Театър „Вида“ | текст и снимка: Весела Николаева
На брега на Дунав, точно срещу мястото, на което повече от век се спират пътническите кораби, се издигат цяла редица красиви сгради. Между тях една от най-красивите е театър „Вида“. Някога една от най-високите сгради във Видин, а и в цялата околия, тя е първата българска сграда, построена специално за театър. Решението за построяването се взема само няколко години след Освобождението, когато жадните за европейска култура видинчани искат в техния град да има място за представления.
В отговор на горещото желание за култура, през 1889 г. Общинският съвет отрежда за театър голям парцел на брега на реката. Мястото е избрано стратегически – там спират параходите от Австрия, съвсем близо е до историческия център, отворено към Дунав, в тогава „новата“ част на града. Видин все още живее опасан със старите крепостни стени, извисяват се капиите, а крепостния ров периодично се пълни от Дунав. Старата част на града е затворена между крепостните стени, но новият, модерен град, ще се разпростре отвъд тях. Строежът започва с италиански архитекти и строители. Финансите се оказали проблем и сградата била на косъм от публичен търг – за нея имали апетити търговците, които я виждали като склад за зърно. За щастие подобна участ била избегната и през 1890 г. театър „Вида“ бил завършен.
Тържественото откриване било в навечерието на 1891 г. Присъствали граждани на Видин от всички класи и съсловия, целият град се радвал на новата придобивка. Представете си – тогава едва се срещали двуетажни сгради, Княжество България дори формално не било напълно независима държава, а във Видин вече са построили театър! И то не просто заличка, ами голяма, импозантна сграда, с ложа, балкони, стотици места и огромен салон. Невиждано до момента по българските земи! По онова време в София едва са започнали да се играят първите представления (1881 г.), и то в бараки и кафенета, а по Дунавските градове вече изграждат солиднии културни сгради. Само две години след Видин, и Белоградчик прави своя театър – „Пчела“. Неговата красива сграда със салон за театър и кино обаче не е запазена, а разрушена през 60-те години, за да отстъпи място на обикновената сграда на читалището.
Официално първото театрално представление е изнесено в Шумен през 1856 г. от Сава Доброплодни. Няколко месеца след това е изнесено и първото представление в Лом. В дунавския град не се занимават с откъслечни представления, ами направо създават организиран театър – прави го общественикът Кръстю Пишурка.
Официалната история все още не приема Видин за място на първото театрално представление. Vidin-Online разказва, че за събитието са писали Димитър Мишев, д-р Бърни Бончев, Иван Попов, Димитър Маринов, Стилиян Чилингиров, Петър Славински и др. Основанието им е книгата „Дневник от Турция“ на актьора Габор Егреши, играл в Будапещенския национален театър. Егреши пристига във Видин заедно с други унгарци, подгонени от Австро-Унгария след революцията от 1848 г. Временно те са настанени в дунавския град, където решават да организират забавление с билети за гражданите, но с благородна цел – помощ за бедстващите унгарци. Десетките прокудени от родината си мъже и жени имали отчаяна нужда от подкрепа. Подобно публично зрелище обаче не можело да бъде допуснато от турската власт, затова се организира в частен дом. С унгарските революционери са и група музиканти, така че представлението е пълно.
Ето какво разказва Егреши (преводът е от vidin-online.com):
„Между слушателите бяха един англичанин, който пристигнал тези дни, още Томсън, Карисони, Зефри, жената на генерал Дембински и един представител на пашата. Нашите народни песни много харесаха на англичанина и на турците. Представителят на пашата, без да раз6ира нито дума унгарски, следеше напрегнато представлението, тъй като такова нещо той никога не беше виждал и чувал.
В програмата на представлението било включено и стихотворението „Лудият“ на Петьофи, тогава на турчина му станало премного, той станал от мястото си и изтичал през вратата навън. Като гледал смутен декламатора, не знаел какво да мисли за него: дали е луд или го е хванало бяс! – Това разказал с ужас в стаята на турския офицер, който беше дежурен около Кошут.“
Революционерите остават за малко във Видин – прекалено опасно се струва на властта избягалите заради бунта си да стоят в граничен град, толкова близо до съперницата Австро-Унгария. Така те са отпратени по-далеч, на изток, към… Шумен! Едва ли има съмнение, че и там са посели жаждата за култура и революции.