Съборът при прохода „Кадъ Боаз“ през 2019 г./ архивна снимка: Међународни Сабор на Кадибогазу
Едно от важните културни събития – значимо не само за поддържането на междусъседските ни отношения със Сърбия, но и за развитието на туризма в Северозападна България, е съборът при прохода „Кадъ Боаз“. Организиран за пръв път преди близо 100 години, прекъсван във времето, в наши дни той отново е възроден, благодарение на родолюбивия дух на инициативни и отговорни към историята личности от Белоградчик и съседен Княжевац.
Граничната бразда – мечта за функциониращ ГКПП
По традиция съборът се провежда всяка година, около празника на Св. Прокопий (предпоследната събота и неделя на месец юли), при с. Салаш, до Белоградчик. Там трябва да бъде граничният пункт „Салаш – Ново корито“, за който има споразумение между България и Сърбия, но постоянното отлагане и забавяне на работата оставя новия пункт все още неоткрит. Българо-сръбският събор при Белоградчишкия проход е толкова значим за разширяване на връзките между държавите на Балканите, че за него е нужно специалното внимание на българската държава. От години е ясно, че са важни две неща: изграждане на модерен шосеен 5-км път от с.Салаш до границата и отваряне на контролно-пропусквателен пункт при Белоградчишкия проход. Без това нормалната комуникация между Белоградчик и Княжевац е невъзможна, което не е в интересите и на двете държави. В момента границата се отваря само за дните на събора, през останалото време най-близкият пункт е Връшка чука на север.
През 2007 г. до граничната бразда от българска страна е издигнат паметник, на който на български и сръбски е написано: „На това място по традиция се срещат българи и сърби като добри приятели, съседи и славянски братя“. Това е единственият по рода си паметник на приятелството на Балканите.
Паметникът на приятелството при прохода „Кадъ Боаз“ / снимка: Владан Радованович
Съборът – културен и стопански обединител
И до днес съборът при „Кадъ Боаз“ е запазил основната си цел, като привлича все повече външни гости, които опитват автентична местна храна, качествено вино, хубава бира, домашни ракии, занаятчийски продукти и се наслаждават на автентичен фолклор и веселие. Наред с вкусните български и сръбски скари, домашно приготвени вина и ракии, чисти млечни продукти, на този събор свои стоки предлагат и много производители на ръчно направени произведения от България и Сърбия. В последните години стана традиция провеждането на различни съпътстващи мероприятия – изложби на предмети от етно-сдружения, дегустации от производители на вина и ракии от двете страни на границата и др. В предходните издания, любителите на оръжията можеха да разгледат изложбата на Патриотичен клуб „Бдинци“, а пчеларите да предложат качествен мед и медени продукти. Ловците от ловните дружества на двата региона също провеждаха традиционната си среща по време на събора. По традиция се организира и богата културно-музикална програма, в която се включват самодейни състави от двете страни на границата.
Изложения по време на събора / архивна снимка: Любомир Веселинов
Концерти по време на събора / архивна снимка: Любомир Веселинов
Връзка между държави и между поколения / снимка: Владан Радованович
Преди няколко дни, на официална среща между представителите на смесената българо-сръбска комисия бе подписан Протокол за провеждането на събора през 2022 г. Бяха обсъдени организацията и условията на реализирането му и официално се одобри следният пропускателен график:
22.07.2022г. /петък/: 13.00 часа – отваряне на границата; 23.00 часа – затваряне на границата.
23.07.2022г. /събота/: 10.00 часа – церемония по тържествено отваряне на границата; Затваряне на границата точно в полунощ.
24.07.2022г. /неделя/ 10.00 часа – отваряне на границата; 23.00 часа – затваряне на границата.
Ето какво сподели за Северозапазена БГ координаторът по трансграничното сътрудничество от община Княжевац, Владан Радованович:
Владан Радованович – координатор по трансграничното сътрудничество / снимка: Община Княжевац
- Г-н Радованович, Вие сте сред инициаторите на подновяването на събора през 2001 г. и основният организатор от сръбска страна, какво Ви мотивира толкова години да се посвещавате на работата по провеждането на този необикновен събор?
Всъщност се захванах със събора съвсем случайно през 2001 г., когато бях ръководител на Информационната служба и протокола на община Княжевац. Един ден попаднах на стара публикация за старанието на нашите предшественици още през 1925 г. за пръв път да организират това събиране на границата. Тя предизвика особена емоция у мен и реших, че си струва тази традиция да бъде възобновена. От както съществува човечеството най-много народ е загивал от епидемии и от войни за разширяване на границите. Именно хората от граничните зони са изживявали най-много мъка при разделянето с близките си. Това е основният ми мотив – да показваме всяка година, че трябва да живеем в мир и да си сътрудничим постоянно, да няма мъка, а веселие, защото в крайна сметка ние наистина сме си два братски народа. В района около Белоградчик и Княжевац и до днес се поддържат роднински връзки и дори се създават нови семейства.
- Кои са трудностите в организацията, които остават скрити за посетителите? Спомняте ли си интересна случка в подготовката на събора през годините?
Основният ни проблем е недостатъчната инфраструктура за едно такова мащабно събитие, което през годините все повече увеличава обема си, но истината е, че не можем да си позволим да разширяваме безкрайно събора на този етап, което е жалко. А като най-интересна случка си спомням през самата 2001 г., когато в Сърбия още нямахме законодателна основа за провеждането на събора и не смеехме да се приближим много. Стремяхме се да не сме на по-малко от 100 метра от границата. Направихме всичко възможно да не се съберат и повече от 10 000 граждани, за да не се стресират властите.
- Споменавате липсата на инфраструктура. Част от нея е неизграденият път от българска страна, необходим и за отварянето на ГКПП „Салаш – Ново корито“. За какво би спомогнал новият пункт, от сръбска гледна точка?
Аз мисля, че ще е неточно да се нарича ГКПП „Салаш – Ново корито“, защото разстоянието между българското и сръбското село е 8 км. Технически е неправилно точно така да е пунктът. С пълното ми уважение към жителите и на двете села, главната символика и енергия е в самия проход „Кадъ Боаз“ и това трябва да е бъдещият граничен пункт и от сръбска и от българска страна. През последните 22 години съм слушал доста истории от всякакви хора и основното в заръките на предците ни е да се отвори този пункт и то с такова име, мечтата за него е откакто са си отишли турците от тази местност, още след Освобождението. Важна е комуникацията, улеснената връзка и свободното ежедневно преминаване на сръбски и български граждани там. За нашите две официално побратимени общини Белоградчик и Княжевац, които сме и организатори на събора, всеки граничен пункт означава шанс за развитие на туризма и търговските ни отношения, както и добро сътрудничество във всички сфери, за да се подобри животът на гражданите.
- Тази година е юбилейното, 20-то издание на събора, какви изненади сте подготвили в програмата?
Да, заради пандемията пропуснахме една година и сега се падат двадесет години от възстановяването на този знаков събор – двадесет години, през които ежегодният брой на българските и сръбски посетители наброява между общо 25 000 и 30 000 души. Разбира се, това ни кара още по-ревностно да пазим детайлната програма за наистина приятна изненада към гостите тази година. Позволете ми да не издавам абсолютно всичко! Ще споделя само, че в програмата на събора са включени изпълнения на фолклорни състави от двете съседни държави, изложба на традиционна кухня, съвместни спортни активности, презентации на двете общини и още няколко нови забавления. Концертите на 23 юли ще бъдат на: певческа група „Пей сърце”, танцов фолклорен състав към НЧ „Изгрев-1925г.”, с. Ясен, фолклорна група към НЧ “Славяна 2004г.”, с. Плешивец, група за руски и цигански романси „Берьозка”, с. Расово, Лиляна Живкович, с. Ново корито, детска танцова група „Шарени мъниста” към НЧ „Димитър Вълнев -1903г ”, с. Расово, община Медковец, Фолклорен състав от гр. Зайчар, Духов оркестър „Тимочки весельаци”. За 23 юли сме предвидили изпълненията на фолклорна група към читалището в Иново, певческа група „Букет“ от Грамада, фолклорна група от Делейна. В 18.30 часа ще започне концерт на Вили Рай и оркестър „Монтана“. Ще има и шахматен турнир с участници от двете гранични държави и изложба на домашно приготвени регионални ястия, но няма да издавам повече.
Истината е, че всяка година се стараем да има обновление в културната програма и се включват различни дружества и институции, така че накрая всички изживяват незабравими емоции и се завързват нови приятелства.
В момента привеждаме терена и пътната инфраструктура в необходимия вид, осигуряваме захранването с питейна вода и електроенергия, осигуряваме медицинско обслужване, противопожарна защита и други дейности за безпроблемното провеждане на това важно събитие.
- Пожеланията Ви към гостите на събора, които ще дойдат за пръв път и към онези, които по традиция ще се съберат на границата?
Най-доброто сътрудничество е между общините Княжевац и Белоградчик, така казват дипломати и най-високопоставени представители на нашите съседни страни. Това е така, защото ежедневно работим да няма бариери между нас от никакво естество. Всеки, който дойде на събора при прохода „Кадъ Боаз“ ще се увери сам и ще почувства енергията между хората от различни държави, но без граници в общуването. Със сигурност ще е емоционално за новите посетители и сантиментално за тези, които традиционно се събират. Очакваме ви, скъпи приятели от 22 до 24 юли на нашето място! Бъдете здрави и Бог да Ви благослови!
Три дни се очаква красива демонстрация, че за човешките връзки няма географски препятствия и национални граници. Затова е толкова важно и официалното откриване на граничния пункт, което не само ще улесни провеждането на най-значимото културно междусъседско събитие с богата история, какъвто е съборът при „Кадъ Боаз“, но и значително ще скъси разстоянието при пътуванията между България и Сърбия – важен тласък за туризма в региона. Екипът на Северозапазена БГ от години настоява за доизграждането на пътя и отварянето на граничния пункт и ще продължи усилията си, с неотклонимия стремеж да подпомогне Белоградчик и околността и те да станат едно по-добро място за живеене на местните общности и по-привлекателна локация за инвестиции, отдих, развлечение и туризъм на хора от страната и чужбина.