Начало История Проф. А. Пантев: В сръбско-българската война от 1885 г. не „злочини”, а ентусиазирана храброст показаха нашите войничета

Проф. А. Пантев: В сръбско-българската война от 1885 г. не „злочини”, а ентусиазирана храброст показаха нашите войничета

от Mariana Gomileva
222 преглеждания

Заминаването на българските войски за сръбската граница през 1885 г. / снимка: www.bulgarianhistory.org/

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. По това време Русия, която подкрепя младата българска армия с висши офицерски кадри, с цел създаване на самостоятелна войска, изтегля своите инструктори. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Това е общото описание на историческия момент, в българския вариант на световната онлайн енциклопедия WIKIPEDIA. Съвсем логично решихме да надникнем как е отразена Сръбско-българската война от 1885 г., в сръбския вариант на този универсален съвременен източник на информация, и останахме озадачени от описанието там. Публикуваме откъс с превод на български:

Грабежи, палежи, изнасилвания на селянки и поробване на селяните бележат настъплението на българската армия през сръбска територия към Пирот, като по-специално окупираните гранични села са систематично ограбени. От тях, както и от тези по-навътре в сръбската територия, са взети дребен и едър добитък, птици, кошери, зърнени храни, сено, слама, спирт, железни сечива, конски юзди, дребни и едри мебели.

Насилието започва веднага след преминаване на границата. В село Росомач са хванали Видав Колчич, вързали го и след претърсване са намерили и откраднали от турско злато Меджеди.

В село Височка Ржана те открадват всичко ценно от манастира „Света Богородица“, а след обира изгарят местната механа. „От този дюкян взеха 800 кила вино и ракия, 20 кила захар, 15 кила кафе, две качета сирене, една каца туршия, две каци кисело зеле, а от конюшнята 10 хиляди кила сено и хиляда кила ечемик. От къщата на Чира Манчич взеха цялото домашно имущество: 40 кила мед от различни съдове; 300 кг сирене, 100 кг масло, 30 кг мазнина, 30 кг пъстърва, 400 кг жито, 300 кг ечемик, 200 кг боб, 90 чифта чорапи, 60 чифта мъжки и дамски ризи, 32 чифта женски и мъжки премени, 50 хиляди кила сено, 30 хиляди кила, слама и 150 брави овце.

В село Дойкинци те ограбиха къщата на общинския съд, след което отидоха в къщата на поп Илия. В къщата му откраднаха всички пари, които имаше попът, включително и добитъка, а накрая изнасилиха попа. В крайна сметка те събраха селяните с оръжие и ги изнудваха за пари. В село Велика Луканджа те също заловиха всички коне, като събраха и 70 коня от околността, а след това ограбиха селото с всички конски принадлежности и оборудване, така че на селяните не останаха нито един кон за най-необходимите домашни нужди. Те нападнаха къщата на Pejce Marić с оръжия и когато го изведоха от къщата, те счупиха сандъците в нея и събраха всички неща за костюми, дрехи, чорапи и 30 динара пари и накрая малтретираха и изнасили жена му Ана; в къщата на Чира Пешич хванали съпругата му Марушка, снахата Йека и Йордана, 12-14-годишно момиче, и ги изнасилвали, докато селяните не ги спасили.

В Rsovac те взеха цялата храна от селяните и след това я продадоха на същите хора по-късно за пари. В село Петровац (бившето Смърдан) те нахлуха в къщата на Мика Лилич, който бил изведен навън с оръжие и изнасилили снаха му Стамена. Те събраха и отнесоха всички дрехи; разрушиха всички изби и разляха виното; събраха и отнесеха всичкото сирене и масло, всички кошери с пчели в пчелната пита, които бяха над стотици; изгориха всички дървени коли, които намериха за дърва; отровиха всички домашни кучета, които лаеха, когато отиваха да крадат и да нападат къщите през нощта. Тук бяга българските офицери: майор Киш, капитан Моров, капитан Никушов и поручици: Марков, Збов, Кабакджия, Брънов, Костов, Писов, Кутов, Маров, Ростмитери, Ладеншов и Михайлов.

В село Чиниглавци след битката на Нешковия вис са влезли в селото и стреляли с пушките, докато народът се пръснал, а след това нахлули в къщите да грабят. Те намериха и заловиха Ана, съпругата на Веле Пашич, и тъй като не можаха да намерят дъщеря й, я изнасилиха. Разбили са над 15 изби, изпили са виното и ракията, а останалото са разлели; събраха всичкото зърно: 10 хиляди кила ечемик, който закараха в Пирот; толкова килограма царевица и над 60 бали сено. Пред очите на овчаря откраднали 300 овце, 12 коня и 4 говеда.

В Крупац опожариха 7 ферми, отнеха над 40 глави едър рогат добитък и над хиляда овце, убиха над 60 големи прасета в селото. Имаше 30 000 кила зърно, 20 000 кила царевица, колкото можеха да ожънат, които трябваше да запазят за прехрана, а другото караха в България. Селяните криеха жените, дъщерите и майките си от българите.
В село Расница дошли 3 полка от българската армия, откъдето взели и отнесли 300 бали сено, 10 хиляди кила ечемик, 40 хиляди кила царевица, без да оставят нито едно зърно. Те изнасилиха възрастна жена Стевана, 70-годишната съпруга на Петър Йованович, и Петрия, която беше на 12 години. Българи нападат и селата: Добри До, Сопот, Нишор, Присян, Ореовица, Градашница, Бериловац, Басара, Полска Ржана, Тръняна, Велико село, Велики Йовановац, Сречковац, Планиница, Милойковац.
По време на войната военното командване на Сърбия спира за един ден военните действия, за да може международният Червен кръст да премине през Сърбия до българските позиции и да се погрижи за ранените. Днес във фоайето на сградата на Международния червен кръст в Женева има табло с надпис: „Бъдете хуманни, както Сърбия беше хуманна през 1885 г.“.

С идеята да разберем до колко достоверно са описани тези крайности и дали така определените безчинства на българите не са имали своите причини и историческа логика, се обърнахме към проф. д.ист.н. Андрей Пантев за коментар върху текста, публикуван в сръбския вариант на WIKIPEDIA под заглавието Српско-бугарски рат (1885).

проф. Андрей Пантев

Той е признат виртуоз на онзи трудно определим жанр наречен историческа публицистика – сплав от историография, есеистика, публицистика и реторическа проза в духа на древните майстори.

Носител е на наградата „Голям Платонов Нобел на века“ за 2002 г. на Световната академия „Платон“. Автор на 40 книги и над 300 публикации на пет езика.

Ето пълният коментар на проф. Андрей Пантев:

Емоцията е главна част от човешкия живот, част от историята изобщо.

Не се учудвам на тези писания. Само се питам как ли сърбите биха се държали в подобен случай. Когато те ни напомнят за нашето военнополитическо коварство от есента на 1915 г., ние им отговаряме с годината 1885. Като при детско сбиване идва въпросът „кой започна пръв?” Та с какво Съединението застрашаваше сърбите? През ноември, само месец след събитието, те се готвеха да пият „бела кафа” в София. Подтиквани от Австро-Унгария, не от Русия. Американските изследователи на политическата история на Балканите Чарлз и Барбара Йелавич писаха супер иронично, че „крал Милан спасил Съединението”. Ако има нещо вярно в този афоризъм, предизвиканото без причини нахлуване добави допълнителен поривист огън в сърцата на обединените българите. Скоро цяла Европа, без Австро-Унгария, одобри тази защитна за нас акция – чрез дипломация и преса, с авторитетни личности и културни изяви… Въпреки преувеличените или истински жестокости, както при всяка война, в нея Сърбия бе агресорът и българите не се подчиниха, въпреки съветите на дипломатическите представители да предадат София без бой. България се изсмя на договори, предупреждения и съвети дори. Описаното поведение е логично. В крайна сметка вчерашни селяни и голобради офицери тръгнали от южната граница, разгромиха армия с боен опит, организирана структура и модерно въоръжение.

Не „злочини”, а ентусиазирана храброст показаха нашите войничета при Нешков връх, описана така неподражаемо от Симеон Радев. Войната бе праведна и свещена за всички българи и то в окаян момент на бедност. Еднакво опасна също. България загуби 1 800 души, но увеличи почти два пъти своята държавно-етническа територия.

По-важни са последиците и поуките, а не кой колко овце е изял и каква ракия е пил. Бърнард Шоу се подигра на войнолюбивите нашественици. А Иван Вазов написа трагическия разказ „Иде ли?”, в който еднакво оплакваше падналите. В крайна сметка, ние показахме и рядко благородство. Като победители, ние не поискахме териториални компенсации и финансови контрибуции. След войната Сърбия засили своята зависимост от Австро-Унгария, а ние потвърдихме започналата още от Ст. Стамболов независимост.

Българската армия започва своя път на слава не с насилия, а с мощ, който винаги ще буди респект. Тя бе наречена от френски експерт по военен капацитет – „най-добрата бойна машина от своя размер в Европа!” Така Видин, Брезник, Сливница и Гургулят влязоха в модерната военна история на европейския континент. Това не бива да се забравя с почит и поклон. Но не бива да бъде източник на натякване и агресия. На церемонията при подписването на Букурещкия мирен договор през пролетта на 1913 г., страната ни я гледаха с уважение стигащо до възторг. Константин Иречек писа след това на Григор Нагович – „Сега светът гледа по друг начин на вас.”

Днес трябва не сърбите да пишат в WIKIPEDIA колко зли били българските войници, а да се замислят за онзи исторически момент – на война като война. Винаги съм правил разлика между информацията и разбираното. Казвал съм, че понякога самите факти ни пречат да мислим.

Вече живеем в мир и сме обречени на вечно съседство, и след някогашната вражда трябва да си даваме сметка, че си приличаме по-силно с всеки изминал ден. Ако им е мъчно за овцете, качетата сирене и ракията, ще ги почерпим на братска трапеза, да заповядат!

Паметникът на Скърбящия войн пред видинската гара / снимка: общ. Видин

Подобни статии