Начало История Преброяване на българските католици според Петър Богдан

Преброяване на българските католици според Петър Богдан

от Mariana Gomileva
5766 преглеждания

Чипровския манастир, създаден като католически и възстановен като православен векове след опожаряването му | снимка: Весела Николаева

Текст: Весела Николаева

Историята е превратна наука и знаем максимата, че тя се пише от победителите. Трагедия е, че силните на деня често пренаписват отдавна отминалото – както става с Чипровското въстание и Чипровския Ренесанс. Периодът на XVII-XVIII век е времето, в което католическата и павликянска част от българите преживяват един изключително ползотворен период с развитие на литературата, науката, търговията и дипломатическите връзки. Това неминуемо има влияние и върху техните православни съседи. Но наистина ли е възможно толкова малка група хора да подготвят толкова голямо въстание и да развият началото на българското Възраждане много преди XIX век?

По данни на Националния статистически институт при последното преброяване през 2011 г. 0.8% от живеещите в България са се определили като католици. Въпросът е доброволен и на него са дали отговор само 78% от хората, но все пак можем да кажем, че в момента западно християнство изповядват по-малко от 1%. В периода след Освобождението до 1900 г. делът и броят на католиците в България нараства, сочат старите преброявания. Едната причина за нарастване е завръщането на част от банатските българи, избягали в годините след Чипровското въстание. Друга причина е високата раждаемост, отбелязана от много свещеници в католическите села – достатъчно е да се види бройката кръщенета. Любопитен факт е, че от 90-те години има рязко нарастване броя на протестантите, като данните на НСИ показват голямо припокриване (повече от половината) с хора от ромски произход.

На фона на тези данни е лесно да се насади погрешната представа, че Чипровци е било някакво изолрано явление, въстанието е ограничено, обречено и засяга малка част от българите. В действителност въстанието обхваща големи територии от Северозападна България, включвайки православни българи, така че определено религиозната принадлежност не е била водеща. Друг изкривен факт е разпространението на католическата пропаганда и култура. Отваряме скоба, че използваме думата „пропаганда“ в положителен смисъл, а не като нещо лошо. Точно този термин се ползва и в официалната кореспонденция на католическата църква. За наше щастие архивите на Ватикана са богати и добре опазени, затова можем със сигурност да определим колко широко разпространено е било католическото вероизповедание.

Преди 1944 г. акад. Иван Дуйчев прави многобройни проучвания на българските католици и по-специално на делото на епископ Петър Богдан, автор на първата История на България. Благодарение на проф. Борислав Тошев, съставител на „Белоградчишки лист“, имаме лесен достъп до много ценен материал на акад. Дуйчев – „Описанието на България от 1640 г. на архиепископа Петър Богдан“, публикуван в „Архив за поселищни проучвания“, год. 2, кн. 2, 1939/1940, с. 174-210.

„Текстът е интересен в много отношения – той е историческа география на България. От него се вижда широкото разпространение на католицизма по българските земи през XVII век – факт, който в наши дни не е известен – прикриването му навярно е с умисъл).“, отбелязва проф. Тошев. Пълната публикация може да видите в „Белоградчишки лист“ на този линк.

Поводът за публикацията е 300-годишния юбилей от създаване на описанието – един от най-богатите архиви по историческа география на българските земи. Така от него разбираме, че католици (етнически българи, дубровнишки търговци) е имало в София, в Провадия и по Черноморието, в Пловдивско и разбира се, по познатите вече места – селищата край Дунав и Чипровско. В София има малка църква, докато в Пловдивско селата нямат и там се служи по къщите „с голям страх“ от турската власт. Същото е и в Русе, Шумен и Разград. В Провадия е имало храм, но е бил разрушен и отново служенето е ставало по домове. Хубава дървена църква има в Търново, както и в Маринополци (днес гр. Павликени). Тук вече Петър Богдан минава в земите на павликяните, наричани еретици. За разлика от другите описани места, където католиците са малцинство в общия брой жители, в павликянските села общностите са компактни и изповядват една вяра.

Някогашния Маринополци е бил населен от павликяни и като на други места в днешните области Велико Търново, Плевен и Пловдив францискански монаси и епископ Петър Солинат са направили много, за да ги привлекат към Рим. Това никак не се харесало на висшите православни духовници, сиреч – гръцки епископи и владици и имало лоши материални последици за обикновените хора. Накратко – налагат им данъци и всякакви официални и неофициални плащания. Около Маринополци е имало и други павликянски села, както и край Ловеч. Знаем, че в селата край Ловеч е имало павликяни-католици, приели исляма и до днес техни наследници живеят там. Силна католическа общност е имало в селата край Никопол, запазени и до днес – Петокладенци, Трънчовица, Долно Лъжани (днес с. Малчика), докато в самия град е имало църква, но съвсем малка общност католици – дубровнишки търговци. По-нататък в обиколката си Петър Богдан минава през гр. Белене и с. Ореш (до Свищов), където има преобладават павликяни-католици.

Нека се върнем отново към статистиката. Доклад на епископ Петър Солинат дава точна информация за павликянските селища в българските земи през 1622 г. Те са общо 24, от тях пет са изчезнали, за две не е ясно къде точно са били и дали са запазени. От тези 24 селища една част са напълно покръстени, други – частично, което кара Солинат и наследниците му да увеличат усилията си. Характерно за павликянските селища е, че изключително рядко те остават разделени религиозно – малко по малко всички семейства минават в една вяра. На някои места съжителстват с турци. В докладите на Петър Богдан от 40-те години на XVII век като павликянски са описани 11 села на север и 4 на юг. В тези данни не влизат старите католически поселища Чипровци (Кипровец), Железна, Копиловци и Клисура, където живеят католици и православни, с превес на католиците.

Изводът е, че непосредствено преди Чипровското въстание хиляди, може би десетки хиляди от българите, изповядват западно християнство. По тази линия всички селища са свързани духовно и културно. От днешна гледна точка този брой покръстени може да ни изглежда малък, но трябва да имаме предвид, че тогава населението на Балканите е много по-малко. По различни оценки в периода 1650-1700 година общият брой българско население в границите на българските земи е между 1.25 млн. и 2.36 млн. души, като по-вероятно е под 2 млн. души. От тази гледна точка 10 000 или 15 000, а може би още повече католици не изглеждат никак малко.

Погледнато така, Чипровското въстание и Чипровския Ренесанс вече не са ограничено явление сред пренебрежимо малко малцинство. Заради тежки данъци и тормоз и от гръцко духовенство, и от османската власт, непосредствено преди въстанието мнозина павликяни-католици изоставят домовете и цели села. Веднъж заминали си, преброяването им е трудно се предполага, че някои приемат православие, други вероятно – ислям. Рязко намаление на католиците има след въстанието и последвалите десетилетия. Тогава е голямо преселване към Влашко и Седмиградско, впоследствие и към Банат.

Още два интересни факта, слабо изследвани от учените – първо, в днешното чипровско с. Мартиново твърдят, че са преки потомци на саксонските рудари, населявали Чипровци. Втори факт – след посещения в Чипровско през 1938 г. за годишнината от Чипровското въстание епископ Евгений Босилков (тогава свещеник) отбелязва в писмата си, че „двадесет семейства“ са го уверили в желанието си да станат католици. По думите им, предадени от Босилков, след тях „цялото село би се завърнало към вярата на прадедите си“.

Точно в навечерието на 330-тата годишнина от Чипровското въстание в града беше направена първата копка на нов католически параклис-костница.

В текста са използвани данни от „Календарни празници и обичаи на българските католици“, Ангел Яков, Академично изд. „Марин Дринов“, 2003 г.; проучвания за населението в Османската империя на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“; „Евгений Босилков“, Фернандо Таконе, изд. в Русе през 1998 г.

Подобни статии