или изнесени в чужбина. Впрочем, до Освобождението, а и след това, е било обичайно нерегламентираното разкопаване на стари селища и продажба на намерените находки – никаква охрана, никакви музеи и регулирани археологически проучвания. А точно през XVIII-XIX век в Западна Европа се заражда интересът към древните произведения на изкуството и се поставят основите на съвременната археология.
Вероятно никога няма да разберем каква част от намерените в българските земи съкровища красят частни колекции и музеи по целия свят. Възможно е и съдовете от Галиче да не са претопени от златарите в началото на XX век, а да са били продадени.
Находки около Галиче свидетелстват за силно развито тракийско селище с надгробни могили, което успява да се съхрани и по време на завладяването от Римската империя. Интересното е, че село Галиче носи това име поне от късното Средновековие и никога не го е променяло, не е сменяло и мястото си – при траките, римляните, по време на Първото и Второ българско царство, в Османската империя и в съвременна България.
Днес оригиналът на съкровището от Галиче е изложено в Националния археологически музей в София, а в Регионалния исторически музей във Враца има негово копие.
Източници:
„Северозападът: Забравения рай. Пътеводител“, изд. „Конкурент Нюз“, 2015 г.
„Съкровището от Галиче“ – Публикация на доц. Д-р Нарцис Торбов от 2010 г., Музейна библиотека Враца
„От Искър до Огоста“, автор Богдан Николов, изд. „Алиса“, София 1996 г.