Във вторник, 16 април, Велико Търново отпразнува 140 години Търновска конституция. Малко встрани от официалните клишета и речи представихме пред търновци книгата „От Балкана до Дунав“ в „Клуб Седем“. Специалната част от представянето беше писателят Стоян Николов – Торлака, родом от Монтана, духовен жител на с. Говежда и понастоящем пребиваващ във Велико Търново. Стоян написа толкова грабващи сърцето думи за книгата, че ни докара до голямо вълнение и мъничко просълзяване. На читателите в Търново благодарим за любопитството, с което ни посрещнаха, а за тези, които не успяха да дойдат там, публикуваме думите на Торлака.
Срещата в Търново беше част от националната ни обиколка по случай Походът на книгите, който започна в Стара Загора на 12 април и продължи с Бургас (13 април) и Варна (14 април). На 22 април, понеделник, ще гостуваме във Враца. Заповядайте в Регионалната библиотека от 18 часа!
Стоян Николов-Торлака
„Съгласете се, че всеки човек, роден в Северна, пък камо ли в Северозападна България, би подходил с много предубеждения към книга с подобно заглавие. Как така? Тия ли ще ми кажат как стоят нещата в мойта земя!? А, и знаят къде какво имало!? Дават ми акъл къде да ходя!?
Е, аз съм човек от Севера, а и от Северозапада, та едва ли има нужда да ви уведомявам, че точно по този начин подходих към текста. Още повече, че ми се е случвало около няколко десетки пъти да чета книги на подобна тематика и никога не съм имал положителни впечатления, що се отнася до онова колкото докоснато от боговете, толкова и дамгосано от държавниците великолепно кътче, закътано между привидно суровия Балкан и на пръв поглед мързеливия Дунав.
Не съм по хвалбите. Това могат да потвърдят всички, които ме познават. Мога да го потвърдя и лично аз, макар и все повече да се съмнявам дали се познавам или просто живея на семейни начала с няколкото си десетки алтер егота. Както и да е, не става въпрос за мен. Хвалбите настрани!
Макар и да познавам някои текстове на Весела, Гавраил и Михаил и да съм останал с отлични впечатления от начина по който боравят с думите и изразяват финото си усещане към Родината, няма да лъжа. Очаквах поредната патрЕотарско-наивистично-и-ний-сме-дали-нещо-на-светът история. Както казах, чел съм много такива. Обичам България. Обикалям когато мога и по работа, а и съвсем по лични подбуди. Обичам хората. Живо се интересувам от бита и житието им. От планините, равнините, хълмовете, реките, занаятите, вкусовете, историята, културата, хумора и чепатостите им.
Когато повече от четвърт век подобни мисли и интереси ти бушуват в главата, няма как да не се уплашиш, че една книга, посветена на места, толкова близки до душицата ти, ще те разочарова. Е, да, разочаровах се.
Разочаровах се изключително приятно, защото се разочаровах от предварителните си очаквания. Извинявам се за тафтологията, напълно умишлена е.
„От Балкана до Дунав“ няма нищо общо с книгите, които съм чел до момента за Северна България и конкретния регион, изконно и необратимо свързан с магичната река. Нека се опитам да обясня защо няма. Чел съм книги, които строго, конкретно и детайлно описват региона. Попадал съм и на текстове, емоционално пресъздаващи усещането на автора към хълмистата равнина, безметежната река, суровите планини, тучните ниви… В „От Балкана до Дунав“ е по-различно.
Не липсва нито емоцията, нито историята, нито пък детайлното познаване на съвремието. Но ястието не е пресолено. Нито пък е безсолно. Не е лустросано, но е приготвено с толкова любов, че и с усилия на волята няма как да спреш да четеш.
Признавам си, на някои от местата, описани от Весела, Гавраил и Михаил, не съм ходил. Малко са, повярвайте ми. Но и тия, на които кракът ми е стъпвал, и то неведнъж погледнах през чуждо око и усетих много по-близки. Замислих се за съдбата, нравите, обичаите, традициите, светоусещането, обкръжаващата ги природа, причините да се формират заселниците им по този или онзи начин… Погледнах ги през други очи.
Нямам намерение да мятам хвалебствия. Никога не съм го правил, сега не го правя, а и занапред не възнамерявам. Това, което искам да кажа в две изречения е, че „От Балкана до Дунав“ е полезна книга. Вълнуваща книга. Написана с много труд книга. Книга, изпълнена с любов. Изключително изчерпателна книга (е, нищо не е докрай изчерпателно но, като вие самите обиколите описаните дестинации, ще допълните информация и емоции). Книга, силна заради ерудицията и неуморната работа на авторите си.
Но, истината е съвсем друга, без да изключва гореизказаното. „От Балкана до Дунав“ е впечатляваща книга просто, защото е написана с толкова любов и усещане за близост, че едва ли може да се говори за нея като книга. Тя е обяснение в любов. А регионът, на който авторите се обясняват в любов, си заслужава. Честно. Знам го от първо лице, единствено число.“
Стоян Николов – Торлака