Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф, по време на битката при Сливница на 17 ноември 1885 г. Рисунка от Антон Пьотровски, кореспондент от България на “The Graphic“ / снимка: РИМ – Пловдив
На 2 ноември (стар стил) 1885 г. Сърбия обявява война на България. На този ден княз Александър І издава манифест до целия български народ с призив: „Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели“.
Сръбско-българската война е най-неочакваната и най-кратката война на България след Освобождението. Активните бойни действия траят 14 дни – от 2 до 15 ноември. Те започват с нахлуването на сръбските войски в българска територия и завършват с техния разгром и превземането на гр. Пирот. Войските на крал Милан, по внушение на Русия, нападат България, тъй като сърбите и руснаците не приемат съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено от княз Александър I Батенберг на 6 септември 1885 г.
През тази война българските части извършват и най-бързия преход от южната към западната граница, като нанасят удари на сърбите при Сливница, Драгоман, Цариброд, Гургулят, Брезник, Видин и Пирот.
Най-изненадващата победа на най-младата европейска армия предизвиква бърза реакция за спиране на стремителния ѝ поход. Под натиска на Австро-Унгария, победоносният поход спира дотам. Сърбите нямат успех и при Белоградчик. Група доброволци и ученици под командата на поручик Панайот Дворянов (1856-1937), спират настъплението на сръбските войски към града. Затова през 1926 г. полковник Дворянов ще стане първия почетен гражданин на Белоградчик.
Поручик Дворянов със съпругата си Елисавета, 3 юни 1889 г. / снимка: Б. Тошев
Най-кратката война приключва и с най-краткия мирен договор, подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. Неговият единствен член съдържа едно изречение:
„Помежду Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от деня на подписване на настоящия договор”.
Войната със Сърбия често е наричана братоубийствена. Тя се преживява доста тежко в Северозападна България, не само заради военните действия – там има много роднински семейства от двете страни на границата, векове наред сърби и българи са живели заедно, женили са се помежду си, работили са заедно.
Благодарение на проф. Б. Тошев и неговия Белоградчишки илюстрован лист достигаме до ценен разказ на войник от с. Ошане, Белоградчишко, за участието му в Сръбско-българската война. Този разказ е между образците на говора на селяните от Ошане, записани от Ангелина Берберска и приложени към нейната статия „Говорът на с. Ошане (Белоградчишко)“ (1931 г.)“. Думите на войника са на диалект, но достатъчно ясни, за да се разбира. Публикуваме оригиналните факсимилета:
Паметник от Сръбско-българската война / снимка: проф. Б. Тошев
Източник: Държавен военно-исторически архив, Белоградчишки ежедневен илюстрован лист