Връх Стовци се намира западно от с. Смоляновци, област Монтана, в западния дял на Стара планина. Височината му е 866 метра. Още по времето на римляните на върха е имало наблюдателница, заради стратегическото положение на местността, наречена Сто овци. По-късно е бил построен и манастир, но е бил разрушен. На върха могат да се видят останки от крепостта.
Районът се намира на 30км източно от гр. Белоградчик, където в предпланината на Балкана, заобиколено от планинска верига, е разположено с. Гюргич. Тук е забил в синьото небе връх Стовци (“Разчепатия камък”), който заедно с останалите скални композиции “Бъчвата”, “Царския камък”, “Викалеца” и “Бабу” представляват един отглас на твореца Време, изваял Белоградчишките скали. Ако Белоградчишките скали говорят за творчество и настроение, то Стовци и заобикалящите го скални скулптури носят спокойствие и приемственост сред зелените планински била.
Легенди
Една легенда описва драма на двама влюбени – Огнян и Бойка, които поискали благословия от дядото на Бойка, Данаил, но не за венчило, а за бунт в Балкана срещу турските поробители. Дядо Данаил сам хранел въстаниците и борбата свършила тогава, когато той свършил и стоте си овце. В тази неравна борба паднали и Бойка, и Огнян. Затова тези големи камъни се казват “Стовци”, заради големия “курбан”, който дядо Данаил дал на въстаниците. А “Купните” е останало като отглас от робството, защото в тези каменни купни се таи мъката и копнежа на народа за свобода.
Друга легенда разказва как някога на Разчепатия камък имало воденица, наричана „Хайдушката“. Имало и кладенец, който позволявал отглеждане на животни. Коне, кози и стадо от 100 овце населявали красивата местност. Всяка сутрин един овчар огласял тишината с меден кавал. Другар му бил черен овен с вити рога. Една сутрин, щом чул кавала, овенът се затичал към пастира. От радост така се засилил, че съборил човека в пропастта, и той полетял след него. Последвали ги и стоте овце. Оттогава местността е кръстена Сто овци, а през годините за благозвучие започнали да я наричат Стовци.
Факти
Разчепатият камък, отбелязан на топографските карти като “Сто овци”, е стърчаща разчленена скала с височина 95м, на хребета между с. Смоляновци на международния път Е 79 и долината на р. Огоста при с. Превала, област Монтана. Основата на скалата е на надморска височина 800м. Тя е изградена от червени брекчоконгломерати, образувани в края на Ранния Перм преди около 270 млн. г. Представлява величествена гледка от равнинната част северно от хребета и е оценена като геоложки феномен с регионална стойност през 2003 г. при разработването на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България.
Оформянето на тази величествената скална композиция Стовци е тясно свързано с процесите на изветряне, денудация и ерозия. При образуването на Стара планина през Илирската нагъвателна фаза преди около 25 млн. г. са взели участие по-рано нагънатите палеозойски скали. Благодарение на това става образуването на фантастични ерозионни форми сред триаските и пермските отложения в целия регион между Белоградчик и Смоляновци. Част от този скален ансамбъл е и Разчепатият камък, впечатляващ отдалеч с огромните си размери и причудливата си форма.
Стовци е твърде интересно място, откъдето на север се виждат спокойните води на Дунава, на юг – Стара планина с вр. Миджур, на запад – облият конус на Връшка чука и самите Белоградчишки скали. Околностите на скалата са с изключително красив ландшафт, включващ величествени разкрития на червените пермски брекчоконгломерати под върховете Бабу, Милов камък, Пешин връх, Царска поляна, както и живописните долини на реките Карачица и Гюргичка бара, потънали в зеленината на Предбалкана.
А ето и оригиналните факсимилета на една ценна статия за Стовци на Кирил Воденичаров (1907-1980) в сп. „Турист“ кн.12. декември 1962 г. До нея достигаме, благодарение на проф. Б. Тошев. Авторът на статията е от Берковица и има участие в построяването на хижата под в. Ком. Толкова е бил запленен от Стовци, че лично рисува мястото, в края на статията си, в която включва и друга легенда за удивителната местност…
Скалният феномен се вижда най-добре от север, от международния път Е-79. Подходите към върха са по черни пътища от най-близките села – Смоляновци, Белотинци, Гюргич и Превала. По разклонение вдясно от шосе Е 79 между селата Смоляновци и Белотинци се достига до изоставени стопански сгради, от които нагоре по черен път се достига до подножието на скалата.
Източници: БГ НАСЛЕДСТВО, Белоградчишки ежедневен илюстрован лист.