Франциск Драгинов и проф. Илиева заедно с кмета на града Пламен Петков | снимки: общ. Чипровци
Откривателят на първия български трактат по история проф. Лилия Илиева вече е почетен гражданин на Чипровци. По време на тържествата за 330-тата годишнина от избухването на Чипровското въстание проф. Илиева получи отличието заедно с Франциск Драгинов, потомък на чипровчаните, избягали след въстанието и намерили убежище в Банат. Проф. Илиева е учен, филолог и езикове, дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Преди година, по време на работата си по проекта „Гутенберговата революия и българите“ проф. Илиева успява да открие оригиналния ръкопис на трактата „За древността на бащината земя и на българските неща“, написан от Петър Богдан Бакшев (Бакшич) през 1668 г. Това е първият български трактат по история, предшестващ с един век този на Паисий Хилендарски. Откритието на проф. Илиева сложи край на споровете дали Петър Богдан наистина е написал първата българска история.
Франциск Драгинов е представител на Съюза на банатските българи във Винга, където живеят потомци на чипровчани. В Банат те са намерили дом след няколко десетилетия бежански живот из Влашко и Седмиградско. Дедите им са избягали при потушаването на Чипровското въстание. Днес Банат е разделен между три държави, като най-голямата му част, включваща Винга, е в Румъния. Банатските българи и до днес пазят езика и обичаите на своите деди. Франциск Драгинов поддържа фолклорния състав на Винга, който се включи и в празничната програма на Чипровци. Банатските гости изнесоха концерт, представяйки фолклора, който са донесли от българските земи и са запазили в продължение на над три века.
Официален гост на честването беше председателят на Народното събрания г-жа Цвета Караянчева, която посети Историческия музей и за малко влезе в ролята на „тъкачка“ на чипровски килими. По случай годишнината музеят е с изцяло обновена експозиция, има нови витрини и подновен покрив. Обогатена е колекцията от килими. В сбирката е представена цялата история на региона с традиционния поминък, занаяти, обществен и културен живот – от рудодобива на древните народи до началото на XX век. В музея могат да се видят образци на прочутата Чипровска златарска школа, гербовете на аристократичните фамилии, ръководили града до 1688 г., както и облекла на чипровчани от Банат – предполага се, че до голяма степен те са съхранили моделите, които са носили българите през XVII век. По случай годишнината в музея е подредена изложба с графики на Венелин Захариев, вдъхновени от събитията през 1688 г.
За новата експозиция на музея имаше опашка
Графика на Венелин Захариев
