Обявяването на геопаркове трябва да се превърне в национален приоритет
Проф. Синьовски е роден през 1955 г. в с. Мадан, област Монтана. Преди да се ориентира към геологията, завършва Националната гимназия по електроника „Джон Атанасов” в София и след това две години работи в АЕЦ „Козлодуй”. Първите си професионални стъпки като геолог прави в бившето проучвателно предприятие „Редки метали”. От 1982 г. е преподавател в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. През дългата си професионална кариера се старае да съчетава утилитарния характер на геоложката професия, свързан с осигуряването на суровинната база на икономиката, с опазването на околната среда. Бил е консултант на известни петролни компании като Тексако, Бритиш газ и Винтидж, но същевременно е координатор на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България. Член е на Американската асоциация на петролните геолози и на Европейската асоциация за опазване на геоложкото наследство. „Тези две дейности не се изключват взаимно. В строго професионален аспект се гордея със създадената уникална за България специалност „Геология и геоинформатика”, която в условията на динамична информационна среда обединява геологията и информатиката и осигурява ГИС-експерти за нуждите на съвременната икономика“, казва проф. Синьовски.
Ваша е идеята Белоградчишките скали да бъдат обявени за „геопарк“, разкажете повече за това. Какви са условията един обект да бъде обявен за „геопарк“ и как кореспондира това с Конвенцията на ЮНЕСКО за Световно и културно наследство?
Всъщност идеята за обявяването на Белоградчишките скали за геопарк е на община Белоградчик. Моята идея е да се създаде една национална мрежа от геопаркове, сред които Белоградчишките скали да имат водеща роля. Те са нашата „Долина на монументите” и са признати за феномен с глобална стойност от президента на Европейската асоциация за опазване на геоложкото наследство. Белоградчишките скали притежават всички природни достойнства за геопарк, но има чисто икономически и законови изисквания, които на този етап не можем да покрием. Това е преди всичко липсата на категорията „геопарк” в Закона за защитените територии и невъзможността на общината да подържа бюджет и управително тяло на бъдещия парк. Това би трябвало да е приоритет на държавата.
Конвенцията на ЮНЕСКО е документ, в който световното културно и природна наследство е дефинирано много общо. Инициативата за геопарковете бе подета от ЮНЕСКО през 1998 г., но през 2001 изненадващо бе решено вместо тази програма, да се подкрепят усилията в отделните страни. Инициативата обаче вече бе набрала скорост и през 2004 г. в Пекин бе създадена Световната мрежа от геопаркове. В тази мрежа могат да кандидатстват всички страни в света, а одобрените предложения получават логото на ЮНЕСКО и статут „Геопарк на ЮНЕСКО”.
Какво е определението за „геофеномен“?
Геоложките феномени са места с естетическа или научна стойност, които представят ключови моменти от историята на Земята. Те могат да бъдат впечатляващи морфоложки образувания с естетическа стойност – каньони, фиорди, скални мостове, скални пирамиди, планински върхове, пустини, езера, морени и др. Същевременно могат да са и обекти с научна стойност – изтъкнати примери на неорганичната или органична еволюция на планетата, като например гигантски кристали, редки минерали и скали, вкаменелости от изчезнали видове, тектонски зони и т. н.
Как да разбираме понятието „геоконсервация“?
Геоконсервацията възниква като музейна дейност, насочена към съхранение на минерали, скали и вкаменелости в музейни експозиции. Съвременното значение на този термин обаче надхвърля неговото предишно съдържание. Сега под геоконсервация се разбира цялата човешка дейност за съхранение на геоложкото разнообразие за бъдещите поколения в синхрон с терминологията на устойчивото развитие: да посрещаме нашите нужди от суровини и минерали без да поставяме под съмнение възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди от тях. Подобно на биоразнообразието, георазнообразието също се нуждае от опазване, което се изразява в това да не се унищожават цели класове от природни признаци.
Как да бъде опазено геоложкото наследство? Кои са добрите световни примери? Как стоят нещата в България?
Геоконсервацията включва всички дейности по установяването, описанието, регистрирането, опазването, мониторинга и нормативната база на геоложките феномени. Тази дейност изисква доста инвестиции, тя не може да се прави на доброволни начала. Когато говорим за световни примери достатъчно е да споменем обекти, които са се превърнали в национална емблема на страните си – Гранд Каньон за САЩ, фиордите за Норвегия, Амазонка за Бразилия, Метеора и Олимп за Гърция, Босфора и Кападокия за Турция.
Нашата страна притежава изключително геоложкото наследство и представлява един геоложки музей на открито. То не може да се сравнява с геоложките монументи в страните с големи територии, но представлява едно наистина уникално природно богатство. Няма страна с такава малка територия, в която да се разкриват скали от всички геологически ери – от Архая до Кватернера. Това огромно богатство не принадлежи само на България, то принадлежи на Европа и на света, но опазването му зависи от нас, като стопани на тази територия.
Съществува ли регистър и описание на подобни обекти в страната? Кои са най-атрактивните геофеномени в България?
България бе една от страните, които моментално реагираха на инициативите на ЮНЕСКО за геопарковете и още през 1999 г. МОСВ обяви конкурс за разработване на Регистър и кадастър на геоложките феномени. Той бе завършен през 2003 г. и включва 188 обекта. Най-атрактивни, разбира се, са Белоградчишките скали, Побитите камъни, Мелнишките пирамиди, Искърския пролом, Витоша, Рила, Пирин. Пирин е в листата на ЮНЕСКО като Национален парк. Там обаче геоложкото наследство не е описано, т. е. той не е геопарк. Сега тече подготовка за разработване на геопарк „Рила”, която също като Белоградчик е инициатива на местните общини.
Кои са институциите, които би следвало да се ангажират в опазването на геоложкото наследство у нас?
Националната служба за защита на природата е поделение на МОСВ. Това е министерството, което има законодателна инициатива за промени в Закона за защитените територии. Следователно това е институцията от която зависи координирането на тази дейност. Иначе може да се получи неконтролируем процес по обявяване на територии с не дотам представителни геоложки черти за геопаркове, само поради по-добрите финансови възможности на местните общности. Така най-представителните геоложки феномени като Белоградчишките скали и Мелнишките пирамиди, представляващи бедни региони, може никога да не попаднат в Списъка на ЮНЕСКО. Обявяването на геопаркове трябва да се превърне в национален приоритет.
Кои са местата в България, които са обект на специален геоложки интерес? И винаги ли интересът на геолозите съвпада с това, което е интересно за туристите като атрактивна дестинация?
Местата със специален геоложки интерес са много, но те не бива да се оценяват самоцелно, а от гледна точка на техния туристически потенциал. Геотуризмът е успешно ориентиран и бързо развиващ се нов туристически бизнес-сектор. Той е една от най-модерните форми на устойчив туризъм, който може да съживи икономически изостаналите райони. Геотуризмът се осъществява чрез посещение на територии със забележителни ландшафти или изтъкнати примери на геоложкото наследство с особено естетическо въздействие или висока научна стойност. Най-близо до тази категория са геопарковете. За обособяването на един геопарк не е достатъчно наличието само на забележителни геоложки черти. Територията трябва да притежава също така и обекти от исторически, археологически, екологичен, културен, духовен или друг интерес, свързан с идентичността на района, които заедно с обектите от геоложки интерес да попадат под единни мерки за защита и управление от парков тип. В този аспект може да се каже, че интересът на туристите е по-важен от интереса на геолозите, защото основната цел на геопарковете е социално-икономическото развитие на регионите, а геотуризмът често е единственият шанс за спасението на райони, които са станали жертва на селското обезлюдяване през втората половина на миналия век.
Какво могат да разкажат природните забележителности за еволюцията на планетата?
Всичко, стига да може да бъде прочетено правилно. За съжаление нашето общество трудно разчита природната символика и не забелязва богатството, което ни е дарено от самата природа. Ние се вдъхновяваме от събития, които забравяме след месеци, а не забелязваме непреходните ценности около нас. Ролята на геолозите е да помагат на хората да ценят геоложкото разнообразие, защото нищо не оказва по-силно въздействие върху посетителите на дадена страна от нейните природни забележителности. Данни за еволюцията на планетата се съдържат в обектите с научна стойност. Например гигантския метеоритен сблъсък, които убива динозаврите и много мезозойски животни накрая на Кредния период (преди 65 милиона години), оставя тънък няколко сантиметра иридиев слой по цялата земя. България е сред малкото страни в света, където този слой е установен на няколко места. В Софийска Стара планина се разкриват скали, образувани на 30 градуса от Южния полюс в периферията на древния континент Гондвана преди повече 400 милиона години. Има и много други уникални неща, които се знаят само от геолозите. Ако се популяризират по подходящ начин, те могат да привличат много посетители, защото хората се интересуват не само от собствената си история, която е няколко хиляди години, но и от историята на планетата, която е няколко милиарда години.
Има ли „геотуризъм“ в съседни на България страни?
Европейската мрежа от геопаркове е основана на остров Лесбос в Гърция през 2000 г. Тя е предшественик на Световната мрежа от геопаркове създадена през 2004 г. Геотуризъм и минен туризъм съществуват вече във всички страни, не само в съседните. В Гърция това се съчетава с традиционните туристически дестинации, в Турция вече провеждат специални геоложки екскурзии, не само до Кападокия и Памук кале, а в Словения се организират посещения на подземни рудници, където туристите се запознаване с историята на въгледобива, участват в симулации на добивния процес и използват подземния транспорт за екскурзия в рудника.
Много често историческите забележителности се формират на места, където има геоложки предпоставки за това. Нека пак да се върнем към Метеора в Гърция – там скалните манастири са построени върху недостъпните скали. Ако не бяха тези скали нямаше да ги има и манастирите. У нас такъв е случаят с Мадарския конник. Той нямаше да бъде изсечен там ако не съществуваше забележителния скален венец на Мадарските скали.
Как да се популяризират геофеномените в България?
Популяризирането на геоложкото наследство на България трябва да бъде национална политика. Това изисква доста средства, които обаче са възвръщаеми. По време на кампанията за Седемте нови природни чудеса на Света през 2009 г., Сърбия инвестира над 20 милиона евро за реклама на „Дяволския град” – един незначителен обект, който отстъпва по естетически достойнства дори на Стобските пирамиди, но се класира преди Белоградчишките скали, за които ние заделихме едва няколкостотин хиляди лева. Ние бяхме една от първите страни, които откликнаха на инициативите на ЮНЕСКО и още през 2003 г. подготвихме национален Регистър и кадастър, както и научно описание на Геопарк „Искърски пролом”. За съжаление всичко приключи до там. Страни, които тогава не бяха чували за геопарк, сега членуват в Европейската мрежа с по 2-3 геопарка, а ние нямаме нито един.
Снимки: Тихомир Младенов
no images were found