Начало История „При Каймакамина“ – разказ за предателството във въстанието от 1850 г.

„При Каймакамина“ – разказ за предателството във въстанието от 1850 г.

от Mariana Gomileva
583 преглеждания

Писателят Георги Попов – автор на „Въстанието лето 1850“ (1997 г.) / снимка: проф. Б. Тошев

Въстанието в Северозападна България, или Белоградчишкото въстание срещу османската власт е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. В него се включват много от ръководителите на тези въстания.

Подготовката и началните етапи на въстанието са извършени с подкрепата на Сърбия, която има принципното съгласие на Австрийската империя да присъедини обхванатите от него области, но след началото на бунта под австрийски натиск сърбите оттеглят своята поддръжка.

Решено е въстанието в Северозападна България да избухне едновременно във всички нахии на 1 юни 1850 г. (Спасовден). Планът предвижда последователно превземане на Лом, Белоградчик и Видин.

Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села. Друг над 3-хиляден отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети. Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.

Този исторически момент е вдъхновил много историци и изследователи, но е останал и в литературата. Ето откъс от историческия роман „Въстанието лето 1850“ (1997 г.) от Георги Попов (1904-1968), агроном и писател в Белоградчик. Ръкописът на непубликувания приживе роман е предаден за печат на издателя Сашо Савов, от с. Дъбравка, Белоградчишко, издателство „Филвест“, от сина на писателя – проф. дмн Б. Попов и е съхранен от проф. Б. Тошев. Публикуваме оригиналните факсимилета:

Георги Попов

Източник: Белоградчишки литературен салон, Белоградчишки илюстрован лист

 

Подобни статии