През 2022 г. се навършват 11 години, откакто ни напусна едно от светилата на медицината – проф. д-р Георги Златарски. Енциклопедист в българската обща и спешна хирургия, той е важна част от развитието на лекарската професия, оставил златен отпечатък в болничната дейност в Белоградчик, където днес лечебното заведение там носи неговото име.
Освен значим принос в спасяването на стотици човешки животи, той се отличава и с наследството, което оставя от солидна научна дейност, като председател на Българското хирургическо дружество от 1994 до 2002-а година, член на Висшата атестационна комисия по медицина, член на Немското хирургично дружество и на Европейската асоциация по спешна хирургия, член на редакционните колегии на три български и две западни хирургични списания, автор на над 250 научни труда, съосновател и председател на Българската асоциация по лечение на раните от нейното създаване през 1998 г.
„Той бе един от най-блестящите хирурзи, които България някога е имала, мъдър и успешен учител на безкрайно много ученици и последователи. Милият Джо, той бе толкова тих и скромен, един от последните мохикани на чистата безкористна Любов към Пациента – едно все по-рядко срещано достойнство, вече изчезващо под смазващия напор на проклетите клинични пътеки, регулативни стандарти и безброй административни задължения. Няма хирург, който да не обичаше този човек.“ Тези думи се изливат от душата на проф. д-р Дамян Дамянов, когато на Архангелова Задушница, 5-ти ноември 2011 г., ни напуска проф. д-р Георги Златарски. Ето какво споделя още проф. Дамянов:
Когато пишех “Книга за българските хирурзи”, проф. Георги Златарски, когото всички наричахме ласкаво и с любов “Джо”, се съгласи да бъде неин консултант. Прие ме вкъщи. Колко мъдрост, благородство и старо злато имаше в думите му!
Почтен и забавен, често цитираше своите учители и колеги, като никога не си присвояваше чужди мисли, а посочваше автора им. Любима му бе сентенцията на неговия учител проф. Алберт Луканов: “Медицината се дели на две области: хирургия и всичко останало, а хирургията също се дели на две – спешна и всичко останало.” Проф. д-р Георги Златарски казваше: “Необходим е дългогодишен опит, придобит от всички часове на денонощието, необходими са познаването на книгите от хирургичната класика, преки контакти и наблюдение на големите колеги в операционната зала, болничните зали и аудиторията, за да се убедим в истинността на това наблюдение. Спешната хирургия трябва да владее съзнанието и всички възможности на истинския хирург. Цената не е в безсънните нощи и постоянната готовност, а в способността за бърза концентрация, ориентация и самостоятелна адекватна активност. В условията на спешност хирургът трябва максимално бързо да взема решения и да може сам да се справя с всичко.“
проф. д-р Г. Златарски на младини с колеги в Белоградчишката болница / снимка: личен архив на Ангелина Златарска
Проф. д-р Г. Златарски – наследник на знатни фамилии
Историята на неговия род е доста любопитна и многопластова, с преплитания на видни фамилии, допринесли за подема на България в първите години след Освобождението. Всички обединени от едно качество – сила да се справят, независимо от времената, пречките от хората, нямащи същия талант, изпитанията на различните социално-икономически и политически предизвикателства!
Проф. д-р Георги Златарски е роден на 05.12.1932 г. в София. Майка му, Ангелина Златарска, е от богато семейство от Павликени, принадлежащо към известния Хаджиславчев род, за когото Алеко Константинов пише във фейлетоните си. Наследила името си от баба си Ангела, тя е дете на находчивия Георги Козаров, израснал в бедно ямболско село и заминал през 1892 г. да учи архитектура в Мюнхен, без пукнат грош. След завръщането си става виден архитект на България и съосновател на Българското туристическо дружество, заедно с Алеко Константинов.
Военнослужещи от 11-ти Пехотен сливенски полк, отляво надясно са Тодор Милков, Стефан Гидиков и Георрги Козаров / снимка: Професионална гимназия по строителство и геодезия „Арх. Георги Козаров“
Създава емблематичната за това време керамична фабрика край Горна Оряховица и просперира още на млади години. Бил е главен окръжен архитект на Търново, кмет на Сливен, проектант на язовири и транспортни съоръжения, а през 1937 г. ръководи представителна делегация на Българското инженерно-архитектурно дружество на панаира в Лайпциг. Цял живот развива значими инфраструктурни и архитектурни проекти, като голямата му страст си остава модерната керамична фабрика, в която съпругата му се занимава със счетоводството на нарастващия капитал, а дъщеря им Ангелина се труди наравно с всички, независимо от натрупаното имотно състояние. Там дори като дете помага внучето, самият бъдещ проф. д-р Георги Златарски, който при инцидент наранява пръста си необратимо, без да подозира, че след години с прецизността на ръцете си, ще борави със скалпел, спасявайки стотици животи.
Когато Ангелина се омъжва за Никола Златарски се обединяват капиталът с традициите на професорите и научната дейност.
Ако се върнем още по-назад в корените на рода, основоположник на фамилията Златарски е Никола Златарски, който всички познават като Даскал Колю от село Златарица (прадядо на проф. д-р Г. Златарски), един от народните будители на България. Приятел на Неофит Рилски и Петко Каравелов, той е пряк участник в свиканото през 1880 г. архиерейско събрание с всички митрополити от Княжество България, на което се решава по какви правила ще се управлява Църквата в свободна България.
Той има четирима синове: единият – Стефан Златарски загива още ерген като офицер в руски битки, другият – Александър Златарски е признат юрист и сред основателите на Сметната палата, третият е известният историк проф. Васил Златарски – един от най-големите български медиевисти, а четвъртият син е проф. Георги Златарски – основателят на българската геоложка наука, член на Българското книжовно дружество и на чуждестранни академии на науките. Двамата професори Васил и Георги Златарски са били ректори на Софийския университет. Всички са живели в центъра на столицата – в карето между ул.„Сан Стефано“ и ул. „Оборище“. Малко известен факт е, че Докторската градина съществува благодарение на геолога проф. Георги Златарски, който е бил близък на Цар Фердинанд, познат с увлеченията си по ботаника. В един приятелски разговор, Царят се допитва до него къде да се засадят разнообразни растителни видове, които да останат за поколенията. Проф. Златарски без колебание му посочва като място с най-плодородна почва терена пред фамилната си къща. Така, точно там е създадена емблематичната градина, любимо място за разходка и в наши дни. В нея играе като дете пред дома си и проф. д-р Георги Златарски. Учи в Немското училище, след това във Френския колеж, в Първа мъжка гимназия и в Медицинския университет.
Произходът има значение!
Първи стъпки в медицинската практика – по разпределение в Белоградчик
След като завършва медицина през 1956 г., проф. д-р Георги Златарски е разпределен да работи две години в болницата в Белоградчик. Той обаче решава да отдаде шест години от развитието си като лекар в очарователното северозападно градче, по лично желание и от привързаност към местните хора. Четири години е ординатор и две е началник на Хирургично отделение.
Екипът на Белоградчишката болница, 1960 г. (д-р Г. Златарски е първият долу, отляво надясно) / снимка: личен архив на Ангелина Златарска
Годеницата му, с която се запознават по време на студентския му стаж в Самоков, сестра на негов състудент, също не е случайна личност. Тя завършва медицина 4 години след него и е изпратена да работи във видинското село Срацимирово, (което по онова време се нарича с. Гол Тупан). След време става създателят на хемодиализното лечение в България. Освен да се радват на любовта по между си, двамата млади лекари по това време се влюбват заедно и в Белоградчик. Това ги кара след седем години заедно, да се оженят в столицата, но след това да направят повторна сватба и сред мистиката на Белоградчишките скали, (орисани да бъдат близо 50 години неразделни)… Като медицински специалисти започнали кариерата си в Северозапада, когато разбират, че очакват дъщеричка, се налага да се завърнат окончателно в столицата.
„Пирогов“ – 40 години отдаденост на спешната хирургия
През 1962 г. в дома на проф. д-р Георги Златарски се ражда момиченце, което по семейна традиция, с уважение към величието на силните жени в рода, е кръстено Ангелина. С нейната поява на бял свят ентусиазмът на лекарят се засилва и той успява да започне работа в най-голямата болница за спешна медицинска помощ на Балканите – УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. С денонощен труд и отдаденост на развитието на хирургията, постепенно преминава през всички йерархични структури. След като дълго време е директор на „Пирогов“, след пенсионирането си, не е оставен да продължи лекарската си практика там и се премества в IV-тa Градска болница – София, а по-късно и в Звеното по ТЕЛК в столичната болницата по онкология. До кончината си, на 79-годишна възраст, работи неуморно, с дисциплина, богата душевност и привързаност към колегите си, без гордост и величаене, независимо от огромните си успехи по пътя и съпътстващите ги недобронамерени ситуации от хора, недостигнали таланта и професионализма му.
Проф. д-р Георги Златарски получава болнично оборудване от Клаус Кинкел, в присъствието на министър Надежда Михайлова / снимка: личен архив на Ангелина Златарска
Работейки в „Пирогов“, проф. д-р Георги Златарски написва две дисертации – много сериозни, задълбочени и полезни за бъдещите специалисти. Първата е след едногодишната му изследователска дейност като стипендиант на престижната научна фондация в Германия „Александър фон Хумболт“, за която получава удостоверение след 12 години пречки от режима в България по онова време, непозволяващ му да завърши труда си в Западна Германия. Когато в крайна сметка, той не се отказва и макар и след толкова време успява да я завърши официално, по молба на немските си преподаватели и колеги, които за разлика от родните, се отнасят със завиден респект към него, написва и втората си дисертация. Непреклонността на проф. д-р Георги Златарски да стане партиен член обаче го поставя пред още изпитания да се бори за научни степени като „доктор на медицинските науки“ и др. Непрекъснато среща отказа от страна на Режима да му бъдат присъдени заслужените титли, заради идеологични разминавания по онова време.
Ето какво си спомня неговата наследница, дъщеря му Ангелина Златарска: „Казват, че величието на една личност си личи от скромността ѝ. Макар, че имаше международни признания и заслужаваше различни отличия у нас, не искаха да му ги присъдят, заради нечленуването му в Партията. В крайна сметка, това не ни се отрази особено, защото баща ми никога не е държал на лъскавите обръщения. Той си знаеше цената и високите способности и нямаше нужда от допълнително величаене. Спомням си, че като директор на „Пирогов“, винаги когато вдигаше телефона се представяше просто като Златарски. Наистина беше с голяма душа и малко Его. Съдбата обаче си знае своето и по-късно той стана член на Висшата атестационна комисия по медицина, след което присъждането на всички титли започна да минава през неговото одобрение. Беше и председател на една комисия за присъждане на научни звания на всички българи завършили медицина в чужбина и на чужденците завършили в България. Дори и за стотинки на страница, с удоволствие и отговорност към бъдещите лекари правеше постоянно преводи от английски, немски и френски на научни статии за лекарското списание на „Александровска болница“, което след смъртта му спря да излиза, поради липса на такава самоотверженост от някой друг…“
Ангелина Златарска / снимка: Мариана Гомилева
Още интересни спомени и малко известни факти за космополитната личност на проф. д-р Георги Златарски, прочетете в Спомени на наследницата на проф. д-р Георги Златарски, ЧАСТ II.