„Всички, които познаваха арх.Коста Николов си спомнят неговата продуктивност, необикновените младежки прояви в творчеството му, голямата обществена дейност“. Така пише Иван Аврамов, негов колега, по повод 100-годишнината от рождението на арх. Коста Николов.
На 30.11.2024 г. се навършват 133 г. от рождението (30.11.1891-14.11.1961) на арх. Коста Николов.
Коста Николов е роден на 30 ноември 1891 г. във Видин, в бедно занаятчийско семейство. Рано остава пълен сирак. Упоритият младеж се бори с бедността и трудът му е забелязан и подкрепян от учителите и ръководството на Видинската държавна мъжка гимназия. През 1908 г. завършва с отличие и постъпва във военното училище в София. Поради болест го напуска още през първата година и се завръща във Видин. Получава стипендия от местния благодетел П. Стоянов и заминава за Мюнхен, където от 1909 г. следва архитектура във Висшето техническо училище, специалност „Архитектура” при проф. Теодор Фишер. Прекъсва следването си, за да участва в Балканската война. През 1914 г. се дипломира с отличен успех. Завръща се в България и постъпва като стажант-архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1915 г. е мобилизиран и участва като взводен командир през цялата Първа световна война. След демобилизацията, през 1919 г., отново постъпва на работа в МОСПБ. От 1920 г. започва работа на свободна практика, създава архитектурно бюро, работи съвместно с арх. Илия Попов (утвърден български архитект, родом от с. Ново село). С упорит труд завоюва челно място в архитектурната колегия. Неговите проекти печелят призови места в конкурсите. Такива са първите награди за: Главна дирекция на мини „Перник”, Окръжната палата в Плевен, Военния клуб в Лом, театъра в Разград, вторите награди за: Агрономическия факултет, Окръжната палата в Шумен, Работническата болница в София и др. Плод на първите десет години самостоятелна работа на арх. Коста Николов са съхраняваните във Видинския архив оригинали и копия на проектите във Видин: на храм „Св. Николай”, читалище „Цвят”, мавзолея на Екзарх Антим I, къщата на митрополит Неофит (на ул. „Н. Цанов”), къщите на д-р Минков – днес дирекция на Историческия музей, на Ел. К. Д. Попова (разрушена при изграждането на к-с „Съединение”), както и къщи в гр. Кула. Освен че проектира сградите, Коста Николов взима участие и в строителството им.
В следвоенните години в София се появява остра жилищна криза. Големи са заслугите на арх. Коста Николов за развитието на кооперативното жилищно строителство. Освен че проектира и ръководи строителството на едни от най-сполучливите жилищни кооперации, някои обявени за паметници на културата, той пише статии, устройва събрания и държи сказки за укрепването на кооперативното строителство. В статиите си разглежда града като сложен жив организъм, развитието на който изисква при създаване на градоустройствения план да се предвижда 80-100 години напред. През 1937 г. в статията си „Градоустройство на нашите селища” пише: „Всеки град , всяко селище трябва да има свой индивидуален характер, определящ се от ландшафта, културните традиции и наследство, от бита и поминъка на населението”. „Новият град трябва да дари със здраве и сила своите обитатели и деца. Въпреки натрупването на огромни човешки маси трябва да обезпечи хигиена, въздух и слънце за всяко жилище, за всеки жител”.
В биографията на арх. Коста Николов има и богата обществена дейност. През 1927 г. е активен учредител на Дружеството на българските архитекти, а от 1936 до 1943 г. и негов председател. През периода 1945-1947 г. е председател на секция „Архитектура” при камарата на народната култура.
През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.
Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче. ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум.
Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки.
Служебният му път продължава като началник на отдел „Архитектура” в Министерството на комуналното стопанство (1948-1950 г.), ръководител на ателие в „Главпроект” (1950-1960 г.). През периода 1953-1957 г. ръководи колективи по изграждането на центъра на София и курортен комплекс „Дружба” (дн. „Св. Константин и Елена”) край Варна.
Арх. Коста Николов умира на 14 ноември 1961 г. Завършва един богат творчески път.
Източник: РБ „Михалаки Георгиев“ – Видин – Кръстева, Светлана. Въздух и слънце за всяко жилище : 120 години от рождението на арх. Коста Николов, в. Видин, 2011 г., № 78, с. 5.