Село Видлица и животът край Огоста през миналия век

Село Видлица окoло 1940 г. / снимка: личен архив на Димитър Церовски

На 8 май северозападното село Вѝдлица отбелязва своя празник. Традиционно на този ден през годините се провежда съборът на „Св. Йоан Богослов“. Селото е разположено на 85 км. от София, намира се в община Георги Дамяново, област Монтана, на 3 км от язовир „Огоста“, 12 км от гр. Монтана, 5 км от Лопушанския манастир. В непосредствена близост има терен с проект за развитие на голф игрище. Местността около селото е гориста, а районът е прочут с традициите си в лозаро-винарството. Вѝдлица е родното място на олимпийския шампион по борба и национален състезател на България – Георги Райков. Едни от най-известните родове в селото са: Бранищарете, Фарафунците, Тиганкьовци, Буалците, Аджийте, Младеновци, Пунчини, Драгановци, Гьоргинци, Илиини, Колинци, Еванчовци, Герговци, Мачоците, Еленковци (или Антовци).

Площадът на с.Видлица

Малкото полубалканско село Видлица е сгушено в южните поли на Веренишкото бърдо. Местният жител Иван Николов разказва: чул съм от стари хора, че първоначалното землище на селото е било на мястото между стария главен път от Кутловица за Белоградчик и река Огоста. За да избегнат неприятни срещи, част от тогавашните жители се преместили по-нагоре по долинката на малката река, приток на Огоста. Преместването може да е станало и в търсене на земя или пасища. Постепенно тези хора били последвани от доста свои съселяни. Докато един ден старото землище на Видлица не било опожарено, вероятно заради вражда.

Преданието разказва, че първите основоположници на Видлица са били трима овчари, които дошли от с. Ковачица. Навярно обаче, те не са дошли от с. Ковачица, а от с. Балта. Жителите на Балта са имали овчарски колиби на това място, преди разселването на селото и след разселването са дошли тук и са положили основите на с. Видлица. Като се знае времето на разселването на селата Балта, Върбовчец и Мездрея, се определя че основите на с. Видлица са положени към 1825-1830 г. Почувствувал се изоставен, Върбовченският спахия дошъл в новото село с антуража си от няколко турски и черкезки семейства. Селото нараснало на около двадесет многочленни задруги и заедно с турските и черкезките семейства наброявало към 500 души. Как е произлязло името на селото? То произлиза от скрито – закрито – невиждащо се място. В този красиво извит дол, обрасъл с буйни гори, селото може да се види само от птичи поглед. Така отначало то е наричано Невидлица, което по-късно, може би за благозвучие, става Видлица. При заселването си, видличани намерили свободно землището и го владеели отначало общо, за паша на добитъка си, тъй като главното им занятие било скотовъдството. За зърно работели на спахийския чифлик на исполица. Но зърното не стигало. Това ги заставило да искат земя от спахията, който бил владетел на землището. Спахията им раздал земя, но срещу тежък откуп в натура, пари и добитък. Освен това съществувала уговорка, всеки четвъртък населението да работи ангария в чифлика му край Огоста. По този начин овчарските задруги станали и собственици на земя. Примитивното обработване на тази земя с дървено рало ангажирала много работна ръка. Това наложило да събират добитъка и да го пасат на зареда, а по-късно започнали да ценяват свинари, говедари и овчари, които гледали стоката на цялото село. Чувствителното намаляване на добитъка се отразило зле върху икономиката на видличани. За това помогнало и раздробяването на земята между членовете на разпадащите се задруги. Неплодородните години, дълговете за земята, тежките данъци и гнетът на поробителя страшно измъчвал хората. Едни напускали селото заедно с добитъка си и отивали към равнината, други намирали закрила в лицето на Върбан Войвода, а трети останали с едничката надежда в дяда Ивана (Русия).

В землището на Видлица има белези на две римски поселища, телеграфна кула, местонахождението на село Върбовчец и срутините на черква, която е обслужвала селата Върбовчец и Мездрея. В селото имаше запазена спахийска къща, построена в старобългарски стил, през 1855 г. от майстор Паньот. Тази къща е засипана при прокарването на шосето. Надписът ѝ е най-старият от намерените до сега в землището. Втори стар надпис е намерен върху едно евангелие, печатано през 1847 г. във Виена със следното съдържание: „Това евангелие е взето от видличани за 350 (триста и петдесет гроша). Пратил го владиката Милети за телесно им здраве и душевно им успокоение и е подписано от мен, аз Никола Генов – първи учител на с. Видлица, на ден осемнадесет от мясец януария хиляда осемстотин шестдесет и пето лето господне“. Така се оказва, че просветният живот на Видлица започва преди близо 100 години. За училище тогава е служила кантарджийницата на селските хамбари и кошове, която по-късно е станала налбатница на дядо Илия. Комитет от стари хора обикалял по време на вършитба и кукурузобер и събирал доброволно храни, които съхранявали в тези кошове и хамбари. От храните раздавали през годината на нуждаещите се, срещу горница. По този начин кошовете никога на се изпразвали и били сигурна подкрепа на видличани при неплодородни години, при градушка и други природни бедствия. От това се вижда, че видличани отдавна са разбрали нуждата от взаимопомощ.
След освобождението от турската робия, икономическото положение на видличани не се подобрило.

Ето едно любопитно Наказателно постановление на Петра Петрова Младенова от с Видлица, за това, че прала дрехите на семейството си на чешмата при Петър Миленов.

Експлоатацията от турците се заменя с експлоатацията от чорбаджиите. Затова борбите, които водили бедните селяни за освобождение от турско робство, прераснали в борби против буржоазното робство. Тези борби станали целенасочени, докато Иван Драганов не довел социалистическите идеи. Видличани взимат участие във Владайското войнишко въстание против монархията и войната, в Септемврийското въстание през 1923 г., в съпротивата преди 9 септември. След победата – 1944 г. Партията и народната власт подпомогат щедро хората от селото. То е електрифицирано, радиофицирано, свързано с телефон. Така с.Видлица е кооперирано и видличани вървят неотклонно по пътя на социализма.