Герб на България от факсимиле на преводна книга на Петър Богдан, открита в Дубровник / снимка: д-р Димитър Пеев, academia.edu
Историческият труд на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ отново е отпечатан за пръв път от над 350 години. Новото издание е факсимиле на ръкопис, подготвен на латински език от чипровския епископ Петър Богдан Бакшич. То е първият трактат по история на България, завършен около 1667-1668 г.
Ръкописът дълго време беше в неизвестност, дори имаше съмнения съществува ли наистина таковa съчинение. През 2017 г. проф. Лилия Илиева го откри в библиотеката на гр. Модена, Италия. Засега не е известно да е намерено и запазено печатно копие на историческия труд, но е напълно възможно във фондовете на някоя библиотека или частен архив да се съхранява такова.
Това издание на латинския оригинал е отпечатано с подкрепата на Фонд „Научни изследвания“ по проект „Гутенберговата революция и българите“ и се разпространява безплатно. Тиражът му не е голям и ще предизвика интерес най-вече сред специалисти и колекционери, предположи проф. Илиева. Очаква се скоро да бъде отпечатана отделна книга българският превод на Историята, написана от Петър Богдан. Той е дело на д-р Цветан Василев.
Факсимилно е отпечатана и книгата на Петър Богдан „Небесното съкровище на дева Мария, Божия майка“, която той успява да издаде през 1643 г. в Рим. Засега от нея е открит само един екземпляр, съхраняван в Дубровник. С новото издание тя вече ще попадне в ръцете на българските и чуждестранните изследователи.
Заедно с книгите на Петър Богдан в рамките на проекта са издадени и други автори. Единият е Кръстьо Пейкич във факсимиле с превод на творбата му „Зарцало истине мед царкве источне и западне“. Другият е Марко от Чипровец – неговият труд е само факсимиле на докторската му дисертация, озаглавена „Quinquaginta questiones ex Sacra Pagina utriusq Testamenti decerptas, & Schlastice resolutas“, но скоро ще излезе и превод, дело на д-р Янко Димитров.
Трудът на Петър Богдан е едно от върховите постижения на българската историография, свързан с Чипровската школа, процъфтявала по време на Ренесанса, който обхваща региона през XVI-XVII век. Разгромът на Чипровското въстание през 1688 г. слага край на ранното българско Възраждане, а заедно с материалната разруха идва и опожаряването на Чипровския манастир и другите духовни средища. В тях са се пазили ръкописи и документи от Чипровската школа, а вероятно и от Средновековна България. Няколко века българска история и култура за няколко дни стават на пепел, разпиляват се, забравят се. Оцеляло е това, което се намира в библиотеките и архивите на Ватикана, италианските градове, Прага, Дубровник.
Факсимиле от ръкописа на „Историята“ / снимка: проф. Лилия Илиева
В един такъв свитък проф. Илиева откри ценния ръкопис на Петър Богдан, с което се сложи край на споровете имало ли е наистина написана такава история на България. Интересното е, че Петър Богдан, както и другите чипровски дипломати, свещеници и книжовници, пише още през XVII век за българско царство и българска народна идентичност. До откритието на ръкописа в науката беше известен само препис на началото на труда на Бакшич, открит от покойния проф. Божидар Димитров. Преписът се оказа с по-опростен – „народен“ език, като вероятно целта е била да стигне до повече хора. Оригиналът на труда е написан в доста по-висок стил, предназначен за висши католически духовници и владетели.
Такава е била и целта на Петър Богдан Бакшич – да привлече симпатиите им за каузата на чипровчани. Делата му са част от огромната дипломатическа работа, свързана с подготовката на Чипровското въстание. Макар и неуспешно във военно отношение, то поставя сериозно в Европа въпросът за народите от Балканите, живеещи под османска власт. С отпечатването на забравените стари книги историци и читатели ще преоткриват тази малко позната сред масовата публика част от българската история.
Текст: Весела Николаева