Българският Северозапад е дал на родната ни култура цяла плеяда от талантливи творци.
С отличаващ стил е художникът, поетът, критикът, редакторът, бохемът, мъжът в тяло на дете Георги Павлов-Павлето.
Георги Павлов-Павлето
Висок едва 104 см., лекарите не му дават големи шансове за дълъг и пълноценен живот, но Павлето твори със завидна сила и оптимизъм и напуска този свят на 29 юли 1995 г., на почти 82 годишна възраст.
Георги Павлов — Павлето е роден на 31 август 1913 г. в Чипровци. През 1940 г. завършва живопис в ДХА при проф. Борис Митов. Твори в областта на пейзажа, градския пейзаж, портрета и интериора. Освен като живописец, Павлето се изявява и като художествен критик. Автор е на монографии за български художници, сред които Теню Пиндарев, Кирил Цонев, Георги Попов. Сътрудничи на вестници и списания със свои илюстрации.
Картини на Георги Павлов-Павлето
Първото му участие в Обща художествена изложба е през 1939 г., а своята първа самостоятелна експозиция Павлето организира през 1942 г. в София.
В периода 1957 – 1958 г. е редактор на отдел „Художествена критика“ на вестник „Народна култура“, а от 1960 до 1961 г. – на културния отдел на списание „Лада“. Наред с активната си творческа дейност в България, Павлето осъществява и пътувания до Русия, Алжир, Франция, по-късно посещава градовете Мюнхен, Брюксел, Амстердам, Лондон, Париж.
Картина на Георги Павлов-Павлето
През 1969 г. играе във филма „Гоя“ на режисьора Конрад Волф. Копродукция на ГДР, България, СССР и Югославия.
Повече от 50 години Павлето живее в мансарда над седмия етаж на ул. „Раковска“ № 86А, в София. Сега там е поставена паметна плоча.
Георги Павлов – Павлето е носител на ордените „Кирил и Методий“ I степен и „Народна република България“ II степен. През 1979 г. получава званието „Народен художник“. Картините му са включени в престижни колекции в България, Великобритания, Германия, Франция, Швейцария, Русия, Италия, САЩ, Мексико.
Павлето е не само художник, но и поет. Първите си стихотворения написва още в ученическите години. Издава стихосбирките “Вятър над Огоста” (1985) и “Когато кестените спят: рисунки и стихове” (1993).
В негова памет да си спомним стихотворението му „Производителят на мечти“.
Щастлив съм.
Торбата ми е пълна с песни
и не е тежка тя за мойто рамо.
Щастлив съм.
Върху палитрата на моите сезони
остави вятърът дъха на виното,
звъна на птичите крила,
смеха на хората
и на вратата ми отворена
добрите стъпки…
Картина на Георги Павлов-Павлето
Източник: РБ „Гео Милев“ – Монтана