Църквата във Винга, стара пощенска картичка | снимка: falmis.org
Преди няколко дни в Стари Бешенов беше отбелязано 280 години от заселването на българи в Банат. Днес историческата област, някога част от Първата Българска държава, е поделена между Румъния и Сърбия, съвсем малка погранична част остава в Унгария. Преди XVIII век районът е опустошен от войните между Австрия и Османската империя и дворът на Хабсбургите търси решение за заселването му. Решението се оказват българите – бежанци от Чипровското въстание, които вече 50 години се опитват да намерят място, на което да се установят спокойно. Заради преследванията на католици след потушаване на въстанието тежък става животът и на останалите, които все още се намират на юг от Дунав – главно около Свищов и Никопол. Цели семейства от тях също се отправят към Влашко и после към Банат, където императрица Мария-Терезия им дава позволение да се заселят и някои привилегии. Почти едновременно възникват двата центъра на банатските българи – Винга, на чипровчани, и Стари Бешенов, на дунавските павликяни, приели западното християнство.
Императрица Мария-Терезия, династия Хабсбурги
В разговор с проф. Борислав Тошев, издател на „Белоградчишки лист“, наскоро разбрахме, че и той има голям интерес към банатските българи и разполага с интересни сведения за тях. Представяме ви неговия разказ и много рядък текст – репортаж от Банат през 30-те години, когато старите български селища са преминали под властта на Румъния. Проф. Тошев разказва и за семейната си връзка с банатските българи.
„Имам интерес към банатските българи. Моят зет Андрей е от тях и родовите му корени са някъде в Чипровци. Той е католик. И моите внучки са католички. Сега д-р Андрей Живков е професор по теорерична физика (solid state mechanics) в Университета в Манчестър (University of Manchester).
През 1943 г. дядото на Андрей с голяма група българи с писмо са поискали разрешение от Цар Борис III да се върнат в родината. Сторили са го. Настанили са ги в с. Бърдарски геран. Там е имало вече голяма група банатски българи, върнали се в родината след Освобождението. Иначе селото е татарско. След Освобождението татарите са се изселили в Анадола и на тяхното място са дошли дунавските шваби. Когато германците се върнали в родината си, се е освободило място за новите преселници.
Статията за живота на българите в Банат – във Винга и Стар Бешенов, е от 1938 г. Написана е от Сава Добриянов (1876-1946), продължително време сътрудник на в-к Мир, където е неговата публикация с една снимка на катедралата във Винга (бр. 11415 от 15 август 1938 г.).
„Селянинът е човек, когато има своя земя. Банатските българи са в пълния смисъл на думата човеци, защото имат и земя и здрави традиции … Общ интерес на всяка държава е да отстранява всичко, което може да откъсне селянина от земята“-, пише Добриянов.
Но българската държава след 1944 г. не е мислела така. Затова населението на Бърдарски геран към 1950 г. се противопоставило енергично на колективизацията на земята. Бунтовете в селото избухнали по повод нареждането на властта вършитбата да става на общ харман, за да се попречи на укриването на наряди, които селяните „доброволно и с радост“ трябва да дават на държавата. Стигнало се до сбиване с пъдари, милиционери и партийни активисти, последвала демонстрация на 500 жени. Бунтовете бяха жестоко потушени – милицията пребила много хора, други получили тежки присъди, трети билиизселени. Отговорността за зулумите изцяло е на тогавашния окръжен партиен секретар във Враца Иван Тодоров – Горуня.
Изобщо, заради вярата си, българските католици след 9 септември 1944 г. са понесли несгоди и преследвания. А в 1952 г. е проведен съдебният процес срещу техните духовни водачи, обвинени в шпионаж в полза на чужда държава – тези свещеници начело с епископ Евгений Босилков са били осъдени на смърт и екзекутирани – гробовете им и сега не са известни. През 1934 г. Евгений Босилков е бил свещеник в Бърдарски геран.
На 27 март 1994 г. Ватиканът призна официално мъченичеството на епископ Евгений Босилков и папа Йоан Павел II на специална церемония го обяви за блажен на католическата църква.
През 2000 г. имах кратка среща с папа Йоан Павел II. Той ме попита как в Софийския университет гледат на делото на Еягений Босилков. Хората около мен бяха озадачени от въпроса, но аз не се изненадах от него, защото вече знаех, че именно майката на тогавашния ректор през 1952 г. е съдията, издала смъртните присъди на католическите свещеници.“
Църквата в Стари Бешенов днес | източник: falmis.org
Бележки от Severozapazena:
В Бърдарски геран са потомци почти изключително на павликяни от Свищовско-Никополско, докато чипровчани са се установили основно в Асеново, днес общ. Никопол.
Oще за бунтовете в Бърдарски геран, първите срещу колективизацията в Източния блок, вижте на този линк.
Съдия Екатерина Биолчева е майка на проф. Боян Биолчев, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.
Вътрешността на църквата във Винга | източник: falmis.org
Вълненик или пищимал от Белоградчишко, края на XIX век. Част от двупрестилчената носия, съхранена в отделни части на България и българските общности. Този е много идентичен на пищималите, носени в Банат.