Възстановка на типична банатска соба – музеят в Бърдарски геран | снимка: Читалище „Съединение-1923“
Точно 330 години са отминали от Чипровското въстание. Голямата рана на България, която никога не оздравява, тежка съдба за стотици хиляди българи, унищожение на Чипровския Ренесанс, изпреварил с векове Възраждането, и въпросът, от който все не можем да избягаме – каква щеше да е съдбата ни, ако добре планирания бунт беше успял? В историята няма „ако“, има я само реалността.
Една от последиците на Чипровското въстание е заселването на пустеещата дотогава област Банат, част от Австрия на Хабсбургите. Виенския двор оказва много силна подкрепа на въстаниците, но поредица стечения на обстоятелствата водят до злощастния за българите краен резултат. Една част от православни и католици успяват да се спасят, преминавайки Дунав. В следващите десетилетия много от православните се завръщат обратно, след като османските власти решават да дадат неофициална амнистия. Така обезлюдените райони отново се населват с българи. Отвъд Дунав остават българите-католици, които в продължение на десетилетия се местят от град на град – според това къде им е разрешено пребиваването и какво е отношението на властите към тях. Мнозина загинали при скитанията – беззащитните групи често били нападани от върлуващи във влашките равнини татарски дружини и обикновени разбойници, а в Южна Унгария страдали от калвинисти и лютерани, симпатизанти на граф Имре Текели, чиято войска била основната сила, участвала в потушаване на въстанието и разрухата на българските селища.
В историята е останал документиран случаят с бежанците в Херманщадт, днешен Сибиу, където местните немци-протестанти на няколко пъти гонят новодошлите извън стените на града. Едва когато отец Гаврил Манчич заплаща по 40 флорина за пренощуване на семейство, протестантските последователи се успокояват и „приемат“ бежанците (източник: Георги Нешев, виж бележките). Чипровчани трябвало да изоставят надеждата за завръщане по родните земи и решават да се установят в Седмиградско. През 1744 с указ императрица Мария-Терезия потвърждава писмено привилегиите на българите в Банат. Любопитен факт е, че императрицата е майка на френската кралица Мария-Антоанета, изгубила живота си по време на революцията. Повече от век преди нейната смърт намеса на Франция против Австрия се сочи като едно от нещастните стечения, попречили на австрийските войски да подкрепят българите до успешен край на Чипровското въстание. Мария-Антоанета е трябвало да помири двете държави и да издигне на ново ниво връзките между тях – по отношение на Османската империя това е било трудно осъществимо заради Френско-Османския алианс, сключен между Сюлейман Великолепни и Франсоа I още през 1528 г. – целта му била именно ограничаване на Хабсбургите. Българите се оказват заложници и жертви на тази международна политика.
За Австрия те са ценни жители на империята, радващи се на много свободи и права по две основни причини – австрийският двор се опитва да насели опустошения след дълги войни Банат. Втората причина са големите заслуги на българите, подкрепили Австрия във войните срещу Османската империя.
Към чипровчани постепенно се присъединяват и други католически бежанци, предимно от Свищовско и Никополско. Така в Банат се оформят две колонии с малки разлики в бита и поминъка.
Големият изследовател Карол Телбизов пише, че жителите на Винга, т.е. наследниците на чипровчани, са били занаятчии и търговци, радващи се на привилегиите. За разлика от тях в Бешенов, където са наследниците на другите български католици, са основно земеделци. И двете общности всъщност носят поминъка, който са имали още в Османската империя – Чипровци се е развивало като занаятчийско-рударско селище, а плодородните равнини на Свищов и Никопол накарали хората там да заложат на земеделието.
Според Телбизов това довело до разлики в развитието на Бешенов и Винга, съответно на двете общности, обединявани от религията. Докато винганци организирали цветущ град, то бешеновци се развили като селска община със затворено консервативно население. Между двете има разлики и в носиите с оглед живота им. Днес оригинални носии на бешеновци могат да се видят в Бърдарски геран, общ. Бяла Слатина, а вингански – в с. Асеново, общ. Никопол. Двете села, заедно с Гостиля, Драгомирово и Брегаре са заселени с наследници на банатчани, преселили се обратно към България след Освобождението.
За българите в Австро-Унгария съвременниците изказват възхищението си от чистотата, предприемчивостта и реда, който са постигнали в градовете си. Тук трябва да споменем влашкия княз Константин Бранкован, приел мнозина българи, избягали от Османската империя. Техни колонии все още има в румънско Търговище и други градове. Те донасят земеделски умения и досега предизвикват възхищение със задружния си живот, трудолюбието и чистотата в своите квартали. След Първата световна война Банат е поделен и отнет от Австро-Унгария. Днес голяма част е в Румъния, в Сърбия и малко остава в Унгария. Българските банатчани все още поддръжат връзките си със своите роднини, останали в Банат.
Когато се видяхме с наследниците на чипровчани в Асеново, се оказа за наша изненада, че има немалки разлики и в кухнята на двете общности. Макар да са си близки и да са ползвали сходни продукти, по начин на приготвяне се забелязват различни импровизации на банатчанки. И на двете места обаче на почит е прасето – прочутите кълбъсъ се правят различно. Оригинални банатски и други български и международни рецепти може да опитате на фестивала „Банатски вкусотии“, който ще се проведе на 11 август в с. Асеново.
Заб. Историческите сведения за миграциите и въстанието са от сборника „Чипровци 1688-1988“, в който са включени докладите, изнесени по повод 300-годишнината от Чипровското въстание. Сборникът може да бъде купен в Историческия музей в Чипровци.