Старите къщи са като затворени книги. Никога не можеш да предположиш какво се крие между кориците или стените им. В Белоградчик, който открай време е имал интелигенция и заможно градско население, голяма част от тези къщи са запазени. Повечето са строени в първата половина на XX век, някои са се запазили и от XIX век. След 1944 г. домовете и канторите на „враговете“ са били национализирани. Някои са съборени, в малко от върнатите след десетилетия живеят наследници, възстановили предишната красота. Повечето стават жертва на нехайство и нескопосани ремонти.
За тези стари градски къщи ни разказва проф. Борислав Тошев, роден и отраснал в Белоградчик. Днес публикуваме разказа за къщата на адвокат Коста Желев. Още за Белорадчик може да намерите на facebook страницата „Венец“. Венецът е планинския рид на Стара планина около Белоградчик.
Къщата на Коста Желев
Тази къща се намира в началото на ул. „Поручик Дворянов“. В нея са живеели адвокатите Коста Желев и Ангел Желев. Коста Желев (снимка от 1933 г.) е роден на 22 юли 1880 г. в гр, Белоградчик, завършил е правни и държавни науки в Софийския университет през 1915 г. Ангел Желев е роден на 2 ноември 1882 г. в гр. Белоградчик, завършил е правни и държавни науки в Софийския университет през 1912 г. Коста Желев е бил народен представител. Дядо на двамата е Цеко Панов – народен представител в Учредителното народно събрание от 1879 г. и кмет на града.
Къщата вдясно имаше една започната, но недостроена част. Вдясно на къщата имаше висока стена и входната врата бе долу на улицата. Познавах много добре Коста Желев. Като дете, отивайки по „Дворянова“ към площада, най-често го виждах горе да седи пред една маса. Тогава той ме викаше: „Боби, качи се горе да си приказваме“. Най-често ми говореше за войната – той бе запасен офицер и ми разказваше за полковник Борис Дрангов, когото познаваше добре, защото бе завършил Школата за запасни подпоручици в Скопие, оглавявана от Дрангов.
След установяването на комунистическата власт къщата бе отчуждена и семейството трябваше да напусне в града. В края на петдесетте години в една от долните стаи се провеждаше курс по радиотелеграфия, който аз преди казармата завърших. После в къщата на Коста Желев се настани ученическата музика с ръководител Ангел Джунински.
Къщата имаше широк двор нагоре към баира и там се белееше един голям кокошарник, в който никога не видях кокошки.