Начало История Предания, традиции и поверия за Трифон Зарезан в Северозапада

Предания, традиции и поверия за Трифон Зарезан в Северозапада

от Mariana Gomileva
3031 преглеждания

Трифон Зарезан в с.Три кладенци, 80 год. на ХХ век, читалищен албум / снимка: „Карта на времето“, РБ „Христо Ботев“ – гр. Враца

Винената лоза, гроздето и виното са на особена почит в традиционната народна култура. Казват, е лозата е създадена от Бога, а къпината – от дявола. Произходът на лозата в българския фолклор се свързва и с мотива за чудните превръщения. В народните балади от Врачанско се пее за греховния син, който по време на „гладните години” става главатар на хайдути и разбойници и извършва тежък грях: завързва двама младоженци

„за два ми бука дебели – един срещу други да седат,

с уста да си говорят, с очи да се гледат,

а  ръка с ръка да се не ловат, крак със крак да си не застъпят…”

Но когато назад се връщат, вместо да видят

“вързаните млади – големо чудо видехме:

като си, майко, плакале, сълзите река сторили,

телата лоза станали и зрело грозде родили”.

Виното е символ на живот, здраве и плодородие. Нашите предци, траките, почитали като бог на виното Дионисий. В християнството то отъждествява христовата кръв. Една от трите митични реки на плодородието, според народната митология,  е от „червено вино”, от „руйно вино”.

Хлябът и виното присъстват във всички големи празници и обичаи на българите. Те никога не се употребяват в зловредни магии, защото се вярва, че „дяволите бягали от тях”. Моми и малки деца се запойват и мият с вино, за да са здрави, за да са румени. Дори насън видяно виното вещае здраве и живот. В народната медицина то се използва при лечението на безплодие, липса на апетит, треска, плач на дете, очебол, малария, оток на корема, измръзване на крайниците и още много други заболявания. Не случайно празникът на винари и лозари е тачен и до днес.

В църковния календар празникът е посветен на светеца-лечител Трифон. Живял е през III-ти век в Мала Азия. Бил седемнайсет годишен, когато успял да изцери дъщерята на римския император Гордиан, която страдала от тежка и незнайна болест. След тази случка славата му се разнесла – хората вярвали, че той лекува с божия помощ и мнозина се покръстили и приели християнството за своя религия. Свети Трифон умира мъченически едва на двайсет и една години по времето на император Деций Траян. 

В Мизия разказват интересно предание за празнуването на Трифон Зарезан. Някога един стопанин на име Трифон посред зима – февруари – отишъл да реже лозето си. Всички му се чудели и присмивали, но през есента най-много и най-хубаво грозде се родило именно на неговото лозе. Оттогава и другите селяни започнали рано да режат лозята, докато не е “напекло” слънцето.  А своя съселянин нарекли Зарезан и му отредили празник.

Още в ранни зори стопанката е омесила пресна пита, изпекла е кокошка. Ще ги постави в нова торбичка, ще сложи още и сирене, лук, вино и ще изпрати стопанина да зареже лозето. Там той ще полее три главини от различни краища на лозето с вино, ще ги зареже и благослови. Пръчките ще свие на венец или ще ги преметне през рамо с благословията: „Както тече мъзгата по лозите, тъй да тече виното по бъчвите!” После всички стопани ще се съберат на обща трапеза там, на лозята.

Хора от с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

В Паволче вярват, че „колко прачки ше зарежеш – толко люти грозде ше изнесат от това лозе”. В Игнатица “зарезват лозята, фръгат по тех овес и вино и ходят на манастира”.

В Зверино Трифонците се празнуват три дни: първият – за лозето и гроздето, вторият – за царевицата и житото, третият – за меурете (пашкулите). През първия ден стопаните на лозята, заедно със свещеника, още преди обяд отиват в Калугерово. Спират на Кръсто при Церо, на оброчището. Първо свещеникът минава и ръси със светена вода лозята наоколо, след което всеки стопанин отива при своето лозе и го зарезва, полива с вино лозите, които е зарезал и благославя. Подир това всички се събират на обща веселба. На връщане от лозята играят ръченица.

Хора от с.Долно Вадин на Трифон Зарезан / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца

В Мизия и Руска Бяла гадаят за плодородието с червен лук. В нощта срещу празника се вземат няколко люспи червен лук, обелват се ципите им и във всяка се сипва по щипка сол, като предварително се нарича за: жито, боб, кукуруз, тикви, слънчоглед, коноп… На сутринта, в която люспа солта се е стопила и има най-много вода – от тази култура ще се роди най-много през годината.

В Софрониево вярват, че ако на Зарезан „мечката си види сянката” т. е. ако времето е слънчево, шест недели подир празника слънце няма да има, времето ще е лошо. В Люти дол пък казват, че “ако на Зарезан вали сняг – ще има плодородие на зърно, ако е слънчево – гроздето ще е “чисто” т. е. няма да загнива.

През втория ден в Зверино гледат времето: ако е ясно или мъгливо, но после се изясни – годината ще е добра за царевицата и житото, ще е плодородна. На третия ден ако времето е хубаво, значи пашкулите (на копринените буби) ще са здрави и ще се обработват по-лесно.

В Кунино Трифонците също се празнуват три дни и през трите дни младите връзват люлки на върбите край реката и се люлеят за здраве.

Източник: „Карта на времето“, РБ „Христо Ботев“ – гр. Враца – Калина Тодорова, Весела Пелова / Из „Празничен народен календар от Врачанския край”, 2010

Подобни статии