Начало Новини Спорни промени в Закона за туризма заплашват да създадат проблеми в сектора

Спорни промени в Закона за туризма заплашват да създадат проблеми в сектора

от Mariana Gomileva
1028 преглеждания
Спорни промени в Закона за туризма заплашват да създадат проблеми в сектора

В края на мандата, след подадената оставка, министър Николина Ангелкова предлага законови промени, които ще окажат силно влияние върху бранша | снимка: МТ Весела Николаева Съвети, експертни комисии, сертификати и нови изисквания към редица участници в туристическия бранш предвиждат промените в Закона за туризма, публикувани в края на декември от ресорното министерство. Много от предложенията увеличават бюрокрацията и създават предпоставки по-малки общини и алтернативни сектори като селския и винения туризъм да останат встрани от подкрепа за развитие и дори да минат в сивия сектор. От Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) вече изказаха недоволство от някои идеи в предложените промени, засягащи създаване на специален гаранционен фонд или на отделни клиентски сметки. Мотивът е повече защита на потребителите при неплатежоспособност на туроператора. Вертикална йерархия В обширни части от предложенията се засяга представителството на отделни общини и организации – включването им в различни съвети според региони и сектори. Това би могло да ограничи участието им при вземането на важни решения, като ги поставя в по-различна позиция от местата, обявени за национални курорти. Спорно е и въвеждането на критерии като обекти за туризъм да се броят винарските изби със специална зала за дегустации, тъй като това оставя встрани малките, предлагащи винени турове без да имат отделни помещения. Като цяло предложенията оставят доста неща, които да довършва бъдещият министър на туризма, след като Николина Ангелкова напусне с оставката на сегашното правителство. Проектът е отворен за предложения и коментари на сайта на МТ до 30 януари. След това би трябвало да бъде внесен в Министерски съвет, откъдето да отиде в парламента за обсъждане и приемане. Предвид оставката на правителството това може и да не се случи, но все пак при бързо действие има вероятност предложенията да бъдат приети набързо, без да се стига до широк дебат. Автентично– с подпис на министъра Така например нейният наследник трябва да приема наредба за отличие „Национална автентичност“, което да се дава за „изграждането, обзавеждането и/или оборудването на които са използвани произведения на народните художествени занаяти“. Знакът ще могат да получават хотели, вилни селища, къщи за гости, заведения за хранене, къмпинги, СПА-центрове и туристическите информационни центрове. Отличието ще се дава по правила, които тепърва трябва да се правят заедно с националните туристически организации, в които големите участници в сектора и курортите имат по-добра представителност, отколкото тези за алтернативен туризъм. На практика именно алтернативния туризъм като селския и кулинарния по региони са тези, които са много по-автентични, отколкото морски или планински курорт. Опасните екопътеки За еко туризма има друга промяна – пътеките вече ще са организирани като част от единна национална и европейска мрежа. Маркировката им трябва да отговаря на международни стандарти, а поддържането ще се гарантира с наредба, която ще издадат министрите на туризма и на спорта. „Еко пътеките в страната са сред най-опасните туристически съоръжения. Обикновено те са изградени чрез проект и след изтичане на гаранционния период, който обичайно е пет години, общините като стопани нямат ресурс за поддръжка и те стават опасни“, коментира Гавраил Гавраилов, автор на няколко пътеводителя и на книгите „Села и туризъм“ и „Селата в България“. Гавраилов припомни и за смъртен случай на екопътека преди време. Той обясни, че в момента е огромен проблем какво всъщност представлява една екопътека – първите изградени вече имат почти 20 години история в България и са проектирани от Българската асоциация за селски и екологичен туризъм. „Според техните критерии една екопътека има кръгов характер, навлиза в природни територии, където няма как по друг начин да се достигне освен чрез изградените съоръжения. Трасето преминава покрай река и допира с дивата природа създава силно адреналинно усещане без да се нарушава природното равновесие. Дори има понятие и за геопътека, там където трасето преминава само в скалисти местности. За съжаление днес в страната има не повече от една дузина подобни трасета, които отговарят на заложените критерии, а останалите повече от сто еко пътеки са просто пешеходни маршрути с маркировка сред природата, които са обявени за екопътеки в името на усвояване на средства от общините“, добави Гавраилов. Сертификат след сертификат Друга промяна засяга Туристическите информационни центрове (ТИЦ) – те вече ще се сертифицират от министъра и трябва да отговарят на единни стандарти. Всяко сертифициране ще се плаща. Таксите ще са по тарифа, която министърът предлага, а правителството одобрява. Всички ТИЦ трябва да бъдат включени в национална мрежа – досега това е доброволно, като без участие не могат да използват пълното наименование „туристически информационен център“. Новите технологии най-сетне намират място сред предложенията – туроператор или турагент вече може да бъде и лице без физически офис, определена като „онлайн платформа“. Бюрократична защита Критика вече предизвика друга промяна, засягаща туроператорите – предложението да се създаде гаранционен фонд. В него вноска трябва да прави всеки, а парите да покриват обезщетения на клиентите при неплатежоспособност на някой туроператор. Другият вариант е всеки да има отделна клиентска сметка, по която да постъпват парите и да не могат да се използват само за други разходи, освен заплащане на пътуванията. И двата варианта не изключват задължителната застраховка за професионална отговорност, която се запазва. „Общо Законът за туризма има нужда от изменения и за това са съгласни мнозинството от колегите в бранша“, обясни за severozapazenabg.com Александър Алексиев, специалист в туризма. Той каза, че по-скоро подкрепя предложените промени за туристическите центрове и тяхното сертифициране (виж по-долу в текста) и трябва наистина да се сложи ред в националните курорти, сдружения и центрове, тъй като сега не са устойчиви. По думите на Алексиев за туроператорите в различните европейски държави има различни практики. „Досега бяхме избрали застраховката, а сега се предлага и гаранционен фонд, което ще е комбинация от двете, но според мен това няма да помогне. Категорично съм против отделна банкова сметка, защото никой не иска да си блокира парите в отделна сметка“, коментира Алексиев. По думите му ако някой реши да прави умишлен фалит, няма как регулациите да го спрат и всички клиенти да са предпазени. Според експерта туроператорите търпят негативи от репортажите за некоректни техни колеги и допълнителни санкции ще утежнят положението им. Алексиев отбеляза, че има 3845 регистрирани туроператори и турагенти, но не всички развиват реална дейност. От една страна има стремеж да се улесни регистрацията им, но от друга се поставят много изисквания и регулации, които вредят повече, отколкото да помагат, смята експертът. Пред БНР Димитър Попов, член на управителния съвет на АБТТА определи промените като „недомислици“. „Това е нещо, което е правено набързо, не е съгласувано с хора от бранша и смея да твърдя, че е подготвено без познаване на материята. Това са механизми, които действат отдавна в старите европейски страни. Нашата асоциация на една среща преди няколко месеца обърна внимание, че клиентската сметка се случва абсолютно без прецедент и е абсолютно невъзможно за администриране, така че като се прави нещо, нека поне да се види има ли го някъде, работи ли и така нататък. Тази схема въобще я отхвърлям и не мисля, че трябва изобщо да се коментира“, коментира Попов пред радиото. След поредното затруднение на туроператор – „Алфатур“ през декември, от МТ отново излизат с мотива повече гаранции за платените от клиенти пари. Методът с гаранционен фонд е доста спорен – за да изплаща адекватни обезщетения, той трябва да натрупа доста голяма сума в резерв, а след всяко плащане да я възстановява. Всичко това ще става с вноски от всички туроператори, включително и тези, които са напълно коректни. Практиката на гаранционните фондове е те да имат ръководство, парите им да се инвестират по някакъв начин, което добавя още разходи по управлението. Смяна на съветницитe Бъдещият министър ще бъде консултиран от допълнителни експерти в Националния съвет по туризъм, предвижда друга част от проекта. Досега в него влизаше по един представител на всяко браншово сдружение, което е вписано в Националния туристически регистър, както и по един от регионалните, продуктовите и професионални обединения, както и един, който представя националните курорти. Сега се предвижда в Съвета да влиза по един от сдруженията, признати за национални, както и по един представител на летните и на зимните курорти. Това означава двама души от курортите вместо един и задължителна представителност на обединенията на национално ниво, за да участват във вземането на решения. Новият регламент допуска да се включват „други държавни органи, институции и организации“. Консултативния съвет към общините вече има и точно разписани отговорности – те включват сериозно влияние върху приходите в сектора. Съветът ще определя за какво да се разпределят приходите от концесии и наеми на плажовете, разполагането на временни обекти, ще прави предложения за туристическата инфраструктура и транспортните схеми в активния сезон, опазването и изграждането на атракции, както и за трайна заетост на работещите в сектора. На ниво региони всеки областен управител ще прави стратегия за развитие на туризма. Всеки общински съвет ще разработва програма за развитието му, според приоритетите на областта. Ако се приеме буквално, това би могло да ограничава общините да вземат по-самостоятелни решения. С промените вече се добавя и винения туризъм като отделен вид, а към дейностите влиза и информационното обслужване, т.е. туристическите информационни центрове (ТИЦ). Дават се подробни определения за различните типове туристически сдружения – регионални, местни, браншови, продуктови и професионални. Местното е на територията на една община, регионалното обединява повече общини, намиращи се в един туристически район. Браншовото е групиране по една дейност, а продуктовото – насочено към определен вид туризъм. Очаквайте: Как предложенията ще повлияят на винения туризъм и какви са критиките на специалистите за допълнителната бюрокрация в организирането на дегустации

Подобни статии