„Страна на трибалите чак до Истър и остров Певке“ – откъс от „География“ на Страбон – II част

Местност „Анище“ край Белоградчик, богато находище за археолозите | снимка: по А. Малкочев, предоставена от Б. Тошев Представяме ви втора част от „География“ на Страбон – откъс, описващ древните български земи по времето на траките. Тук може да прочетете първа част. 5. Прочие разказват, че един мъж от гетите, на име Замолксис, бил роб на Питагор и научил от него някои неща за небесните тела72, както и други определени неща от египтяните, тъй като в скитанията си стигнал чак до Египет. И когато се завърнал в родната си земя, до него се домогвали владетелите и народът, защото можел да прорицава по небесните знаци. И накрая убедил царя да го вземе за свой съвластник, тъй като бил способен да възвестява волята на боговете. И макар в началото да го направили само жрец на най-почитания бог в тяхната страна, след това започнали дори да го наричат бог, и след като си взел едно пълно с пещери място, недостъпно за никой друг, там прекарал живота си и много рядко се срещал с други хора отвън, освен с царя и неговата свита. А царят си сътрудничел с него, защото виждал, че народът го уважава много повече, отколкото преди с вярата, че законите, които издава са в съгласие със съветите на боговете. Този обичай се е съхранил и до наше време, тъй като винаги се е намирал мъж с такъв нрав, когото, макар да представлявал всъщност само съветник на царя, гетите наричали бог. Наложила се представата, че планината73 е свещена и така започнали да я назовават, но името й е Когайонон74, като реката, която тече покрай нея. Също така и по времето, когато над гетите управляваше Буребиста75, срещу когото Божествения Цезар вече76 подготвяше своята кампания, този почетен пост държеше Декеней, и по някакъв начин питагорейското учение за въздържане от ядене на всичко живо все още е оцеляло, благодарение на проповедите на Замолксис. 6. Прочие, макар че човек би могъл да се затрудни във връзка с казаното в текста на Омир за мизийците и „гордите хипемолги”, все пак заявеното от Аполодор в предговора на втората му книга от неговия труд „За корабите”77 в никакъв случай не може да се защити. Защото той одобрява заявлението на Ератостен, че макар Омир и другите ранни автори да са познавали елинските места, то те определено не са били запознати с местата, които са отдалечени от тях, тъй като не са имали опит в предприемането на дълги пътувания нито по суша, нито по море. И в подкрепа на това Аполодор казва, че Омир нарича Авлида „скалиста”78, каквато си е, а Етеон „богат с урви”79, а Тисбе „богата на гълъби”80, и Халиарт „тревист”,81 но, казва той, нито Омир, нито другите са познавали далечните места. Изтъква, прочие, че макар в Понта да се вливат около четиридесет реки, Омир не споменава нито една от тези, които са най-известни, като Истър, Танаис, Бористен, Хипанис, Фасис, Термодонт, Халис82; и освен това не упоменава скитите, а измисля някакви „горди хипемолги”, „галактофаги” и „абии”; а колкото до пафлагоните във вътрешността, съобщава онова, което е научил от хората, доближили се пеш до тези райони, но е в неведение за крайбрежието83, и естествено. Защото по това време морето е било неплавателно и било наричано Аксенос84, заради зимните му бури и дивите племена, които обитавали около него, и най-вече заради скитите с това, че те принасяли в жертва чужденците, ядяли плътта им и използвали черепите им за чаши за пиене. Но по-късно го нарекли Еуксейнон85, когато йонийците основали градове по крайбрежието. И по същия начин Омир не познавал нещата в Египет и Либия, както, например, за наводненията на Нил и наносите в морето86, неща, за които не споменава никъде. Нито споменава за провлака между Еритрейско87 и Египетско88 море, нито за районите на Арабия и Етиопия и океана, освен ако се вслушаме в думите на философа Зенон, когато пише: „И дойдох при етиопите, сидоните и арабите” 89. Но това незнание в случая с Омир не е учудващо, тъй като живелите след него са били в неведение за много неща и са съчинили приказки за чудеса: Хезиод, когато говори за „хора полу-кучета”90, за „големоглави хора” и за „пигмеи”; и Алкман, когато говори за „ципоноги”; и Есхил, когато говори за „кучеглави”, за „хора с очи на гърдите” 91 и хиляди други приказки. От тях той продължава и срещу авторите, които говорят за „Рипейските планини”92, за „планината Огюйон”93, за поселението на Горгоните и Хесперидите, за „земята Меропида”94 у Теопомп95, за „град Кимерида”96 у Хекатей, за „земята Панхая”97 у Евхемер98, и у Аристотел, „речните камъни, които се оформят от пясък, но дъждовете ги стопяват”99. И че в Либия има „град на Дионис”, който е невъзможно човек да намери два пъти. Упреква и онези, които говорят, че омировите странствания на Одисей са били около Сицилия. Защото в такъв случай, казва той, човек би трябвало да продължи и да каже, че макар те да са станали там, поетът, заради митологията, ги е поставил в Океана100. И, добавя той, писателите като цяло може да бъдат извинени, но не и Калимах101, защото той претендира за ученост102. Защото той нарича Гаудос103 „Острова на Калипсо”, а Коркира – „Схерия”. А други обвинява за това, че са писали лъжи за Герена104, за Акакесион105, за Демос106 в Итака, за Пелетронион107 в Пелион и за Глаукопион108 в Атина. Към тези критики Аполодор добавя и някои по-дребни, след което спира, но повечето ги заема от Ератостен, а както отбелязах по-рано109, те са погрешни. Човек трябва да отстъпи пред Ератостен и Аполодор затова, че по-късните автори са се проявили като по-добре запознати по тези въпроси от по-ранните. Но да продължат без мярка и особено в случая с Омир, според мен е нещо, заради което човек би могъл справедливо да ги укори и да заяви обратното: че макар самите те да са невежи, упрекват поета в невежество. Но останалото по темата ще бъде казано в подробните ми описания на страните110, както и в общото ми описание111. 7. Сега обаче говорех за траките и за „мизийци, прочути в бой ръкопашен, и още на млекоядци, горди хипемолги и абии честни”112, тъй като исках да съпоставя твърденията на Посидоний и моите с тези на въпросните двама автори. Да вземем първо това, че доказателството им е в противоречие с твърдението, което са се заели да докажат. Защото макар да са се заели да докажат, че хората от по-стари времена са били по-несведущи за районите отдалечени от Елада от хората от по-нови времена, те са показали обратното, не само по отношение на отдалечените райони, но също така и по отношение на места в самата Елада. Но както вече казах, нека оставим другото и да разгледаме това, което обсъждаме сега. Те113 твърдят, че поетът в своето невежество не споменава скитите или за тяхната жестокост към чужденците, в това, че ги принасят в жертва, ядат им плътта и използват черепите им за чаша за пиене, въпречи че тъкмо заради тях Понтът бил наречен Аксенос, но че е измислил някакви „горди хипемолги, галактофаги и абии честни” – народи, които не са съществували никъде на земята. Как прочие са могли да го нарекат Аксенос, ако не са знаели за свирепостта или за най-свирепия народ? А това, разбира се, са скитите. И не са ли били хората, живеещи отвъд мизите, траките и гетите също така „хипемолги”114, не са ли били и „галактофаги”115 и „абии”116? Всъщност, дори до днес117 съществуват така наречени „живеещи в коли” и „номади”, които се препитават от стадата си, с мляко и сирене, и най вече от кобилешко, и нищо не разбират от съхраняването на храна или от търговия на дребно, освен от размяна на стоки срещу стоки. Как, прочие, би могъл поетът да не знае за скитите, щом нарича някои хора „хипемолги и галактофаги”? За това, че хората по онова време са наричали скитите „хипемолги” свидетелства и Хезиод в думите, цитирани от Ератостен: „Етиопите, лигурите и също скитите хипемолги”. 118 Какво чудно има в това, че поради широко разпространената алчност между нас при търгуването, Омир е нарекъл „най-справедливи” и „горди” онези, които живеят най-малко от търговия и печелене на пари, а притежават всички неща общо, освен меча и чашата за пиене, а над всичко жените и децата им са общи, по платонически? 119 Есхил също очевидно се съгласява с поета, когато казва за скитите: „Но ядящите сирене от конско мляко справедливи скити.” 120 И тази представа и до ден днешен съществува сред елините. Защото ние смятаме скитите за най-простосърдечните хора и най-малко склонни към злонамереност, и също така за много по-скромно живеещи и по-независими, отколкото сме ние. Но нашият начин на живот е повлиял за промяна към по-лошо у почти всички народи, въвеждайки сред тях лукса и чувствените удоволствия, както и измамите, нужни за задоволяването на тези пороци, водещи до безброй прояви на алчност. Тъй щото много от тази порочност е завладяла и варварите, и номадите, както и останалите. Защото, след като се заели с морското дело, те не само са влошили нравите си, като се въвлекли в морско разбойничество и в убиването на чужденци, но също така, поради сношенията си с много народи са възприели тяхната любов към лукса и тяхната меркантилност. Защото макар да изглежда, че тези неща допринасят за цивилизоването, те всъщност развалят нравите и въвеждат коварството на мястото на простодушието, за което по-горе споменах. 8. Онези обаче, които са живели преди нас, и особено живелите близо до времето на Омир са били, и елините са ги приемали за такива, каквито ги описва Омир. И вижте какво казва Херодот за царя на скитите, срещу когото Дарий предприел своя поход и за посланието, изпратено до него121. Вижте и какво казва Хризип122 за царете на Боспора, от рода на Леукон123. И не само Персийските писма124 са пълни с примери за простодушието, за което говоря, но също така и въспоминанията, написани от египтяните, вавилонците и индийците. И по тази причина Анахарсис125, Абарис126 и други мъже са били почитани високо сред елините, защото проявявали присъщо за народа им поведение, характеризиращо се със сдържаност, простота и справедливост. Но защо да говоря за хората от стари времена? Та нали когато Александър, синът на Филип в своя поход срещу траките отвъд Хемус127 нахлул в страната на трибалите128 и видял, че тя се простира чак до Истър и до остров Певке в него129, и че местата отвъд се владеят от гетите, отишъл, казват, чак до там130, но не можал да дебаркира на острова поради недостиг на лодки [защото царят на трибалите Сирм потърсил убежище там и му оказал съпротива]; той обаче се прехвърлил в страната на гетите и бързо се върнал в отечеството си, след като получил дарове от въпросните племена и от Сирм. И Птолемей131, синът на Лаг132 казва, че келтите, които живеели около Адриатика дошли при Александър, за да установят приятелство и съюз, и че царят ги приел любезно и ги попитал по време на пиршеството от какво най-много се страхуват, мислейки си, че ще му кажат от него, но че те отвърнали, че не се страхуват от никого, освен ако небесата паднат върху тях, въпреки че, както добавили, поставяли над всичко останало приятелството с мъж като него. И това са признаци за простодушието на варварите: Първо, че Сирм отказал да позволи дебаркирането, но въпреки това изпратил дарове и сключил приятелски мир, и второ, че келтите заявили, че не се боят от никого, но все пак над всичко останало ценят приятелството на велики мъже. Също така, Дромихет бил цар на гетите по времето на диадохите на Александър. Той, след като пленил жив Лизимах133, който повел поход срещу него, първо му показал собствената си бедност, както и на племето си, а също и тяхната независимост от други, а след това го убедил да не води война с такива народи, а да се отнася с тях като с приятели; и след като му казал това, първо го приел като гост и сключил приятелство с него, а след това го освободил. (Нещо повече, Платон в „Държавата” смята, че онези, които искат да имат добре управляван град, трябва да бягат колкото може по-далече от морето, защото то учи на порочност, и не трябва да живеят близо до него134). Линк към бележките Източник: Център по тракология към БАН, https://antichniavtori.wordpress.com/