Начало История Румънския национализъм и българските малцинства – бележки от Втората световна война

Румънския национализъм и българските малцинства – бележки от Втората световна война

от Mariana Gomileva
1171 преглеждания

Банатски българи, преселили се обратно в България. Техни роднини и досега живеят в Сръбски и Румънски Банат | снимка: Читалище „Съединение-1923“ – с. Бърдарски геран

От втората половина нa XVII век, и особено в края на XVIII-началото на XIX век компактни маси българско население напуска Османската империя и се заселва в различни земи, често обезлюдени. Такава е съдбата на банатските българи и на тези в Бесарабия. Първата вълна бежанци напуска веднага след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г. и преминава Дунав към Влашко. Една част от чипровчани, предимно благородниците, намират прием в Унгария, в Дубровник и други места и постепенно се претопяват в местната аристокрация.

Други странстват десетилетия – преминали през много градове, села и полета, но никъде не успявали да се установят трайно. Трогателни са спомените, записани от оцелелите за бягството им през равнините посред зима, когато разбойнически групи татари ги нападат и обират буквално до последна дреха. Междувременно през XVIII век друга група българи, от общността на павликяните, също бягат през Дунав. Бягството им е организирано и подкрепено от свещеници – малко преди него павликяните от селата и градовете край Дунав постепенно приемат католицизма.

През 1744 г. императрица Мария-Терезия дава със специална грамота права на българите за заселване на пустеещата тогава област Банат. Там вече те се установяват за постоянно, малките им колонии се разрастват, построяват нови селища, към тях се присъединяват още българи. Павликяните-католици са били предимно земеделци и лозари, чипровчаните, също католици, са занаятчии и търговци. Обединяващото между тях е била вярата. Днес Банат е разделен между Румъния, Сърбия и малка част е в Унгария. След Освобождението част от банатските българи се връщат, други продължават да живеят там. Последните компактни групи преселници към България идват през 40-те години.

Подобна е историята на православните българи, заселили се в румънския град Търговище и други места, близо до Букурещ. Те са избягали около края на XVIII-началото на XIX век, когато набезите на кърджалиите в Османската империя правят съществуването на много села в равнините невъзможно. Друга причина за бягството им са войните между Руската и Османската империя, особено в първата половина на XIX век. Влашко и западно от него, чак към Унгария, се населяват с българи-градинари, които са типичните икономически мигранти.

На изток Руската империя привлича много българи с обещания за земя и спокоен живот, като на тях са дадени специални привилегии. По спомени на съвременници те заварват пустеещи земи, но успяват да ги превърнат в обработваеми и основават процъфтяващи селища. Една част обаче са разочаровани и се връщат обратно към днешна България. Други остават и техните наследници продължават да пазят българско самосъзнание и език. Днес Бесарабия е разделена между Украйна, Румъния и Молдова. В Украйна е област Таврия, в която се заселват част от бесарабските българи, наричани таврийски.

В поредица исторически документи ще представим положението на тези наши сънародници по време на Втората световна война. Тогава мнозина се оказват българско малцинство във внезапно разрасналата се Румъния. След Първата световна война, когато България е на страната на губещите, Румъния успява чрез мирните договори да увеличи почти тройно територията си. Така получава Северна Добруджа от България, а с Трианонския договор от 1920 г. откъсва огромни части на запад и северозапад, населени предимно с унгарци. Тогава в Румъния попада и част от Банат, заедно с българите там. Поради тази причина банатски българи, пристигнали тук през XX век, понякога неправилно са наричани „румънци“.

Писмата и докладите, които ще публикуваме в поредица, са част от сборник „Трудове“ на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – „Българите от Украйна и Молдова“. Издаден е през 1994 г. и макар заглавието да посочва Украйна и Молдова, в него се съдържат много свидетелства за българите в Румъния. Украйна влиза в състава на СССР, заедно с днешна Молдова. Годините социалистическа власт ограничават доста публикации по темата за нещастието на българите в споменатите държави. Едва напоследък по-сериозно се говори за глада, преживян в Украйна. В Банат българската общност страда през много управления – от румънския шовинизъм на управляващите, от изолацията на Чаушеску и периодичните опити за заличаване. Днес българите са официално признато малцинство в границите на Румъния. С подкрепата на посолството на България българските деца изучават майчин език, организират се културни събития, фолклорни и образователни инициативи. Румънската държава също оказва подкрепа като част от политиката за подпомагане на малцинствата.

Документите разказват за миналото – когато четете, си спомнете кога са написани. В тях още блика вяра в победата на Третия Райх, особено в първите години на войната, и никой не предполага какво носи бъдещето.

Бел. ред. Запазен е оригиналният правопис на документите. Под „румъни“ се разбират общностите, обявени за историческа част от румънския етнос.

Йон Антонеску | снимка: wikipedia.org

Доклад на В. Протич до Дирекцията на печата, София относно пропагандата на румънските териториални претенции на изток до р. Буг, на север от гр. Черновци, Сръбски Банат и Тимошка област, както и против присъединяването на Македония към България

Букурещ, 5 юли 1941 г.

Господин Директор,
Веднага след започването на германо-съветската война румънският печат и румънското радио започнаха една систематично провеждана кампания, дирижирана от председателя на министерския съвет г. Мих. Антонеску, по въпроса за румънските ревандикации към Съветския съюз. Румънският печат и румънските политически среди вече не говорят за възстановяване на старата граница между Румъния и Русия на р. Днестър, а нещо повече – Румъния трябвало да завладее и други територии извън Днестър до р. Буг, населени с румъни от същия клон, каквито са румъните в Молдова. В една статия, поместена във в. „Универсул“ на 5 юли т.г. под заглавие „Румънците в Съветска Русия“ се изнасят следните данни: една компактна маса от румъни е групирана в бившите губернии Подолия, Екатеринослав и Крим. Областта, в която живеят румъните, има формата на триъгълник между Днестър на север до гр. Могилев и на юг град Овидопол до р. Малки Буг. Румъните между Днестър и Буг били компактна маса. Вестникът изнася, че руските статистики между 1812 и 1918 г. не скривали присъствието на компактни маси румъни в горните губернии. Статистиката от 1834 г. посочвала броя на румъните в тия области на 92 287 души, които се разпределят както следва: в Херсонската губерния – 75 000, в Подолската – 7497 души, в Екатеринославската – 9858 души. Статистиката от 1897 г. дава следните цифри: за Херсонската губерния – 164 257 души, Екатеринославската – 8453 души, Подолската – 26 764 души и Таурида – 2895 души. Статистиката от 1900 г. посочва числото на румъните на 279 201м които по губернии се разпределят така: Херсонска губерния 210 146, Подолска – 42 841, Екатеринославска – 26 574. Статистиката от 1914 г. посочвала числото на румъните на 435 240 души.

Вестникът, след като посочва горните цифри, заключва, че числото на румъните, населяващи между Днестър и Буг е между 800 000 и 900 000 души. Руските статистики не посочвали точните числа, тъй като нямали интерес от това.
Румънското радио в една своя емисия изтъкна, че общо в Съветска Русия, заедно с румъните в Бесарабия и Северна Буковина, живеят над 2 800 000 души румъни.
Това е по отношение румънските претенции за разширение в териториите на Украйна, като това разширение включва Одеса и част от Кримския полуостров. Румъните обръщат очи и за разширение не само като си възвърнат Северна Буковина, отнета им от СССР миналата година, но и като вземат територии на север от Черновиц (Черновци). В тази област, която била конгломерат от евреи, поляци, германци, рутени, цигани и пр., болшинството били румъни и тя трябвало да бъде включена в границите на Румъния.

Изобщо откак Румъния влезе в съюз с Германия срещу болшевишка Русия, румънските политически среди чертаят много нашироко границите на бъдеща Румъния, която те строят не с думи, а с кръвта на своите синове… Според добре осведомени среди в Дирекцията на печата, генерал Антонеску продължавал да иска от Фюрера възвръщането на всички територии, отнети с Виенския арбитраж и с Крайовския договор, а плюс тях искал включването в румънската държава на сръбски Банат и на Тимошката област. Поради географически неудобства Тимошката област могла да бъде провъзгласена за автономна румънска държава, протекторат на велика Румъния.

Виждайки докъде се простират претенциите на Румъния, Унгария решила да влезе във войната срещу болшевишка Русия, за да не позволи на Румъния след войната да се хвали за своето кръвно участие в похода срещу болшевизма и с това да печели позиции пред Райха. Унгарското участие в похода срещу Русия не е много приятно на официалните румънски среди, които виждат в него едно препятствие в бъдещите румънски аспирации към Трансилвания.

Румънските официални среди са крайно чувствителни и ревниви към всичко онова, което се пише в чуждия печат по отношение на румънските права над териториите, към които Румъния има претенции.

Преди няколко дни в Дирекцията на печата ми обърнаха внимание върху една статия на в. „Мир“ за Бесарабия, в която се изтъквало, че населението на Бесарабия било конгломерат от народности, румъните там били малцинство и следователно Румъния нямала права над тази област. Тази статия е раздразнила официалните среди около Министерството на пропагандата, които ме помолиха да Ви съобщя това обстоятелство и да Ви помоля да спрете статии от подобен характер в българския печат. България и Румъния в настоящия момент били на една политическа линия и следователно не трябвало да си пречат. Приемайки това оплакване, аз припомних на началника, завеждащ балканските работи при Дирекцията на печата, че в момента, когато България осъществяваше своите национални въжделения за Македония, румънският печат единствен поведе най-несправедлива кампания към законните права на българския народ.
Приемете господин Директоре, уверението в отличната ми към Вас почит.

Аташе по печата: (подпис) В. Протич

Бележки:
Венцислав Протич е аташе по печата при Българската легация в Букурещ.
Йон Антонеску (14.VI. 1882 – 1.VI. 1946 г.) – генерал, от август 1946 г. е маршал. През 1907 г. се прочува с жестокости, извършени при потушаване на въстанието на румънското селячество. През 1918 г. участва в окупацията на Бесарабия; през 1919 г. командва румънските войски, разгромили Унгарската република и издава книга, проникната и с българофобия; през 30-те години се свързва с фашистката „Желязна гвардия“. През 1933 г. е началник на Генералния щаб. При установяването на авторитарно-националистическия режим на крал Карол II (1.II. 1938 г.) запазва поста си на военен министър, но впоследствие минава в опозиция, настоявайки за цялостно обвързване на Румъния с Германия. След абдикацията на Карол II (6.IX. 1940 г.) Й. Антонеску оглавява румънското правителство и впоследствие се обявява за „кондукътор“ – водач, фюрер – като режима е окончателно реорганизиран като военно-фашистка диктатура.
Михай Антонеску е бивш адвокат на Й. Антонеску, вицепремиер, пръв помощник на Й. Антонеску.


Следва продължение.

Подобни статии