Начало Култура Радичковите поуки в „Убий мухата“

Радичковите поуки в „Убий мухата“

от Mariana Gomileva
2480 преглеждания

Eдна от най-емблематичните личности в българскатa литература Йордан Радичков не случайно е и гордостта на Северозападна България. Отличаващ се със самобитния си стил и запомнящите се фрази, той създава солидно творчество, в което правилата на художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Роден в село Калиманица, Монтанско, Радичков два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Напуска живота на 21 януари през 2004 г. Творчеството му е изключително богато и обхваща детски книжки, разкази, новели, пиеси, пътеписи, романи, сценарии на игрални филми. До края на живота си Радичков продължава да пише и под перото му се раждат сатирични, злободневни, универсални и много живи образи и случки.

Радичков обичаше зимата и студеното време, в което героите му се чувстваха много добре, под пукащи дървета, зли кучета и затоплени малки стаи. Във време, в което е добре да си останем у дома, електронен сборник с разкази на Йордан Радичков е достъпен за безплатно изтегляне в интернет. Жестът е на наследниците на писателя, които издават литературното му наследство под логото на издателство „Нике“. За да повдигнат духа на българите под карантина, те предлагат някои от емблематичните му разкази – „Убий мухата“, „Сътворението на света“, „До небето и назад“,„Коженият пъпеш“, „Скакалец“. По думите им, това са сред най-любимите им разкази на Радичков, които винаги ги разсмиват. Ето какво споделят:

„Скъпи приятели, позволихме си да ви приготвим един подарък – малка книга за свободно теглене! През последните няколко дни направихме подборка на някои от любимите ни разкази на Йордан Радичков, които винаги ни разсмиват. Събрахме ги в сборник със заглавие „Убий мухата!“, защото и ние пъдим мухата, която се опитва да се загнезди и в нашите глави. Но ние няма да ѝ се даваме! Искаме да благодарим на всички медицински лица, които се грижат за нас и на всички работещи хора с пожеланието и те да убият мухата! И вие не се поддавайте на мръсната муха! Пожелаваме ви приятно четене и здрави и спокойни дни! Благодарим ти София за прекрасната корица и цялата работа!“

Ето част от разказа „Убий мухата“:

Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата. Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. В наши магазини съм виждал лятно време, че магазинерът оставя работата си, взема една пръчка с кожа на края и избива мухите. Веднъж в бръснарницата бръснарят тъй дълго трепа мухи, че пяната върху брадата ми засъхна като тебешир. Виждал съм също тъй как котка убива с лапата си муха върху стъклото, а кучетата ги ловят със страшно тракане на челюстите.

През лятото мухите стават по-зли от кучетата и хапят като кучета. Добитъкът ги изтребва с опашката си, с един замах избива десетки мухи. Бог е бил предвидлив, като е дал опашка на животното, за да убива с нея мухите. Бог я е благословил с безкрайно нахалство, но когато е пускал насекомото от дланта си да литне, вероятно е казал на сухопътния свят: „Убий мухата!“ И тъй и днес ние продължаваме да я изтребваме, преграждаме пътя ѝ с лепкави мухоморки, давим я в отровни води, хвърляме отровен прах в очите є, тя умира и на нейно място се появява нова.

Има мухи, които пред нищо не спират по пътя си. Миналата седмица група приятели се бяха събрали на маса, все яки мъже, мускулести, но те бързо омекнаха, щом видяха да влиза мухата. Мухата се завъртя наоколо и веднага седна на масата, опита всички мезета, отпи от виното, виното ѝ хареса повече от мезетата, та затуй премина само на вино и през цялото време потупваше приятелите по рамената и от всички най-силно бръмчеше. Накрая приятелите изведоха мухата, като я придържаха под мишниците, защото тя едва се държеше на краката си, и я оставиха на улицата, а мухата продължи да бръмчи: браво! и прави ви чест!, после си тръгна по улицата с криволичене, срещна друга група приятели и веднага се залепи за тях, за да им разкаже за ония, дето я бяха изоставили. Новата група реши да се качи в движение в трамвая, за да се спаси от мухата, но и мухата не е глупава, тя веднага се залепи за трамвая, докато накрая се разбра, че нямало къде да спи, та отиде с едного да спи в къщата му. Човекът легна на канапето, а мухата легна в леглото и хърка през цялата нощ.

Ето как мухата може да изхвърли човека дори от леглото му, а някои говорят, че било лесно да се убие мухата! Веднъж млада жена обясняваше на съдиите в съда, че мъжът ѝ се бил свързал с конска муха. Те били женени съвсем отскоро и жената забелязала, че някаква конска муха се върти около мъжа є, но в началото не ѝ обърнала особено внимание. По-късно конската муха почнала да се обажда по телефона вкъщи. Аз не зная как една конска муха може да се обажда по телефона, но жената твърдеше много настоятелно, че се била обаждала, дори разказваше цели пасажи от това, дето є е говорела мухата. После мъжът почнал да се губи вечерно време и накрая жената решила да разкаже някому за конската муха. Човекът, комуто разказала, излязъл прозорлив. Двамата проследили мъжа, видели го как се срещнал с конската муха в едно кафене, после по здрач влезли в градината. Боже господи, той се целувал с мухата! На мухата ѝ било много весело, изглежда, защото се смеела, сякаш я гъделичкали. Тогава жената избухнала и ударила плесница на мухата, а мухата почнала да си скубе косите. Косите ѝ били прегорени във фризьорниците, та лесно се скубели. Като видяла, че мъжът ще тръгне, конската муха веднага се залепила за него, защото е конска муха и за нея това е лесно, разбира се. Ето свидетелят е тук и той може да разкаже всичко. Съдиите попитаха свидетеля истина ли е всичко за тая конска муха и той каза, че е истина. Мъжът също призна и след като трима говорят едно и също, за съда вече е истина… Тъй че ако понякога човек се мъчи да се изскубне от мухата, то в други случаи той тръгва подире є и дори може да преспи с нея, колкото и странно да ни се струва това.

А има и примери, свързани с мухата, тях някой едва ли ще обясни. През зимата на една сватба докараха даровете. Конярят разпрегна шейната, но задържа единия кон; държеше го за юздите и съобразяваше нещо. После той хвана един петел, поиска да му дадат една низа пиперки, тури си низата вместо гердан на шията и върза на такъмите на коня още две шарени кърпи, за да изглежда по-пъстър. Шаферките играеха край него в снега, треперушките подскачаха върху главите им. Те играеха, усмихваха се с червените си бузи и го питаха какво мисли да прави. Селянинът с коня им каза, че една муха му се върти в главата. Върти ми се една муха, каза той, ама да видим какво ще излезе от нея!

Той яхна коня, поиска една бъклица и тръгна заедно с бъклицата, с петела и с гердана пиперки право към къщата. Къщата на два етажа, висока, на горния етаж са сватбарите и се чува как гърми музиката. Конят почна да се изкачва с ездача по стълбите, а шаферките играят подире му. Тъй кон и човек влязоха право в къщата. Но нали на сватба е винаги тясно, конят няма къде да стъпи, стъпи върху трапезата, половината съдове се обърнаха и се плиснаха няколко ведра с вино. Народът се дръпна назад, да не бъде сгазен от животното, а нашият селянин седи отгоре му, в едната ръка държи петела, в другата ръка държи бъклицата. Взе си въздух, колкото му трябваше, и извика: „Иииии-ху!“ Свалиха го веднага,  а деверите изведоха коня навън. Какво те прихвана?, го питат сватбарите. Абе една мух  ми влезе в главата, казваше им селянинът. Реших да вляза тук с коня и да кажа и-ху! Те това е!

Тъй ли!, казаха сватбарите и го дигнаха на ръце, та да го хвърлят през прозореца и да изгонят тая муха от главата му. Селянинът викаше: Умиление Богородично!, но ония не обърнаха никакво внимание на религиозните му възгласи и го хвърлиха в снега. Човекът изтича пешком по стълбите и попита на вратата: Мога ли да вляза, мухата ми излезе? А сватбарите му казаха: Влез! Той отново каза: Умиление Богородично!, откъсна главата на петела и го даде на шаферките да го оскубят. Мухата повече не го навести.

Трябва ли тогава да убием мухата! Може би в Китай това е по-лесно. Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва внезапно своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. Не съм бил по ония места, но никак не вярвам, че там вече са успели да убият мухата.

Край.

 

Източник: Сборник „Убий мухата“, Йордан Радичков, Изд. НИКЕ

 

Подобни статии