Елица Карабашлиева, рисунка от Белоградчишко | източник: „Белоградчишки лист“
Изследването на местните говори дава много ценни сведения на историците. В България, в продължение на векове родовата памет и често официалните регистри са непълни, с цели периоди на пропуски. Особено силни са загубите в няколко периода от историята, които имат изключително силни последици и до днес – падането под османска власт, Чипровското въстание, кърджалийското време. В резултат на силните сътресения много българи се местят от старите си места към нови. Паметта за преместванията се губи, рядко са отразени и в запазени официални документи. Но диалектът се запазва, понякога от най-неочаквани думи, изрази и фонетични елементи изниква доказателство за преселения и далечен произход.
За това разказва публикация на големия български лингвист проф. Цветан Тодоров (1899-1962), предоставена от „Белоградчишки лист“ на проф. Борислав Тошев. Тодоров е най-добър познавач на северозападните български договори, а текстът му е публикуван във възстановеното през 1929 г. авторитетно българско списание „Български преглед“. Новото списание е със заглавие „Български преглед: списание за славянска филология“.
Оригиналното заглавие е „Говорни кръстосвания в крайната северозападна българска област“.
