Начало История Пчеларството в северозападна България в миналото

Пчеларството в северозападна България в миналото

от Mariana Gomileva
688 преглеждания

Край кошерите, 30-те години на XXв. / снимка: НЧ „Съзнание-1927“ – с.Долни Вадин

Пчеларството е един от най-древните занаяти по нашите земи, покрити с медодайна растителност, гори и с много реки. Известно е, че традиции и опит в добиването на пчелни продукти са имали траките, славяните и древните българи. В оживената търговия с Генуа, Венеция, Дубровник и Византия, между стоките, които се изнасяли, имало големи количества мед и восък. В генуезки сметководни книги от XIII в. българският мед, който се отличавал със своето качество е наречен „цера Загоре“. Пчеларството е част от поминъка на българското население и в годините на османското владичество. Турските данъчни регистри отбелязват броя на пчелините в населените места и данъка, който се заплаща върху тях. В един такъв регистър от 1725 г. са записани селата Вировско и Горна Бешовица от Врачанската кааза с кошерите, които трябва да платят като десятък. Търговската дейност на заможната врачанска фамилия Хаджитошеви пряко спомагала за развитието на пчеларството през Възраждането. След артикулите в търговско-събирателната дейност на х. Тошо Ценов и неговите синове присъстват пчелният мед и восък. През 1812 г. Димитраки Хаджитошев закупил от Врачанските села 8000 оки мед, факт, който е показателен за развитието на пчеларството в нашия край.

След Освобождението развитието на пчеларството получава мощен стимул. Държавата чрез закони и различни политики създава необходимите условия за това. Появят се пчеларски дружества. През 1889 г. е създадена първата пчеларска кооперативна централа „Нектаръ“, излиза и първият специализиран вестник „Пчела“, превежда се специализирана литература.

Пчелин край Враца, 1910 г. / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

Пчеларските дружества във Врачанско 30-те и 40-те години на ХХ век

Състоянието на пчеларството във Врачанския край през 30-те и началото на 40-те години на XX век може да бъде проследено чрез архивните материали на две пчеларски дружества – „Медъ“ и „Акация“, които се съхраняват в Държавен архив – Враца. Надлежно водените протоколни и квитанционни книги, както и запазената кореспонденция, дават информация за числеността на дружествата и тяхната дейност, за броя на кошерите и проблемите, които пчеларите са имали.

Дружество „Медъ“ с. Бързина, Оряховска околия е учредено на 22 февруари 1933 г. от 19 човека на възраст между 20 и 53 години. Дружество „Акация“ с. Алтимир е основано на 25 февруари 1934 г. от 17 ентусиасти и е утвърдено с писмо на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Като цел те си поставят разпространение и модернизиране на пчеларството в населеното място. Дружество „Медъ“ е отделяло средства за поддръжка на общ пчелин и центрофужене на меда. Изразходването на средствата и тяхната правомерност са проверявани ежегодно от контролни комисии, а резултатите от проверката надлежно са описани в ревизионни актове.

Социалният състав на членовете на двете пчеларски дружества е разнообразен, сред тях има свещеници, учители, занаятчии и хора с други професии.
Интересно е да се отбележи и държавната политика през 30-те години и 40- те години на ХХ век по отношение на пчеларството. В много протоколи, писма и разписки на дружествата „Медъ“ и „Акация“ се споменава за организирано закупуване на безакцизна захар, чието транспортиране е с намалени такси. Тя се отпускала само на организирани в дружества пчелари, които поради различни причини, най-вече климатични, не са добивали мед през предходната година.

Край кошерите, 40-те години на XXв. / снимка: НЧ „Съзнание-1927“ – с.Долни Вадин


Освен организационна дейност, пчеларските дружества провеждат образователна и просветна дейност. Тя е насочена, както към пчеларите – с цел да се повишат техните практични знания, така и към широката общественост, за да се популяризират пчелните продукти, техните здравословни и целебни качества. С писмо от януари 1936 г., запазено в архива на „Акация“, Оряховското агрономство приканва председателите на пчеларските дружества да организират агитационна пчеларска седмица. По традиция тя се провеждала в дните около 10 февруари, когато християнската църква чества св. Харалампий, празник на пчеларите. Препоръчва се да се проведе широка агитация, да се организират „забавления“, децата да разучат пиеса и стихотворения и така „да се насърчи пчеларството и консумацията на меда, като много полезна и лечебна храна“. В друго писмо от 28 февруари 1936 г., отново от архива на дружество „Акация“, се съобщава за организиране на областна конференция във Враца. Представени са главните теми, които ще бъдат дискутирани, както и целите на самото събиране: сплотяване на все още разпокъсаните пчеларски организации и възможност за взаимопомощ и научаване на полезни техники и информация, свързани със занаята. За да се насърчи присъствието на повече хора, са осигурени спални помещения за всички, а пътуването по БДЖ е с намалени цени.

Започва замяна на старите, примитивни кошери, наричани тръвни с новите и по-модерни „Дадан – Блат“. Първите са най-близки до естествените жилища на пчелите, но вторите дават възможност за намеса в живота на пчелното семейство и съответно повишаване на добивите на мед. Увеличава се, макар и не драстично броят на пчеларския инвентар – центрофуги, пушилки и др.

Край кошерите, 40-те години на XXв. / снимка: НЧ „Съзнание-1927“ – с.Долни Вадин


В годишния отчет за 1940 г. на дружество „Акация“ е отбелязано, че то има нужда от оземляване за обзавеждане на общ пчелин и залесяването му с акация. Подобна идея е имало и дружеството в с. Бързина. Още през 1936 г. то взема решение да се обърне към Рогозенския общински съвет, за да отпусне 100 дка общински земи за общ пчелин и към Оряховското агрономство и земеделското училище в Хайредин, за да посочат подходящото землище. Две години по-късно дружеството отново взема решение да се обзаведе общ пчелин и дори предлага селото да бъде обявено за пчеларско. 

Няма информация за съдбата на двете дружества и след 1944 г. Вероятно те също са засегнати от промените, които новата власт налага.

Източник: Карта на времето – РБ „Христо Ботев“ – Враца по материали на Гергана Конова / Традиционната медицина и лечебната сила на природата, 2019 с използвани данни от ДА – Враца, ф. 687К, Пчеларско дружество „Акация“ – с. Алтимир, ф. 517К, Пчеларско дружество „Мед“ – с. Бързина, История на град Враца, изд. на ОФ, 1976 г.

Подобни статии