Начало Флора и фауна Сръбска рамонда – вечното цвете

Сръбска рамонда – вечното цвете

от Mariana Gomileva
974 преглеждания

Сръбска рамонда (Ramonda serbica Pancic), Малкият феникс

Сръбска рамонда (Ramonda serbica Pancic), Семейство: Силиврякови

Природозащитен статут: застрашен

Сръбската рамонда е многогодишно тревисто растение. Наречена е така, защото е открита за първи път в ждрелото на река Ерма в Сърбия. Рамондата е наричана „цвете-феникс” или „вечното цвете” заради способността си на анабиоза. Това е процес на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност. От него организмът може да излезе при определени условия и да се върне към живот. В нашия случай „цветето феникс” може да оживее след година и половина. Това изключително откритие дължим на руския ботаник Павел Чернявски. Годината била 1928 и ученият без да иска разлял чаша вода върху един от хербариите си. Вътре била и Сръбската рамонда, която много скоро започнала да цъфти…

Сред Белоградчишките скали има и други красиви растения наподобяващи сръбска рамонда / снимка: Мариана Гомилева

Полумесестите й назъбени листенца са с дължина 4-7 см и широчина 2-3 см и са подредени в приосновна розетка, стеснени в основата и закръглени на върха. Стъблата достигат до 10 см и развиват до 4 цвята. Чашката на лилавият цвят е дълга 3-6 мм, а венчето достига 3 см в диаметър. Размножава се със семена и вегетативно и цъфти през април и май.
Растението е балкански ендемит (среща се само на Балканския полуостров). В България Сръбската рамонда може да се открие в близост до селата Митовци, Превала, Долни Лом, Търговище и Върбово на 350-900 м надморска височина. Растението вирее върху варовикови скали и е терциерен реликт (в минали геоложки времена е заемало големи територии, но вследствие на климатичните промени се е съхранило само в изолирани области). Счита се, че растението съществува от 70 милиона години, т.е. съвременник на динозаврите.

 

По непотвърдена информация интерес към растението проявяват японски учени, които искат да разгадаят генотипа отговарящ за тази, меко казано „сухоустойчивост”.
Въпреки невероятните си супер сили, „вечното цвете” е застрашено от изчезване. Вследствие на продължителното засушаване и антропогенната дейност, качеството на местообитанията се влошава и в момента растението е вписано в Червената книга на застрашените видове. За да се предотврати изчезването на вида, находищата му в България са включени в Европейската ако мрежа НАТУРА 2000.

Подобни статии