Начало История Първият трактат по история на България от Петър Богдан излезе от печат

Първият трактат по история на България от Петър Богдан излезе от печат

от Mariana Gomileva
726 преглеждания

Герб на България от факсимиле на преводна книга на Петър Богдан, открита в Дубровник / снимка: д-р Димитър Пеев, academia.edu

Историческият труд на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ отново е отпечатан за пръв път от над 350 години. Новото издание е факсимиле на ръкопис, подготвен на латински език от чипровския епископ Петър Богдан Бакшич. То е първият трактат по история на България, завършен около 1667-1668 г.

Ръкописът дълго време беше в неизвестност, дори имаше съмнения съществува ли наистина таковa съчинение. През 2017 г. проф. Лилия Илиева го откри в библиотеката на гр. Модена, Италия. Засега не е известно да е намерено и запазено печатно копие на историческия труд, но е напълно възможно във фондовете на някоя библиотека или частен архив да се съхранява такова.

Това издание на латинския оригинал е отпечатано с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ по проект „Гутенберговата революция и българите“  и  се разпространява безплатно. Тиражът му не е голям и ще предизвика интерес най-вече сред специалисти и колекционери, предположи проф. Илиева. Очаква се скоро да бъде отпечатана отделна книга българският превод на Историята, написана от Петър Богдан. Той е дело на д-р Цветан Василев.

Факсимилно е отпечатана и книгата на Петър Богдан „Небесното съкровище на дева Мария, Божия майка“, която той успява да издаде през 1643 г. в Рим. Засега от нея е открит само един екземпляр, съхраняван в Дубровник. С новото издание тя вече ще попадне в ръцете на българските и чуждестранните изследователи.  

Заедно с книгите на Петър Богдан в рамките на проекта са издадени и други  автори. Единият е Кръстьо Пейкич във факсимиле с превод на творбата му „Зарцало истине мед царкве источне и западне“. Другият е Марко от Чипровец – неговият труд е само факсимиле на докторската му дисертация, озаглавена „Quinquaginta questiones ex Sacra Pagina utriusq Testamenti decerptas, & Schlastice resolutas“, но скоро ще излезе и превод, дело на д-р Янко Димитров.

Трудът на Петър Богдан е едно от върховите постижения на българската историография, свързан с Чипровската школа, процъфтявала по време на Ренесанса, който обхваща региона през XVI-XVII век. Разгромът на Чипровското въстание през 1688 г. слага край на ранното българско Възраждане, а заедно с материалната разруха идва и опожаряването на Чипровския манастир и другите духовни средища. В тях са се пазили ръкописи и документи от Чипровската  школа, а вероятно и от Средновековна България. Няколко века българска история и култура за няколко дни стават на пепел, разпиляват се, забравят се. Оцеляло е това, което се намира в библиотеките и архивите на Ватикана, италианските градове, Прага, Дубровник.

Факсимиле от ръкописа на „Историята“ / снимка: проф. Лилия Илиева

В един такъв свитък проф. Илиева откри ценния ръкопис на Петър Богдан,  с което се сложи край на споровете имало ли е наистина написана такава история на България. Интересното е, че Петър Богдан, както и другите чипровски дипломати, свещеници и книжовници, пише още през XVII век за българско царство и българска народна идентичност. До откритието на  ръкописа в науката беше известен само препис на началото на труда на Бакшич, открит от покойния проф. Божидар Димитров. Преписът се оказа с по-опростен – „народен“ език, като вероятно целта е била да стигне до повече хора. Оригиналът на труда е написан в доста по-висок стил, предназначен за висши католически духовници и владетели.

Такава е била и целта на Петър Богдан Бакшич – да привлече симпатиите им за каузата на чипровчани. Делата му са част от огромната дипломатическа работа, свързана с подготовката на Чипровското въстание. Макар и неуспешно във военно отношение, то поставя сериозно в Европа въпросът за народите от Балканите, живеещи под османска власт. С отпечатването на забравените стари книги историци и читатели ще преоткриват тази малко позната сред масовата публика част от българската история.

 

Текст: Весела Николаева

 

 

Подобни статии