Начало Новини Пътят на легиона

Пътят на легиона

от svilen
3398 преглеждания

Снимка: Тихомир Е. Младенов

Автор: Първолета Цветкова
 Източник: вестник Стандарт, 06.07.2012

Рим се снабдявал с месо и вино от земите край Долен Дунав
Воините ветерани избирали крепости, в които да изживеят старините си

Ако любителят на античната история иска да види крепостите, които някога са градили римляните из днешните северозападни български земи, трябва да тръгне по маршрута Монтана – Видин – Белоградчик – Кула. Първото, което ще разбере, е, че те не са вдигани на случайни места. Строени са там, където се пресичат или преминават важни за империята пътища. Стратегически са били тези, които свързват Рим с Долен Дунав. По тях от богатите провинции превозвали храни към столицата на империята, а обратно – керамична и каменна продукция. Известно е, че за безкрайните празненства в Рим са били доставяни животни, зърно и вина от района на днешна Монтана.
Днес този район още крие тайните на воините ветерани, които, уморени от дълъг път и боеве, са избирали място, на което да доизживеят дните си. На хълма Калето, който се извисява 40 метра над Монтана, е имало военна крепост. Използвали са тракийско укрепление, което разширили и надградили, а съществуващото светилище превърнали в свой културен център.
През 161 година селището, възникнало около крепостта, получило градски статут. Това означавало, че обитателите му имат същите права като жителите на Рим. В крепостта, чиито стени на места се издигат над 2 метра, са открити ценни каменни плочи. Най-интересната е с образа на богинята на лова Диана, която римляните избрали за своя покровителка. На плочата така и пише: Диана – покровителката на Монтана. Спасени са и плочи с образи на Аполон, Хермес, Херакъл, Дионисий. Преди две години екип от археолози, воден от доц. Гергана Кабакчиева, извади от земята каменна скулптура на жена в естествен ръст, облечена в пищно надиплена рокля, както и надгробна плоча на богат римлянин. Крепостта дълги години не е откривана за туристи, макар местността около нея – площ от 328 дка, отдавна да е превърната в красив парк. Едва през миналата година общината разработва проект за превръщането й в туристическа атракция. Стойността му е 1,2 млн. лв. Скоро започва реставрация на стените и на източния вход. Ще бъде благоустроен площадът, наречен на археолога Георги Александров, работил до последно за разкриването на античната крепост.
Предвижда се и построяването на информационен център, ще има ново осветление и паркинг. А откритите преди години каменни находки ще бъдат показвани на мястото си, където са лежали близо 20 века, вместо в музея. Предвижда се и изграждането на пътека, която да тръгва от центъра и да води до историческия хълм.

“Баба Вида” помни битки и сватби
От Монтана любителите на историята тръгват към Видин. В цитаделата на брега на Дунав ще научат, че „Баба Вида“ е била създадена с отбранителна цел. Изградена е върху римската крепост „Бонония“. Има форма на квадрат, чиито страни гледат към четирите посоки на света. По едната й стена, дебела 2,2 метра, има 9 кули – 4 ъглови и 5 странични. Тази крепост е била и седалище на всички видински владетели, включително и на последния български цар Иван Срацимир, но главното й предназначение е било отбраната на града и земите. През ХVIII век е била приспособена за стрелба с огнестрелно оръжие. Към крепостта е бил даден първият изстрел от румънския град Калафат, когато румънските войни се включват в Руско-турската война през 1877 година.
Днес крепостта е известен туристически обект. Наричат я каменната приказка на Видин. Естественият й исторически декор отдавна е оценен от кинематографистите и театралите, а младите видинчани вдигат сватби тук.

Белоград-чишкото Кале трудно се превзема
От Видин туристите се отправят към Белоградчик. След като разгледат уникалните скали от центъра на града, непременно се качват на височината, известна с името Калето. Крепостта със същото име е една от най-запазените в страната. Изградена е сред огромни скали, за да се използва тяхната непристъпност. От нея римляните охранявали стратегическите пътища, които пресичат района. Недалеч от града в прохода „Кадъ Боаз“ те са прекосявали Стара планина на път за Рим. През късната античност тази крепост става важна част от мощната отбранителна система на римляните. Тя е една от последните български твърдини, които падат под щиковете на турците. Но и те също я използват за отбрана и за потушаване на въстанията сред местното население. Настаняват гарнизон, за който изградили складове, арсенали, мелници за жито и сол, водохранилища. По време на бойни действия в нея са били разполагани по 3000 души. За последно крепостта е използвана като военен обект по време на сръбско-българската война през 1885 година.
Днес Калето е вторият по значение туристически обект на скалния град. Общината реализира проект за реставрация на каменните стени с бойници и изграждане на модерен посетителски център. От него туристите ще наблюдават скалите и целия град. Предвижда се и създаването на спектакъл „Звук и светлина“, който обаче не е включен в настоящия проект. Три от улиците, по които се стига до крепостта пеш или с автомобил, също ще бъдат обновени.

Кула стана дом на поети
От Белоградчик за Кула има по-кратък път, не е нужно туристът отново да се връща във Видин. Защото, ако не е видял крепостта на Кула, то представата му за военния път няма да е пълна. Тя се намира в самия център на града. Историците още спорят това ли е крепостта Кастра Мартис, описана и споменавана в римски хроники. Някои смятат, че тази крепост още не е открита, други твърдят, че са я намерили и това е стърчащата каменна кула при Кула. Строена е в началото на IV век по времето на император Юстиниан. Състои се от две части – квадрибургий и кастел. Квадратното укрепление има размери 40 на 40 метра, а в ъглите му се издигат кули с диаметър 12,5 метра. На това място е бил домът на коменданта, смятат историците.
В крепостта се организират симфонични концерти, изложби, литературни четения. Всяка есен в нея се събират десетки творци, които идват за т. нар. Кулски поетичен панаир. Всеки може да прочете свое стихотворение сред крепостните стени и да се докосне до атмосферата, която е царяла на същото място в началото на четвъртия век.

Комбустика, забравена за векове Маршрутът приключва, но само на българска територия. На 20-ина км на запад, около днешния сръбски град Зайчар, се намира друг римски обект – дворецът Феликс – Ромулиана. Той е един от най-запазените в Европа и е признат от ЮНЕСКО за обект от световното културно-историческо наследство.
Във Видинско туристът може да се натъкне на още римски крепости. На път от Видин към Белоградчик сега (поради ремонта на Е-79) се минава през село Кладоруб. Там няколко лета археоложката Красимира Лука разкрива тайните на крепостта Комбустика. Тя все още е малко позната и на историците, но е твърде интересна с мястото си, на което се намира. Изградена е на високо 170 метра плато между двете реки Арчар и Салашка. Възникнала е като военен лагер на римските легиони преди войните на император Траян с даките. Има странна история – след трети век за Комбустика не се говори изобщо. Какво е станало с крепостта – археолозите се надяват да узнаят от разкопките.
От досегашните става ясно, че е по-голяма поне три пъти от кулската крепост Кастра Мартис. Стените й са дълги 150 метра, а дебелината им – 1,30 метра. Това лято Лука ще продължи с разкопките. Ще търсим щаба на крепостта, очаквам да открием и надпис, съдържащ името на военната част. Това биха били важни факти за първите години от римското присъствие в съвременните български земи. Тази крепост има и свой близнак. На разстояние 27 мили в съседна Сърбия до днешния град Княжевац съществуват останки от крепостта, известна като Timakum Minus. Тя има същите размери и предназначение – да охранява пътищата към Италийския полуостров. Красимира Лука твърди, че от най-важния по тези места римски град Рациария по пътя към Ниш има поне 10 антични крепости, които още не са проучени. Туристът и сам може да попадне на каменен градеж, ако се отклони от пътя си. Местните жители също ги знаят, най-вече – иманярите, които отдавна са преровили районите около тях.

no images were found

Подобни статии