Начало История Спомен за Белоградчик от 40-те и 50-те години на миналия век

Спомен за Белоградчик от 40-те и 50-те години на миналия век

от Mariana Gomileva
1081 преглеждания

Белоградчик 1943 г. / снимка: проф. Б. Тошев

Белоградчик от 40-те и 50-те години на миналия век е градът, който малко хора познават добре и в днешно време могат да разкажат за него. Нашият приятел и вдъхновител проф. Борислав Тошев е една от онези редки достолепни личности, които пазят най-ценни спомени от това време. Нещо повече, той и до днес всеотдайно работи за съхранението на паметта на цяла Северозападна България и е добре познат на читателите на Северозапазена БГ. Със завидна енергия следва каузата, на която сме отдадени и ние – да издирва ценни исторически и литературни съкровища и да ги дарява на покололенията, като ги популяризира чрез Белоградчишки ежедневен илюстрован лист. Оригиналните факсимилета на редки издания, свързани с това късче на родината ни, подкрепени с богат архивен снимков материал, дават възможност на съвременните читатели да се докоснат до един отминал свят и да почерпят от мъдростта на стойностни личности и важни събития, непреходни във времето. С дълбоко признание за труда му и уважение към мисията му да прославя Българския Северозапад, с гордост спомагаме за популяризирането на труда на проф. Борислав Тошев.

Ето един от неговите искрени спомени от първо лице за Белоградчик от 40-те години, заедно с някои негови ценни стари снимки, с оригиналния му коментар към тях:

Това е градът, който аз познавам добре и който е напълно непознат на съвременните жители на Белоградчик. Така е, защото в годините се промени много и при тези промени той смени напълно и населението си.

Любка Тошева ме държи в ръце. Снимката е направена през 1943 г. на ул. “Дворянова” в Белоградчик; фотограф е подпоручик Димитър Димитров, адютант на 15-и пехотен Ломски полк

Детска забавачка в Белоградчик, 1949 г., учител Верка Рангелова

Ученици на бригада, Белоградчик, 1949 г.

Новите граждани дойдоха от околните села. Преди селата от Белоградчишката околия бяха пълни с хора. Всяко село имаше училище и нямаше нужда селските деца да идват в града. В града идваха от време на време само мъжете – да купят или да продадат нещо. Тези хора идваха и по повод непрекъснатите и чести съдебни производства – те се срещаха в Съда и при адвокатите, делата бяха за имотни спорове, а често селяните при тези дела губеха имотите си, защото бяха взимали кредити от банки или спестовни каси и кооперации, които най-често после не бяха в състояние да върнат.  Разбира се белоградчишки селяни идваха „у град“ и когато бяха повикани за редовна или запасна военна служба в 15-и пехотен Ломски полк.

БЗНС – Белоградчик, 1949 г.: дамска група в народни носии
майка ми – трета от дясно, тетка Софка (Софка Цанкова, учителка) – първа в ляво, шеста отдясно – Тодорка на Славчо Иванов – пред нея клекнала голямата й дъщеря Маргарита (след години – учителка)

Промяната започна с масовизацията на средното образование. Тогава в града дойдоха много селски момчета и момичета. Родителите им наемаха квартири за тях – по 2-3 ученици, най-често от едно село в една стая. Идваха с каруци и волски коли, натоварени с дрехи, постелки, дърва за зимата и продукти. Срещахме тези ученици в училище и на разходката привечер на главната улица. И тогава се проявиха трудностите в общуването – оказа се, че ние от града не разбираме достатъчно добре техния говор. А иначе момичетата бяха здрави и хубави – хващаха окото – движеха се в групи и най-хубави май бяха тези от Върбово…

 

Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист

Подобни статии