Начало Забележителности Речното богатство на Северозападна България

Речното богатство на Северозападна България

от Mariana Gomileva
2294 преглеждания

Международният ден на реките – 14 март, се отбелязва за опазването на реките, водата и живота в тях. Инициативите за този ден започват от 1997 г. в Бразилия. Представители от над 20 страни се обединяват около идеята да посветят този ден на повишаване на информираността и намиране на по-добри решения за опазване на реките.

МОСВ съвместно с регионалните звена – басейновите дирекции, води политика за устойчиво и интегрирано управление на водите и опазване на свързаните с тях екосистеми. Основен инструмент за постигане на добро състояние на реките у нас са плановете за управление на речните басейни и мерките в тях.

Природните богатства в Северозападна България включват невероятно разнообразие от красиви реки с буйни, чисти води. Ето любопитна информация за някои от реки в този край на страната:

 

Скомля е във Видинска област, община Димово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 41,6 km. Река Скомля извира от планинския рид Белоградчишки Венец, в Предбалкана, в непосредствена близост до шосето Гара Орешец – Белоградчик, на около 560 m н.в. Тече в североизточна посока. Между селата Дълго поле и Септемврийци долината ѝ има каньоновиден характер. Пресича Орсойската низина и се влива отдясно в р. Дунав.

Карта на Видинска област, на която е видна и река Скомля

Водосборният басейн на реката е 163 km2 и е разположен между водосборните басейни на реките Арчар на северозапад и Лом на югоизток. Два основни притока: Манастирска река (ляв) и Мечкобор (десен). Реката е маловодна, със снежно-дъждовно подхранване. В горното ѝ течение е построен язовир „Скомля“, водите на който се използват за напояване. По течението на реката има три села в община Димово – Гара Орешец, Скомля и Септемврийци.

Тополовец е във Видинска област, общини Кула и Видин, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 67,6 km, която ѝ отрежда 57-мо място сред реките на България.

Река Тополовец през пролетта

Река Тополовец извира на 1 km източно от връх Връшка чука на около 404 m н.в., под името Мостище. След село Извор махала вече се нарича Тополовец. До село Градец тече в североизточна и източна посока в каньоновидна долина. След това завива на югоизток, навлиза във Видинската низина и се влива отдясно в река Дунав. Площта на водосборния басейн на Тополовец е 582,8 km2, като на запад и северозапад граничи с водосборния басейн на река Тимок, на север и североизток с басейните на малки и къси реки, вливащи се директно в Дунав, а на юг – с водосборния басейн на Войнишка река.

В Тополовец се вливат три основни леви притока – Стублата, Рабровска река и Делейнска река. По течението на реката са разположени пет села: Община Кула – Извор махала; Община Видин – Долни Бошняк, Градец, Акациево и Новоселци.

През летните месеци реката пресъхва. Долното ѝ течение (след село Акациево) е коригирано с водозащитни диги. В горното ѝ течение, в близост до град Кула е изграден язовир „Кула“, използващ се за напояване и водоснабдяване. 

Видбол е във Видинска област, общини Макреш, Грамада и Видин, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 61,8 km, която ѝ отрежда 60-то място сред реките на България. В древността реката е наричана Конибустица (Conibustica), а през средновековното название на реката е Бидиндол.

Река Видбол

Река Видбол извира на 300 m североизточно от връх Бабин нос (1103 m) в планината Бабин нос, на около 1000 m н.в. под името Джоновец. До село Раковица тече на североизток в планинска гориста долина, приема отляво притока си Давидова бара, а след това продължава в източна посока до гара Макреш. В този участък отдясно (от юг) в реката се вливат няколко по-големи реки, най-големи от които са Влаховичка река (Селската бара) и Толовишка река. След гара Макреш Видбол рязко завива на север, тече в дълбока каньоновидна долина и тук отляво в нея се вливат реките Вълчешки дол и Зеблешки дол. При село Синаговци завива на изток, навлиза във Видинската низина и на около 2 км източно от град Дунавци се влива отдясно в река Дунав.

Преди село Синаговци Видбол приема отляво най-големия си приток Милчинска река (Грамадска река), на която преди устието ѝ във Видбол е изграден язовир „Божурица“, в близост до който са хижа „Божурица“ и места за отдих и туризъм. Водите на язовира се използват за напояване и водоснабдяване.

Площта на водосборния басейн на Видбол е 330 km2, като на север граничи с водосборния басейн на Войнишка река, на юг и югоизток с басейна на река Арчар, а на запад, по билото на планината Бабин нос – малка граница с водосборния басейн на река Тимок. Притоците на реката от вливането до извора са: Милчинска и Ясова бара, чрез язовир „Божурица“, Зебляшки дол, Вълчешки дол, Умни дол, Марков дол, Толовишка, Шишманов дол, Влаховичка, Давидова бара, Джоновец, Главишка бара, Зла бара.

По течението на реката са разположени шест села и един град: Община Макреш – селата Раковица, Цар Шишманово, Макреш и Вълчек; Община Грамада – село Срацимирово; Община Видин – село Синаговци и град Дунавци.

По долината на реката в средното и долното ѝ течение преминават участъци от два пътя от Републиканската пътна мрежа на България. В средното течение, между село Цар Шишманово и гара Макреш, на протежение от 14 km участък от Републикански път III-1403, а в най-долното течение, от разклона за хижа „Божурица“ до град Дунавци, на протежение от 6,1 km участък от Републикански път III-1413.

Во̀йнишка река е река в Северозападна България, Видинска област, общини Макреш, Кула и Видин, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ, заедно с лявата съставяща я Чичилска река е 55,2 km, която ѝ отрежда 76-то място сред реките на България.

Почистеното корито на река Войнишка

Войнишка река се образува от сливането на двете съставящи я реки: Чичилска река отляво и Короманица (Калчовец) отдясно на около 2 km югозападно от село Войница, на 88 m н.в. и на 43°54′44″ с. ш. 22°41′15″ и. д.. За начало на Войнишка река е приета река Дорков дол, която извира на около 850 m северозападно от връх Черноглав 858 m) в планината Бабин нос, на 664 m н.в. До село Чичил реката тече в североизточна посока, като преминава последователно през язовир „Краварски дол“, село Старопатица, язовир „Полетковци“, село Полетковци (в този участък се нарича Селската бара) и югоизточно от град Кула, вече под името Чичилска река. От село Чичил реката се насочва на изток, на 2 km югозападно от село Войница се съединява отдясно с река Короманица (Калчовец) и вече под името Войнишка река преминава покрай селата Буковец и Търняне и се влива на 783 km отдясно в река Дунав, на около 2 km източно от град Дунавци, на 32 m н.в., срещу остров Богдан-Сечан.

С изключение на най-долното течение на реката, което е коригирано с водозащитни диги, останалата част от теката протича в каньоновидна долина.

Площта на водосборния басейн на Войнишка река е 276 km2, като на северозапад и север граничи с водосборния басейн на река Тополовец, на юг и югоизток с басейна на река Видбол, а на запад, по билото на планината Бабин нос – с водосборния басейн на река Тимок. Основни притоци: Калчовец (десен), Добрянов дол (Иванчовец, ляв), Короманица (Калчовец, десен).

По течението на реката са разположени пет села и един град: Община Кула – селата Старопатица, Полетковци и Чичил; Община Видин – селата Буковец и Търняне и град Дунавци. В горното ѝ течение, между селата Старопатица и Полетковци е изграден язовир „Полетковци“, използващ се за напояване и водоснабдяване.

Арчар (Арчарица) е река във Видинска област, общини Макреш, Белоградчик и Димово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 59,4 km, която ѝ отрежда 65-то място сред реките на България.

Карта на реките в Царство България от 1904 г. / снимка: belahistory.com

Река Арчар извира на 200 m източно от връх Бабин нос в планината Бабин нос, на 1060 m н.в. До село Раяновци тече в планинска гориста долина и в нея се вливат реките Каменития Арчар (ляв приток) и Кръстина (десен). След това продължава в източна посока в дълбока (на места до 100 m) каньоновидна долина. Тук отдясно в нея се вливат най-големите ѝ притоци – Арчарица, Ошанска река, Върли дол и Салашка река. При село Острокапци Арчар завива на североизток, а при село Въртоп – на изток и се влива отдясно в река Дунав на 769-ти km, при село Арчар, на 30 m н.в.

Площта на водосборния басейн на Арчар е 365,4 km2, като на север граничи с водосборния басейн на река Видбол, на югоизток с басейните на реките Скомля и Лом, а на югозапад – с водосборния басейн на река Тимок.

По течението на реката са разположени седем села и един град: Община Белоградчик – селата Раяновци и Рабиша; Община Димово – селата Кладоруб, Острокапци, Държаница, Арчар и град Димово; Община Видин – село Въртоп. В горното течение, след село Раяновци е изграден язовир „Арчар“, който се използва главно за напояване. По долината на реката преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:

Лом (в античността на латински Almus, Алмус) е във Видинска област – общини Чупрене, Димово и Ружинци и област Монтана – общини Брусарци и Лом, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 92,5 km, която ѝ отрежда 30-то място сред реките на България.

Мостът над река Лом, край село Крива бара

Река Лом извира от главното старопланинско било в землището на село Горни Лом. Образува се от множество по-малки притоци, като за начало са приети изворите на река Бърза (на 2100 m н.в.) в подножието на връх Миджур (2168 метра) – най-високият в Чипровска планина, Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До Горни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е от скална порода и засипано с камъни, чакъл и пясък, които са типични за водосборни области от подобен характер. Надлъжният наклон на реката до Горни Лом е голям – средно 10 %, а напречният профил на долината се характеризира с дълбоко врязване и стръмни склонове.

От Горни Лом до Долни Лом реката запазва почти същия характер. Оттам надолу тя навлиза в почти равнинен терен (Долноломско и Средогривски полета), където наклонът на реката е малък и има характера на равнинна река. Долината на реката е обградена с невисоки хълмове. Речните брегове са ниски, а дъното покрито с пясък. Така реката продължава до махала Фалковец, където приема главния си ляв приток Стакевска река, с десния ѝ приток Чупренска река. В този участък напречният профил на долината става коритообразен. От Фалковец реката навлиза в полски терен, където долината и коритото на реката се разширяват, като при Дреновец достига до 100 – 200 m. От Ружинци на североизток долината ѝ има асиметрични брегове с добре развити тераси отляво на речното легло и стръмни десни склонове. Бреговете на реката в този участък са много ниски и при проливни дъждове или пък интензивно снеготопене водите ѝ излизат извън коритото и причиняват наводнения. Дъното на реката в по-голямата си част е покрито с чакъл. При малки водни количества същите текат ту към единия, ту към другия бряг. Понякога след наводнение течението на реката е в средата на коритото. Водосборната област на реката е обезлесена и заета от обработваеми площи. Този си характер реката запазва до вливането ѝ в Дунав на 742-ри km, в град Лом, на 28 m н.в. Устието е известно под името „Лимана“. Характерно за реката в най-долното ѝ течение е подприщването на водите ѝ, което се получава поради по-високите нива на река Дунав.

Долината на река Лом при с. Василовци. Гравюра на Феликс Каниц от 1864 г.

Площта на водосборния басейн на река Лом е 1240 km2. На северозапад водосборният ѝ басейн граничи с водосборните басейни на реките Арчар и Скомля, а на югоизток – с водособорните басейни на реките Цибрица и Огоста. На югозапад по билата на Светиниколска и Чипровска планини преминава границата с водосборните басейни на реките Тимок и Нишава.

По течението се намират интересни забележителности като стария мост до Ружинци и вековните летни дъбови гори при Дражинци. При село Роглец в реката се образува остров, обрасъл с красиви крайречни гори, а на запад от Княжева махала расте група от вековни (около 200 години) черни тополи.

Лом е една от малкото почти незасегнати от промишлени замърсявания реки в България. Поради това е добре зарибена, а плажът, къпането и прането в нея са възможни без ограничения. През лятото температурата на водата достига 29ºС. В околностите на реката се разкриват хубави природни гледки. Възможни са туристически преходи пеша и с велосипед. По долното течение на река Лом са предложени две Натура 2000 места – река Лом, което е близо 1400 ха и протича покрай реката от Ружинци до устието и Моминбродско блато, което е около 30 ха и се намира в близост до реката и нейното устие.

В участъка от с. Горни Лом до махала Фалковец, покрай левия бряг на реката преминава третокласен път № 102 от държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово. От мах. Фалковец надолу, покрай целия ляв бряг на рекат до град Лом преминава третокласен път № 114 от държавната пътна мрежа Лом – Ружинци – Чупрене.

Скът (в античността на латински Scitus, Сцитус) е в Предбалкана и Дунавската равнина, област Враца – общини Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 134 km, която ѝ отрежда 18-то място сред реките на България. Река Скът е най-големият приток на Огоста.

Прелялата река Скът в гр. Мизия

Скът е и една от най-опасните реки в България. С тясното си корито и голям водосборен басейн, тя е причина за големи наводнения и десетки смъртни случаи през последните десетилетия. Най-печалното прииждане на реката до момента е през 2014 г., когато тя буквално удавя град Мизия.

Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 m, най-високата точка на планинския рид Веслец, на 556 m н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 m) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина – на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 5 до 10 m, като дъното и е покрито с пясък. По-рано Скът и Огоста са се вливали отделно в Дунав. Заради атомната станция Козлодуй коритото на Огоста е било пренасочено към коритото на Скът и сега Скът се влива отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 m н.в.

Цибрица е в област Монтана – общини Монтана, Якимово и Вълчедръм, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 87,5 km, която ѝ отрежда 35-то място сред реките на България.

Река Цибрица

Река Цибрица извира северно от Костин връх (871 m) в Широка планина, част от Предбалкана на 818 m н.в. под името Селска бара. При село Клисурица получава отдясно водите на река Клисурица и се насочва на изток вече под името Цибрица. След село Дългоделци завива на североизток и тече в широка асиметрична долина с по-стръмни десни брегове. Влива се отдясно в река Дунав на 716-ти km, на 27 m н.в., на 700 m източно от село Долни Цибър.

Площта на водосборния басейн на река Цибрица е 933,6 km2, като граничи само с други два водосборни басейна – на северозапад река Лом и на югоизток и юг – с водосборния басейн на река Огоста. Основни притоци: леви – Цибър, Турловица, Душилница (Барата); десни – Клисурица, Винишка бара, Селска река.

Огоста (в античността на латински Augusta, Аугуста) е в област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-то място сред реките на България.

Река Огоста

За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина, на около 1760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.

След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „Огоста“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци – водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река Рибине (десен). След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав.

Водохранилища в Северозападна България / снимка: БАН, Национален институт по метеорология и хидрология