Културно-историческите богатства по нашите земи впечатляват по красив начин изследователите и любознателните туристи с приключенски дух. В трансграничния район България-Сърбия има десетки места, които си струват да бъдат посетени и опознати, защото са наситени с автентичност и несравнимо очарование. Докосването до тях е преживяване, което оставя спомени за дълго. С идеята да се повиши стойността на неизследвани досега културно-исторически маршрути и ресурси за туризъм се захваща преди година екипът на проекта QuesTour, финансиран от ЕС по програмата Interreg България-Сърбия 2014-2020. В него се обединяват Националния туристически клъстер „Българският пътеводител“, Община Враца и сръбската Асоциация на икономическите експерти ENECA.
„Открийте скритите съкровища на трансграничния регион България-Сърбия! Потопете се във вълнуващо пътешествие из тези привлекателни места – открийте великолепни природни, културни и исторически забележителности, опознайте местните обичаи и традиции, опитайте автентични гозби и вина и станете част от нашата общност!“, призовават авторите на проекта. В рамките му те са подготвили тематични трансгранични приключенски турове. Екип на SEVEROZAPAZENA BG се включи в тура базиран на историческото наследство – „Пътят на легионера“. Той потапя в света на скритите съкровища и знания на Римската империя в северозападна България. Разгадаване на кодирани столетни послания, вълнуващо прелистване на овехтели дневници, търсене на отдавна забравени съкровища – това беше подготвено за участниците в туристическата обиколка, за да бъдем въвлечени във вълнуващото приключение да разкрием скрити загадки и така, стъпка по стъпка, да се придвижим към следващия обект. Всички места, по които преминахме, за да проучим какви интересни маршрути за свободното време да ви препоръчаме, носеха специално усещане и си заслужават да ви запознаем с тях подробно в отделни статии. Преди това обаче, ще ви споделим как премина нашето приключение по Пътя на легионера, за ви подготвим какво ви очаква на обиколките, в които буквално всяко камъче носи духа на времето и има необяснима енергия.
Двудневният ни тур, заедно с други колеги журналисти, започна от града на домакините ни – Враца. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът произхожда от богато тракийско селище. Първите следи датират от епохата на Неолита, а първите заселници в района са от тракийското племе Трибали. Природните забележителности и културно-историческите символи на града и региона го превръщат в желана туристическа дестинация за любителите на планините, алпинизма, пара- и делтапланеризма, спелеологията, приключенията, религиозния, фестивалния, селския, еко и бизнес туризма. Враца е отправна точка към много пещери, водопади и интересни скални образувания. Ние тръгнахме по „пътя на легионера“към първото забележително място – местността Градище, на 1,5 км западно от града. Археологическият обект там се намира над живописното корито на река Лева, на няколко метра от емблематичния скален масив пролом – прохода Вратцата.
Археологическият комплекс е над река Лева и прохода „Вратцата“ / снимка: Мариана Гомилева
Разкопките тук започват през 2010 г. и в рамките на проучването в античната и средновековна крепост е разкрита раннохристиянска църква с базиликален план и значителни размери. Дължината на църквата е около 20 м, като в западната и северната част има следи от по-късни средновековни строежи. Южната стена на храма е запазена само в основи. Дебелината на стените е внушителна – над метър. Олтарното пространство е оформено отвътре с полукръгла абсида, чийто приблизителен диаметър е 4,5 м.
Археологът доц. Нарцис Торбов и експертът по туризъм в общ. Враца Ирена Николова, в местността „Градище“ / снимка: Мариана Гомилева
Сред прохладата на широколистната гора в сърцето на комплекса ни посрещна самият ръководител на проучвателните дейности, известният археолог доц. Нарцис Торбов. Той с вълнение веднага ни въведе в дебрите на археологията, показвайки ни точно къде „in situ“ са открили под основите на ранно-християнския храм три еднотипни бронзови монети от град Филипи, Македония, на които липсва образ на владетел, но са отсечени във времето от император Октавиан Август (27 г. пр. Хр.–14 г. сл. Хр.). Откриването на монетите от Филипи и печатът на Август в района на тракийското селище в местността Градище, свидетелства за последния период от неговото съществуване. По време на похода на Марк Лициний Крас навярно окончателно е сложен край на царуването на династията тракийски владетели, управлявали северозападните тракийски земи. В местността Градище е разположен малък римски гарнизон, който през първата половина на I в. държи под контрол пътя, водещ към медните мини, разположени над Згориград. Още тогава е оценено важното им значение и след създаването на провинция Мизия продължава тяхната експлоатация.
Археологът доц. Нарцис Торбов показва разкопките в местността „Градище“ / снимка: Мариана Гомилева
Докато отпочивахме с разхладителни напитки и вкусни домашни соленки по автентична рецепта, поднесени от нашите домакини, бяхме изненадани от тях и с опознавателни въпроси за мястото – прекрасен начин да затвърдим ценната информация, която току-що бяхме научили. Заредихме се под сянката на широколистните дървета, наслаждавайки се на спиращата дъха гледка към коритото на река Лева и дивните скали на Врачанския Балкан и отпътувахме към забележителната крепост „Кастра Ад Монтанезиум“ край Монтана. Разположена е на хълма Калето – обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на района.
„Кастра Ад Монтанезиум“ / снимка: Мариана Гомилева
Приятната ни изненада беше, че входът е свободен – нещо, което е абсолютен комплимент за туристите и рядко се среща по световните забележителности от такава величина. Предвидливо в групата ни беше включен самият Стоян Николов-Торлака, който е добър познавач на историята на Монтана и е автор на многобройни книги, свързани с бита и културата на хората от този край. В ролята на опитен гид, той веднага ни завладя с разказа си за първите обитатели на хълма, живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища.
Писателят Стоян Николов-Торлака разказва за крепостта / снимка: Мариана Гомилева
Крепостта е лесно достъпна и за големи групи / снимка: Мариана Гомилева
По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър. Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части. Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI в., при нашествие на авари и славяни.
Схема на „Кастра Ад Монтанезиум“ / снимка: Мариана Гомилева
По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – богът на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището е просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).
Панорамна гледка от „Кастра Ад Монтанезиум“ / снимка: Мариана Гомилева
Днес крепостта е реставрирана в голяма степен и е неразделна част от града. Тя е своеобразен паметник на древната история и е изобразена дори на герба на Монтана, заедно с покровителката Диана. Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура, която си струва да се усети на място.
Очаквайте продължението на „Пътят на легионера“…