Начало История Първата Мис България – гордостта на Северозапада

Първата Мис България – гордостта на Северозапада

от Mariana Gomileva
449 преглеждания

Люба Йоцова – първата Мис България / снимка: ДА-Архиви

През януари 1929 г. в пресата излиза съобщение, че в края на месеца в Градското казино на София ще се проведе първият конкурс за най-красива българка. Нашата най-голяма красавица ще отиде да представлява България във Франция на конкурса Мис Европа. Той се подготвя от декември 1928 г. от френския журналист, писател и импресарио Морис дьо Валеф. Изпратени са покани на всички 21 европейски държави да проведат национални конкурси. Всички освен три страни приемат. България също дава съгласието си за участие. За патрон на нашия конкурс е определен Домът на изкуствата, а с организацията и всички разноски се заема вестник „Зора“ на Данаил Крапчев. Така в първите дни на януари в Градското казино, най-красивата тогавашна зала в София, след Военния клуб, на грандиозен бал за първи път ще се избере най-красивата българка. Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на вестник „Зора“. В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само 8 кандидатки, но за да е по-представителен изборът са допуснати и други млади дами, които да се изявят на живо и така участничките стават 32.

Сред тогавашния хайлайф настъпва голяма еуфория. Започва трескава подготовка. Пресата ежедневно пише за предстоящото невиждано до този момент събитие. Естествено, има и противници – вестник „Женски глас“, орган на Българския женски съюз, публикува гневни статии и коментари: „След катастрофалната война, която разори материално и морално почти целия свят, необходими са наистина дела и начинания, които да издигнат народите и нравствено, и икономически. Това особено се налага да стане у нас, защото нашата родина е малка, бедна, онеправдана, ограбена и потисната от репарационни задължения. Почти всички съсловия у нас днес изнемогват поради крайно тежкото съществувание. Чистотата на някогашното българско семейство се руши – разводи, морални падения на жени, злоупотреби на чиновници, самоубийства, убийства, обири и други злочинства постоянно увеличават своя брой. А заедно с това расте и мизерията, и се увеличава броя на безработните… Посред тия тежки условия на съществувание в големи размери намалява раждаемостта, защото вече не само гражданката, но и селянката прибягва до изкуствено абортиране. Явно е, че ние бавно, но неизбежно вървим към израждане и сигурно ще се изродим, ако не намерим начини и средства за морално и материално издигане. В момента на това тежко съществувание Париж ни кани да участваме в състезание на красотата!!! Истина е, че няма човек, който да не тачи хубавото, красивото. Трябва ли обаче да има състезание на хубави девойки и жени, и то в Париж, дето ще се оцени не толкова естествената хубост, а придобитата с изкуствени средства? Днес, особено за нас българите, най-много се налага да създадем бъдеща майка, която да бъде работлива, скромна и по външност, и по душа, истинска помощница на мъжа, а не самостоятелна поклонница на модата и натруфена кукла, която ще бяга и от домакинската, и от обществената работа.“

Изискванията към кандидатките били да са неомъжени госпожици между 16 и 25-годишни, български поданички, стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни. При представянето на избраницата пред публиката, Андрей Николов казва: „Избирайки измежду най-красивите, оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер.“

Списание „Светлина“ коментира избора: „Външният лик на девойката Люба Йоцова е всецяло и изключително непритворен израз и откровение на една вътрешна същност – отмерена, хармонична, изтънчена, естествена. А най-вече – красива. Изразът на тази именно вътрешна природа на нашата хубавица е който поразява и завладява окото, а може би и сърцето, на всеки познавач, на всеки естет. С това рядко и ценно преимущество, тя е и ще бъде в състояние, при едно обективно жури, да бие всяка, та дори и най-идеалната красота, ако тя би била само външна, мъртва, бездушна, куклена, без всяко отношение към един красив вътрешен мир.“

Настъпва дългоочакваният ден – 30 януари 1929 г. Салонът на казиното е препълнен, два оркестъра свирят модни мелодии, а представители на софийската бохема разпалено обсъждат обстановката, тоалетите, коя ли ще спечели. След известни разисквания журито определя за победителка 22-годишната Люба Йоцова. На второ и трето място са съответно пловдивчанката Нора Трифонова и Радка Станишева (от Кукуш).

Люба Йоцова – първата Мис България / снимка: „Изгубената България“

В книгата си „Тристахилядна София и аз между двете войни“, Драган Тенев пише: „Към 23 ч. започна формирането на групата, която ще участва в конкурса. С големи усилия и с цената на окончателно прегракване секретарят на конкурса увещаваше госпожиците да надвият стеснението си и да помогнат на журито в неговата трудна и отговорна задача. И благодарение на изобретателността на кавалерите, които се втурваха и учтиво заставяха всяка хубава госпожица да се яви пред журито, най-после всред гръм от ръкопляскания, пред строгите съдници почнаха да дефилират хубави и стройни девойки, от които журито определи 32, включително с избраните по портрети. Веднага след това избраните, придружени от кавалерите си и от почетната артистическа група, бяха отведени в отделен салон. Преценката на журито продължи около час и половина. Най-после, през салоните на Казиното, премина вестта, че журито е определило трите госпожици, от които едната е избраницата, а другите две – нейни почетни дами. Телефонът на Казиното, особено към края, непрекъснато звънеше. Искаха сведения от много места на София, провинцията, дори от Букурещ. Дълго още Казиното ечеше от веселия шум на бала и едва призори избраницата има́ възможност да си иде вкъщи да почива и да събира сили за тежката задача, която ѝ предстоида представлява българските девойки на европейския конкурс в Париж, за където заминава в събота сутринта с експреса“.

Победителката г-ца Люба Йоцова е родена на 24 май 1908 г. във Враца. Потомка е на стар възрожденски род Йоцови. Двадесетгодишна, с тъмнокестенява коса и тъмни очи. Има гимназиално образование и владее френски и немски. Бащата – Иван Йоцов, е стар български търговец, братята ѝ също се занимават с търговия и са стопани на голямата яйчарска фирма „Братя Йоцови“. Единият ѝ брат, г-н Христо Йоцов, който ще я придружава до Париж, е член от централния комитет на Българския търговски съюз.

Люба Йоцова – първата Мис България / снимка: „Изгубената България“

Еуфорията около първата Мис България не стихва. Тя е затрупана от подаръци, става рекламно лице на различни продукти. Придворната парфюмерия „Папазов“ създава одеколон „Люба“, а цигарената фабрика „Томасян“ пуска на пазара цигарени кутии с нейна снимка. Най-известните модистки по това време, Пелагия Видинска и Райна Ракарова, изработват безплатно дрехите на Йоцова, както за ежедневието, така и тези, с които трябва да се яви на големия конкурс в Париж – всички с подчертан български стил. Цяла Българив се струпва на гарата, за да изпрати българската представителка на Мис Европа. Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари в Гранд Опера в присъствието на президента на Френската република Гастон Думерг. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки, но не успява да се нареди дори сред първите три дами по хубост. Победителка и първа мис Европа става унгарката Ержибет Шимон.

Люба Йоцова в Париж в дните на конкурса „Мис Европа“, с италианския оперен певец Енрико ди Мазей, роден в България, 1929 г. / снимка: „Изгубената България“

Конкурсът Мис Европа продължава да се провежда ежегодно до 1939 г., когато заради избухването на Втората световна война, прекъсва. България обаче повече не изпраща свои представителки. Европейският конкурс е възстановен през 1948 г., но нова Мис България имаме чак през 1967 г. – титлата печели 15-годишната Бранимира Антонова. Люба Йоцова получава покана за участие и на Мис Вселена в Америка през същата година, но тя отказва. Връща се в България, където още цяла година около нея се шуми, канена е навсякъде, аплодират я, искат ѝ автографи. По-късно се омъжва за юриста Васил Веселинов, има щастлив брак, ражда две деца. Умира през 1987 г. на 80 години. Така затваряме страница от миналото на България, имало е и ще има красиви българки винаги, но първата ще се помни винаги – врачанката Люба Йоцова. Тя е едно от многото доказателство, че в северозападна България се раждат необикновени личности.

Източник: Илиана Иванова, Изгубената България,  ДА-Архиви

 

 

Подобни статии