„Първата пушка“ худ. Веселин Стайков / снимка: Национален военно-исторически музей
Априлското въстание от 1876 г. е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия. Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга. Един от тях е Врачански, с главен апостол Стоян Заимов и помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков.
Тъй като врачани остават неглижирани от Старозагорското въстание, но подочуват за него, врачанските съзаклятници решават да изпратят свой представител в Букурещ, за да разбере бъдещите планове на българската революционна емиграция.
През есента на 1875 г. Стоян Заимов се среща с Ботев и други видни дейци и ги уверява в готовността на Враца да въстане. За да осигурят финансиране и за да въоръжат революционерите, врачани закупуват на кредит голямо количество лой и пастърма, които трябвало да бъдат продадени в Румъния за 13 000 златни франка. Врачани дори са започнали изработването на черешов топ, свидетелстват документи. Въстанието във Враца обаче е било потушено още в зародиш, поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, а в същото време оръжието не е могло да пристигне в България. Част от въстаниците обаче са използвани от Ботевата чета.
Действия по места
При започването на сръбско-турската война, през юни избухва въстание във Видинско – в селата Ново село, Флорентин, Гъмзово и др. Въстаниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния. На 12 юни 1876 г., част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина, с цел да се присъединят към предполагаемото въстание.
Чета на Христо Ботев
БРЦК подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботев, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността ѝ наброява 205 души. За военен ръководител е определен Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец – Никола Симов-Коруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.
Четата на Христо Ботев на парахода „Радецки“ при село Козлодуй, 1876 г.
На 17 май 1876 г. четниците превземат командването на парахода „Радецки“ и го заставят да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до село Бутан. Въпреки умората, четата продължава марша дори през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това, четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение, в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.
През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Там четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.
Призори четата достига района на връх Таушаница. Там ги нападат два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата.
Мито Цветков – забравеният врачански революционер
Всяка общност си има своите герои – морално извисени, познаващи смисъла и цената на човешката свобода. Името на Мито Цветков Бакалбашийски, както и дейните му, разнопосочни усилия са вихърът на Априлското въстание във Врачански революционен окръг. Те му придават ореола на енергичен и дееспособен левент, оперативно изграден, не от кого да е, а от Апостола на българската свобода – Васил Левски. Съдбата отрано му отрежда като единствен син на Цветко Бакалбашийски да онаследи търговския занаят. Очевидно, Левски от самото начало е бил силно впечатлен от личните му качества преди двете си поредни посещения на 28 август и 21 септември 1872 г, защото точно в неговия роден дом се е състояло учредителното събрание на новооснования частен революционен комитет, на което междувременно е избран за касиер.
Барелефът на Мито Цветков / снимка: РИМ-Враца
Делегирани са му и специални правомощия от Апостола и точно на него е издадено пълномощното от 16 септември с.г. „за Лом и Оряхово да направи съгласието на речените места”. На заседанието трескаво е обсъдена и готовността за участие в бъдещото въстание, както и една от най-важните задачи – набирането на средства за закупуване на оръжие. Мисълта за бездействие на Централния комитет подтиска особено по-активните сред тях, като Мито Цветков. В края на 1875 г. врачанските съзаклятници правят опит да се осведомят какво се върши в БРЦК. Насрочено е и заседание на Врачанския революционен комитет. Отредени са пълномощия на Мицо Хаджимицов, един от съоснователите на революционния комитет, да отпътува за Влашко, за да се осведоми на място. Очакването, че с този проблем ще се справи нарочно избрания комитет в Румъния в лицето на Иларион Драгостинов, Димитър Горов, Янко Ангелов и Иван Хаджидимитров ударило на камък. За да осигурят достатъчна по размер сума за оръжие, врачани прибягват до закупуването на почек (т.е. на кредит) голямо количество лой и пастърма от местен турчин и някои българи. Според Димитър Страшимиров, облягайки се на сведенията на Мито Анков, идеята за фиктивната сделка принадлежи на Мито Цветков, а нейното изпълнение се осъществява от самия него, в ролята на поръчител (гарант) и Иваница Данчов, като купувач на стоката.
Според данни от Мито Цветков, той внася в касата на Гюргевския комитет 4000 златни франка, а 6500 предава на Д. Горов за закупуване на оръжие за Врачанския революционен окръг, плюс 1000 лв. за погасяване на дълга, направен от апостолите за наем, осветление, отопление и други. Той остава девет месеци в Румъния, за да обезпечи сделката. Стоян Заимов е още по-конкретен, относно разпределението на врачанските пари: 100 наполеона на Търновския комитет, 100 наполеона на Сливенския комитет, 75 – на Пловдивския, 50 – на Софийския, 200 – за „казармата“ на Д. Горов. Общо това прави 525 наполеона, които се равняват на 10500 златни франка. Тук обаче не влиза сумата от 4000 златни франка, внесена в касата на Гюргевският комитет от Мито Цветков, както и неоповестената стойност за Врачанския окръг за оръжие, което в крайна сметка отива за Ботевата чета.
Захари Стоянов, остава изумен и се удивлява от физическата дееспособност и активност на Мито Цветков, който не спира да пътува между Гюргево, Бекет, Букурещ, Крайова. Междувременно на 2 февруари 1876 г. Комисията купува 160 револвери, 12 пушки „шаспо” и 75 пушки капзалии през фирмата „Ив. Табакович & Н. Ванков“ от търговските къщи на Розенфелд и Хаджи Стойка в Букурещ. Получава се така, че Мито Цветков е моторът, който не спира да търси, да договаря, да инициира активност за крайната цел, а Иваница Данчов е този, който потребява. Оръжието за Врачанския революционен окръг е купувано най-вече от Браила и Крайова.
Според Стоян Заимов, пратката с оръжие, предназначена за Враца, е съдържала 200 пушки и 200 револвери, а евентуалните канали за транспортиране са два – през Козлодуй и Оряхово или през Зимнич – Свищов. В обобщение може да заключим за наличие на разногласие между комитета в Гюргево и Врачанския революционен комитет по отношение на заданието за пренасяне на оръжието. Като допълнителен извод се налага констатацията, че нито един от другите окръзи, не дава толкова много средства за оръжие, колкото Врачанския. Мито Цветков заедно с Н. Обретенов, Г. Апостолов, Г. Матев, Петър Ванков и други четници, общо 41 на брой, се качва на парахода „Радецки” от пристанището в Бекет, откъдето натоварват врачанското оръжие в т.ч. пушки, саби, револвери, чанти и др., общо 12 сандъци. Сред опорните фигури в бъдещето обкръжение на войводата Христо Ботев е и Мито Цветков. Българският текст на писменото обръщение до капитана на „Радецки” е подписан, както от воеводата Христо Ботев, така и от съветниците – Давид Тодоров и Мито Цветков.
В кръвопролитното сражение на Милин камък 20 четници, между които е и Мито Цветков, в тъмнината губят логистичната връзка с основното ядро. Заедно с Кирил Ботев и Иваница Данчов се отправят за Веслец, търсейки връзка с останалите, но не успяват. На 21 май срещат свои другари – четници, участвали в сраженията на Камарата и Купена, от които научават за смъртта на Христо Ботев. Объркани, те потеглят за Враца, но тутакси се отказват. Мито Цветков се насочва към Сърбия. Заловен е след Берковица. Транспортиран е до Видин. Негови родственици потвърждават на по-късен етап, че Мито Цветков е осъден на смърт. Той остава във Видин благодарение на факта, че показанията му в Берковица не били заверени от страна на Берковския околийски съд. Мито Цветков престоява във Видинския затвор до Освобождението и завземането на Видин от русите през 1877 г.
Много са българите жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ. Поклон пред храбростта им!
Източник: Красимир Григоров – РИМ „Враца“