Начало Забележителности Скърбящият воин на Видин и Съединението на България

Скърбящият воин на Видин и Съединението на България

от Mariana Gomileva
2303 преглеждания

Паметникът, дело на Андрей Николов | снимки и текст: Весела Николаева

Видин е полесражение на битки от първата война, която новоосвободена България води. Видин е битката срещу Сърбия, изразила с една война нежеланието на Великите сили да приемат съединена България. Видин е мястото, на което може да видите единственият в България и може би единствен в света паметник на падналия войник, който не се радва на победи, а скърби за загиналите.

Днес, на 6 септември, България отбелязва Съединението между Княжеството и Източна Румелия. Историци и лаици са писали и коментирали много – първият наистина самостоятелен, важен политически акт, заслуга на смелостта на самите българи, неизбежен ход на историята, забързан от хора, които не приели разделението на народа си след Берлинския конгрес. Центърът на събитията е Пловдив и няколко села около него, от София бързо се съгласяват и наглед почти безкръвно България отново е в едно (без Македония, Западните покрайнини и части от Добруджа).

Видин по това време е много, много далеч – транспортните връзки са лоши, няма пряко отношение към Източна Румелия, освен радостта на населението от обединяването на българи. Градът ще стане полесражение на последиците – наречената „братоубийствена“ Сръбско-българска война, която крал Милан I обявява на Княжество България. Опасението му са, че с обединяването си България става по-силна и може да застраши Сърбия (която знае, че на територията й има много етнически българи) и да вземе дял от разпадащата се Османска империя. Нито една от Великите сили, вкл. Русия, не пожелава да спре Сърбия, напротив, дори някои я окуражават.

Сръбската войска изглежда по-подготвена, по-добре въоръжена, офицерите й са по-опитни. България няма офицери – руските са изтеглени, българската войска още няма българи на висши чинове. Въоръжението е недостатъчно, но след прокламацията на княз Александър Батемберг са мобилизирани стотици хиляди. Много от тях са с цивилните си дрехи, облекло няма, снабдяването с храна е предимно от населението. Битките се водят на два основни фронта – около Сливница-Брезник-Трън и край Видин и Кула. Исканията на Сърбия включват предаването на Видин и преместване на границата на изток – така цяла Северозападна България днес щеше да е сръбска.

Видин е обсаден, направени са няколко опита да бъде превзет, всички завършват неуспешно. Капитан Атанас Узунов (по-късно майор) е назначен за комендант на Видинската крепост и успешно отбранява града. Сръбските части се опитват да го излъжат, че София е паднала и съдбата на Видин неизбежно е откъсване от България. Узунов отказва и продължава отбраната до пълно отблъскване на войските, за което му помагат и съществуващите по онова време канали около града, които се пълнят с вода от Дунав и го обграждат като с крепостен ров. Името Майор Узунов е дадено на едно от селата край Видин в чест на защитника на крепостта. По време на същата обсада във водите на Дунав е и първото участие на Българския флот във военни действия.

Подвизите на българите в Сръбско-българската война са многобройни, историята помни и капитан Марин Маринов, командир на III Бдински полк. Капитанът загива в битка на Три уши, край Сливница, след като повежда войниците си в атака „на нож“, по време на която е тежко ранен на 7 ноември. Умира на 18 декември в София от раните си. Марин Маринов, както и останалите командири от войната са „само“ капитани, заради което Сръбско-българската е наречена „войната на капитаните срещу офицерите“. Войната е спечелена от българите, Съединението е признато международно, а Видин е спасен за България.

Още на следващата година след проведен конкурс е избран скулпторът Андрей Николов, който да изработи паметник на загиналите от III Пехотен Бдински полк. Известен е като Паметникът на скърбящия воин и изразява мъката на българския войник, въвлечен в братоубийствена война. Наведенаната фигура е поставена върху пиедестал, на който има няколко барелефа. Централният изобразява атаката на кап. Марин Маринов – той е с насочена напред сабя. В кухината има костница с останки на загинали офицери. Паметникът е открит едва на 15 ноември 1911 г. Тогава той се намира на централния пл. „Бдинци“. През 1930 г. видинското общинско управление решава да го премахне, защото не е достатъчно героичен и патриотичен. Видинските граждани се противопоставят и някъде около 1936 г. той е само преместен на сегашното си място на площада пред железопътната гара, където се намира и в момента.

По традиция в Деня на Съединението видинчани поднасят цветя пред Скърбящия воин.

Централния барелеф с кап. Марин Маринов | снимка: Весела Николаева

Подобни статии