Отбелязване на Голяма Богородица в Черепишкия манастир, 2019 / снимка: „Карта на времето“
На 15-и август Православната църква отбелязва смъртта на Божията Майка. На този ден се чества Успение на Пресвета Богородица или както народът нарича празника – Голяма Богородица или Света майка Богородица.
Почитта и преклонението към Богородица са широко застъпени в традиционния празничен календар на българите. В образа й откриваме следи от великата богиня-майка, славянските рожаници, античната богиня-покровителка на брака и родилките Артемида. В народните представи тя е милостива и милосърдна, защитница на грешниците, покровителка на жените и майчинството, на родилките и децата. В благословииte от Врачанско тя разпределя природните блага:
…Да отиде на планина,
на високото тамо деле,
дека божа майка дели
сребро, злато, мед и масло,
кому с шлюпка орехова,
кому с лъжица чемширова,
кому с паница позлатена…
В баянията и молитвите я виждаме като лечителка и избавителка от зли сили и болести. Празник, честван преди всичко от жените и най-вече от жените в репродуктивна възраст. В хубава премяна те задължително присъстват на празничната литургия в църквата. Дават се дарове в чест на Светата Майка: черги, кърпи, ризи, чорапи и др. Осветените на тази литургия първи плодове – грозде, пъпеши и любеници, мед и хляб от новото брашно, се раздават за здраве, но и за помен на мъртвите.
И до днес това е един от най-тачените празници. В Галиче сутрин по-старите жени отиват на църква, а по-младите приготвят богата трапеза – Богородична трапеза. Пекат се няколко обредни хляба. На трапезата задължително се слагат пресни зеленчуци, плодове, пъпеши, любеници, грозде. Най-старият член на семейството кади празничната трапеза и реди благодарности и думи на почит и възхвала към Богородица. Преди да седнат на трапезата, жените задължително разнасят от прекаденото на Богородичната трапеза. Внесеното в църквата грозде се разнася „чепка по чепка на комшиите”. Въобще обредите в чест на мъртвите са характерни за празника и във Врачанския край.
На Голяма Богородица в крайдунавските села се извършва влашкият обичай „Фиу мъртурия” – носене вода на мъртвите. Водите са “малка” и “голяма”. Младо момиче, което „не е говорило с ергенин”, носи вода с кобилица на съседите. За “малката” вода се носят девет кобилици, а за голямата – двадесет и пет кобилици (Софрониево). При носенето кобилиците се броят и се пишат “на рабош”. До вечерта преди Богородица водите трябва да се разнесат. Сутринта се отива на реката – там се слагат блюда с жито, ракия, вино. Предварително се подготвят две деца, които “ще правят водата”, ще я “отключат”. Децата са съвсем малки – току-що започнали да говорят. Те биват богато дарени – даровете се подреждат на връв до реката, запалват се свещи и по реката се пускат кратунки със запалени свещи. След пускането на кратунките, децата се питат всяко по три пъти: “Фиу мъртурия?” (“Ще бъдеш ли свидетел?”) и то отговаря три пъти: “Фиу!” (“Ще бъда!”). Вярва се, че водата ще стигне до мъртвия и ще му се намери. Този обичай се прави и за живи възрастни хора – “подобно на поманите”.
Една от водите обикновено се носи на Богородица и в Хърлец. Тук “малката” вода е двадесет кобилици, а “голямата”– четиридесет. Носи се сутрин, преди изгрев слънце. На момичетата, които са носили водата, се подарява забрадка с панделка: ако е носила за мъж – със синя панделка, ако е за жена – с червена или розова; герданче. Даряват се с чаша или кана, пълна с вода, чиния с гозба, паница с лъжица, пълна с млечница, питки или колачета. Когато отидат на реката, кратунките се окичват с цветя и се пълнят с вода. След като се прекади, те се пускат по реката. Другата кратунка остава и се дава на малко момиченце – ако е за жена, на момченце – ако е за мъж. То също е питано: “Фиу мъртурия?”, на което отговаря: “Фиу!” – три пъти. На връщане разнасят жито, “за да се намери” на починалите близки.
В селата от целия регион правят т. нар. „Парастас“ – поменална трапеза в църквата или двора, на която се раздава за наскоро починали близки. Такава трапеза и днес се реди на маси в църковния двор – прави се една или три години без прекъсване.
Черепишки манастир
Черепишкият манастир „Успение Пресветая Богородици“ е разположен при северния изход на Искърския пролом, върху тясна речна тераса, близо до село Люти брод, между гигантски, рядко живописни скали.
Предполага се, че е възникнал едновременно със средновековния Коринтенград, който се намирал при Ритлите край село Люти брод. Легендите свързват основаването му с името на българския цар Иван Шишман и последните му, отчаяни битки с турските нашественици.
Възникнал през ХІIV-ти век, разрушаван и опустошаван по време на войните и робството, в началото на ХVIIІІ-ти век той е възобновен от преподобни Пимен Зографски. Най-известно от многовековната му история е Черепишкото четвероевангелие от ХVIІ-ти век – един образец на средновековното калиграфско и художествено майсторство. През ноември и декември 1797 година тук намира убежище свети Софроний епископ Врачански. В средата на ХІIХ-ти век в манастира е работел и забележителният книжовник Дамаскин Хилендарец. Килийното училище, основано през ХVIIІІ-ти век, изиграва голяма роля за опазване на българския език и писменост по време на турското робство. И през ХIХ-ти век монасите от манастира продължили да работят за Просвещението и Освобождението на България.
Всяка година на Голяма Богородица светата обител посреща пъстро множество от хора, дошли от различни райони на страната да отпразнуват храмовия празник. Освещават се обредни хлябове, които след това се раздават за здраве и помен на мъртвите. Тържественият звън на старинните камбани отеква в цялата околност.
Освен Черепишкият манастир, с тържества отбелязват храмовия си празник и християните в Лесура, Оряхово, Софрониево, Хърлец, Тлачене, Габаре и Малорад.
В Бистрешкия манастир се събират на курбан по стар обичай хората от съседните села – Бистрец, Кулата, Бели Извор, идват и от Озирово и от други места. Много оброци се почитат в чест на Божията Майка в целия регион, на които се служи и днес.
Източник: „Карта на времето“ – Регионална библиотека „Христо Ботев“, Враца (Празничен народен календар от Врачанския край, 2010)