Начало История „Реквием“ на Белоградчишка сцена почита Никополската епархия

„Реквием“ на Белоградчишка сцена почита Никополската епархия

от Mariana Gomileva
1362 преглеждания

Сцената на Фестивала | снимка: Иван Миладинов

Този петък, 20 юли, Софийската опера и балет ще представи „Реквием“ на Джузепе Верди по време на фестивала „Опера на върховете“ в Белоградчик. Изпълнението е посветено на 370-тата годишнина от основаването на Никополската епархия, 330 години от Чипровското въстание и в памет на жертвите от въстанието в Северозападна България от 1850 г. Вече сме ви разказвали за двете въстания, ден преди представлението ще разкажем и историята на Никополската епархия.

Покръстването на павликяните от Северна България започнало в началото на XVII век, а на тези от южна – след 1623 г. До 1688 г. Римската църква има силни позиции и увеличава последователите си в десетки селища. Католицизмът се разширява официално и далеч от Чипровци (Кипровец), където данните показват, че римско християнство има поне от Средновековието. Постепенно затворените общности на павликяните, третирани като еретици, приемат християнството, но от Рим, вместо от властващите тогава гръцки духовници. Отделни исторически данни говорят за покръстване в римокатолически обред на българи от Северозападна България (Видинско царство), но точният брой и разпространение остава някъде в тъмнината на изгубените исторически документи. Най-тежкото време за българските католици и павликяни са годините след Чипровското въстание – неуспехът му предизвиква гнева на османската власт, която вижда в тях проводници на Западна Европа и по-точно – на врага Австро-Унгарска империя.

Никополската епархия успява да устои и в големите трудности. Днес тя обхваща цяла Северна България, седалището й се намира в Русе. Енориите са основно в Централна България, в Източна са тези в Русе, Варна и Царев брод. Ако не броим Видин, най-западната е Бърдарски Геран, Врачанско, където живеят наследници на банатските българи, избягали след Чипровското въстание.

Краткия исторически очерк, който публикуваме по-долу, е написан от блажения Евгений Босилков през 1948 г. Босилков е бил свещеник в Бърдарски геран преди да бъде назначен за епископ на Никополската епархия. Босилков е убит през 1952 г. след дирижиран от властта съдебен процес. Изложението е публикувано в книгата „Край брега на Дунава“ на Анджело Джорджета, издадена в Италия през 2006 г.

„Названието си „Никополски диоцез“ не води от града Никопол на Дунав, основан от император Хераклий (610-641), но от града Никопол – основан от император Траян (97-117) на реката Росица около 10 километра от Горна Оряховица, сегашния Никюп, разрушен към 590 год. от готите.
В днешната си форма диоцезът е възстановен в 1648 год.
Първият апостол между павликяните – така наричали тия жители, остатъци от привържениците на богомилството у нас – е Петър Солинат. Той почва покръстването в 1606 год. на селата: Петикладенци, Трънчовица, Белене, Ореш, Лъжене и на други още села, които днес са всички православни такива.
След Чипровското въстание в 1688 год. – когато турците гонеха много католиците – една част т католическото население избяга в Банат. Към 1878 год. и след това, една част от около 100 семейства се връща отново от Банат в България. Тогава се образуват селата Драгомирово, Бърдарски геран, Гостиля и Асеново.
Повечето от свещениците са били чужденци – и към 1890 год. е съществувала една доста остра борба за местен клир – докато постепенно нарасна и числото на българските свещеници.
Първият назначен владика в 1648 год. е Филип Станиславов от село Ореш. От тогава до сега са били двадесет владици на Никополския престол, чието седалище, след като е било на различни места, а най-сетне и в Букурещ, се прехвърли в 1883 год. за постоянно в град Русе….“

По-нататък в изложението си епископ Босилков дава много подробни сведения за разпределение на католиците в Никополската епархия. От него разбираме, че енория е имало и във Видин. След 1944 г. богослуженията са спрени, а през 2016 г. енорията е възстановена. Вече има активни действия и за възстановяване на католическата култура в Чипровци – преди няколко месеца кметът на общината Пламен Петков се споразумя с общ. Раковски в Чипровци да бъде изграден католически параклис-костница.

Блаженият Евгений Босилков | снимка: bosilkov.com

Подобни статии