Видинска улица – „L‘Illustration“, 22.07.1876 г
Историята, културата, битът и архитектурата на реално най-дълголетната столица на България, Видин, са впечатляващи. Възникнал на стратегическо място край големия завой на река Дунав, населяван през вековете от келти, римляни, българи и турци, атакуван и превземан от австрийци, нападан от маджари и власи, Видин е преживял много промени. Носещ през различните епохи още имената Бонония, Бъдин, Бдин, старопрестолният град има минало, което оживява в книгата „Старият Видин“ на инж. Рачо Миланов.
През естетиката на документалистиката, скицата, графиката, рисунката, фотографията, скулптурата и архитектурата, авторът представя родолюбиво повествование, събрало артефакти от близки и далечни страни.
Книгата няма търговско предназначение, отпечатана е само в 27 екземпляра, които са дарени на библиотеката и държавния архив в крайдунавския град.
„Бих нарекъл този труд „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ на патриота-краевед, на българина-видинчанин Рачо Миланов. Повествование, достъпно за млади и стари със своя ясен език. Книга, която свързва миналото с бъдещето на Видин и България.“ Александър Пройнов – APER
Любопитната разходка в миналото е съпроводена от прецизно подбрани 375 снимки от Видин, Кула, Белоградчик, Лом, Калафат, с. Флорентин, с. Видбол и др. от края на ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Те са грижливо издирвани от автора в едни от най-престижните книгохранилища и музеи в света – Британската библиотека и Британския музей, националните библиотеки на Русия, Франция, Испания, Австрия, Германия, Унгария, Чехия, онлайн библиотеката на Конгреса на САЩ. Събирани са ден след ден, повече от 15 години.
Дворът на Белоградчишката крепост – „Donau Bulgarien und der Balkan“, 1882 г.
Ето какво сподели за СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ инж. Рачо Миланов:
Защо е важно да помним историята на Видин? С какво е толкова специално миналото на този град?
Миналото на всеки град, на всяко село, на всеки род е важно и специално. Ние, българите, не сме възпитани и нямаме навика да съхраняваме родовата памет. Много хора не знаят дори имената на предците си.
Колко време Ви отне подбирането на материалите за книгата?
Книгата е продукт на „самиздат”, както едно време се казваше за нещо, което сам си направил. Подборът, текстовете, обработката на графичните материали, предпечатната подготовка и корицата са си мое дело. За съжаление, не можах да си намеря редактор и вероятно читателите ще открият грешки в текста. А за времето – започнах работа през септември и към края на годината бях приключил в основни линии. Но това е пенсионерски труд, по 1-2 часа на ден.
Коя е личната Ви любима част от историята на Видин?
Периодът от Освобождението до края на XIX век, когато от типичен ориенталски град Видин започва да придобива европейски вид.
Книгата е с изключително богат илюстративен материал. Има ли литография, илюстрация, рисунка или снимка, която Ви е най-ценна от десетките важни фотоси, включени в книгата? Любопитна история около издирването ѝ?
Търсейки стари снимки, документи и пощенски картички понякога попадах на находки, проучването на които водеше до малки „открития“. Натъквах се на отдавна забравени имена на хора, свързани с Видин, на факти за отминали събития, останали извън погледа на историците, но интересни и днес за видинчани, които имат желание да научат нещо повече за миналото на своя град. За мен всички са ценни, но гравюрите са ми слабост.
Впечатляваща е и селекцията от портрети на важни личности? Според Вас, можем ли да кажем, че историята изгражда хората или хората изграждат историята?
Връзката е взаимна. В нужния момент на нужното място трябва да застане нужният човек. Когато има разминаване, резултатите са трагични. Пример – българският ХХ век, белязан с три национални катастрофи, предопределили настоящето и бъдещето ни.
Като родолюбец, проследяващ детайли от миналото на видинския край и съвременник, който ежедневно усеща пулса на града в наши дни, присъства ли в актуалния му облик духът на Видин? Съхранена ли е паметта? Усеща ли се днес в атмосферата по улиците, че това място е специално? Какво се е променило най-много и какво се е запазило най-добре, през Вашите очи?
Носители на духа на един град са хората. И може би в тях настъпи и най-голямата промяна, за съжаление не към добро.
До кого желаете да достигне посланието на книгата „Старият Видин“?
До младите хора, те са бъдещето на града и страната.
Книгата е съставена от две части. Първата е „Старият Видин в рисунки на европейски и американски художници“. С избрани литографии авторът е представил града откъм река Дунав или с поглед от румънския бряг, Руско-турската война, като специално място е отделено на събитията през 1876 и 1877 г. Подбрани са портрети на личности, свързани с Видин, показани са животът и битът на хората.
Пленени румънски войници, отвеждани през Стамбол капия във Видинската крепост – „Illustrirte Zeitung“, 9.02.1878 г.
Командващият турските войски в Калафат Ахмед паша и управителят на Видин Сами паша – Рисунки на „The Illustrated London News“, 1854 г.
Във втората част – „Истории от стария Видин“ са публикувани биографии и снимки на видни личности, родени или свързали живота си с крайдунавския град: Осман Пазвантоглу, Панайот Хитов, Иван Кишелски, Стефан Любомски, Видинли Хюсеин Тефик паша, Тома Лозанов, Хаджи Иван Хадживълчев и др. Включени са и откъси от непревеждани до момента книги за Видин на двама американски автори – пътешественици. В тази част на книгата могат да се разгледат снимки на видински паметници, чешми и мослуци, градски часовници, старата баня, пристанището, жп гарата и др.
Посрещане на първия влак във Видин. Арката е изградена на мястото, където сега е Речна гара.
„Една историческа реконструкция на града от последните два века и половина. Чудесна книга-албум, в която инж. Рачо Миланов е „обрекъл“ на незабрава миналото на Видин. Дългогодишен труд на инж. Рачо Миланов, който обича своя град и милее за неговата история, „запалил“ с ентусиазма си стотици видинчани (и не само), които стават съпричастни към неговата дейност.“ Соня Мачорска
„Благодарност към инж. Рачо Миланов, който направи поредно дарение в Държавен архив – Видин. За справочната библиотека на архива г-н Миланов дари екземпляр от книгата „Старият Видин“, която е отпечатал в твърде ограничен тираж, а като допълнение към регистрираното вече Частично постъпление №684 предаде на DVD електронния архив на сайта “Старият Видин”. Признателни сме за доверието да съхраняваме документалните материали, резултат от дългогодишно, упорито издирване. Те са полезни както за всички заинтересовани от регионалната история, така и за изследователи и учени, които могат да ползват, проучват и разработват открития от него ресурс.“ Светлана Кръстева
Инж. Рачо Миланов е роден през 1947 г. в село Раковица, Видинско. Завършва ВМЕИ Варна, специалност „електроника“. Работи над 25 години като началник отдел в Изчислителния център на Химкомбината във Видин. След закриването на „Видахим“ ЕАД, последните десет години от професионалната си кариера, е Ръководител компютърни кабинети в Професионалната гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин. Тогава, между младите хора, Рачо Миланов започва да им показва някои от старите картички на Видин, които е започнал да събира. Учениците проявяват интерес и така се ражда страница във Фейсбук „Старият Видин/Old Vidin“, а вече и книгата „Старият Видин“ – за да я има паметта на града напред в годините.
