Преди 54 години, на 13 февруари, с Указ № 344 за преименуване на обекти от национално и местно значение се постановява промяната в административно-териториалното деление на Врачански окръг. С него идва и сливането на две селища от градски тип – Гложене и Букьовци в град с ново наименование – Мизия. През 1978 г. Гложене е обособено като самостоятелно селище (днес в Община Козлодуй), но Букьовци продължава да се казва Мизия и остава със статут на град.
Най-ранните следи за появата на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират от преди 5000 г. Тракийските племена, обитавали онези земи, са оставили богато културно наследство. Намереното през 1925 г. прочуто Букьовско съкровище от сребърни тракийски накити днес се съхранява в Националния исторически музей, София. В края на VI и началото на VII в. славяните основат свое селище в североизточната част на днешна Мизия.
Село Букьовци е оформено през XVIII в. За първи път името му се среща в турски регистър от 1848 г.
В началото на 1870-те години букьовчани създават местен таен революционен комитет за подготовка на въоръжено въстание. В селата са отсядали Левски, Заимов, Бенковски, Волов, Обретенов. Душа на комитета през 1874 г. става учителят Спас Соколов, който участва и в Ботевата чета. Освобождението за този край настъпва на 21 ноември 1877 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Букьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През лятото на 1950 година, по време на колективизацията над 200 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство.
Преселниците в град Мизия били наричани от местното население турлаци.
Градът е известен с наличието на специфични и интересни фамилни имена. В по-старо време почти всички фамилии в града са с наставка „-ски“. Заселването на букьовските земи в началото на XIX в. най-вероятно е предизвикано от безчинствата на кърджалии, които водят до масови преселвания в цялата българска територия. Тези преселници (вероятно от днешни западни покрайнини) и до днес пазят фамилиите на своите прадеди. Ето някои от тях: Тасински, Перцански, Пагелски, Каменовски, Беляшки, Кашови, Желязкови, Кокошински, Титрийски, Ценкински, Цековски, Кучкански, Сълински, Джустровски, Никифорски, Пировски, Туртански, Герговски, Грежделски, Пелтешки, Карантилски, Коцъшки, Кърцелянски, Камарашки, Койнашки, Йолковски и др.
Билборд на входа на град Мизия със знаковите за града обекти
На 13.02.2020 г., по време на отбелязването на годишнината беше отворена капсулата, която са завещали жителите на град Мизия през далечната 1995 година с послание към днешното поколение. На 13.02. 2021 г., на площад „Свобода“, се затвори капсулата, която завещаха жителите на град Мизия през изминалата 2020 г. с послание към бъдещото поколение. Тя ще се отвори на 13.02.2045 г.
Източник: Община Мизия