Малък скален град в най-западния ъгъл на България строи пътища, социални домове и лекоатлетически писти едновременно. Хората питат как е възможно. Останалите на Северозапада питат защо не и при тях.
Ако попитате жителите на Белоградчик какво се е случило в града им напоследък, повечето ще ви поканят на разходка. Пресни тротоари по пет улици, ново осветление в центъра и в осем села, разширена обществена трапезария, разкрита детска ясла. По пътя Раяновци–Рабиша–Кладоруб се полагат 13 километра нова настилка, монтират се мантинели, знаци и канавки. От село Салаш до границата с Република Сърбия никне изцяло нов петкилометров път — инфраструктурата за дългоочаквания бъдещ граничен пункт, който би свързал региона с нов пазар и нови туристи. Заедно с това ще видите подмяна на водопровода в Рабиша, укрепване на свлачищни участъци по пътя към Орешец.
Ремонт на пътя Белоградчик – Орешец / снимка: общ. Белоградчик
Видимите промени са повод кметът Боян Минков да публикува във фейсбук подробен отчет — рядко срещан жест в малките общини:
5 улици в Белоградчик получават нов асфалт и тротоари
13 км нов асфалт на пътя Раяновци–Рабиша–Кладоруб
5 км нов път до бъдещия ГКПП Салаш
3 000 гробни места в новия гробищен парк
700 места в трапезарията — двойно повече от преди
5 общински сгради с фотоволтаици
160 деца в детската градина (от 98).
Към всички тези цифри има и сериозна амбиция в спорта: новата лекоатлетическа писта със заявка да е най-модерната в Северозападна България. Дали ще оправдае очакванията, ще покаже времето, но самото намерение е доказателство за промяна в нагласата: малките общини не са обречени да чакат.
Може би най-показателни, освен пътищата, са социалните обекти. Дом за възрастни хора, дневен център за хора с увреждания, разширена трапезария с двойно повече места — всичко едновременно, в община с пет хиляди жители. А детската градина вече приема 160 деца вместо 98. В Северозападна България, откъдето хората отдавна са свикнали да заминават, а не да се връщат, тези числа имат различна тежест.
„Ако всичко това се е случвало винаги, Белоградчик отдавна да е световно известен туристически град.“ — пише гражданин в коментар под публикацията.
Кметът на Белоградчик допълва: Отделно строим паметници, градинки, зелени площи. Възстановяваме, ремонтираме, поддържаме, чистим. Обновихме лятното кино, подменихме водопроводи, асфалтирахме улици. Организирахме над 350 културни събития. Грижим се финансово за трите клуба на възрастни хора в Белоградчик, за Детския комплекс към Младежкия дом, за футболистите и волейболистите, за колоездачите. Разкрихме Клуб по лека атлетика в Белоградчик. Привлякохме инвеститор, построил физкултурен салон в Началното училище. Грижим се и за бездомните животни… Трудно могат да се изброят нещата, които направихме за тези само две години и половина. А предстоят още толкова много.
Част от новата инфраструктура / общ. Белоградчик
Реакциите под поста са красноречиви — и не защото са само похвални. Показателно е учудването в тях. „Невероятно за Северозапада“, пише един. „Градът от години само беше ограбван“, допълва друг. Трети сравнява темпото на промяна със „светлинни години“ спрямо съседните общини. Зад поздравленията се крие питане: защо другаде не е така?
Центърът на Белоградчик / снимка: общ. Белоградчик
Белоградчик има скали, вписани в предварителния списък на ЮНЕСКО, и туристически потенциал, чакал десетилетия да бъде използван. Дали новата инфраструктура ще обърне демографската тенденция — или поне ще я забави — е въпрос, на който е рано да се отговори. Но за да се случи нещо, трябва първо да започне. В Белоградчик изглежда е започнало. И става все по-видимо. Нека го пазим!
Художественото осветление на Белоградчишката крепост / снимка: общ. Белоградчик