Религиозните маршрути и места за посещения в България и Румъния в областите покрай Дунав вече се популяризират и през сайта holysites.me, съобщиха от проекта „Трансгранично религиозно наследство“. Страницата е създадена, за да обедини маршрути, дестинации и различни места за посещения в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Мехединци, Долж и Олт.
Общото между тях е възможността за религиозен туризъм. Целта на проекта, финансиран с европейски пари, е популяризиране на този вид посещения в пограничните области. Засега дестинациите и обектите са православни, като до всеки са дадени точни координати, информация какво да се види, история и любопитни факти, както и въможностите за настаняване. Освен дестинации, в проекта са представени и религиозни обичаи от двете държави, някои от които имат любопитни езически корени.
Проектът за популяризиране на религиозното наследство е на Фондация за регионално развитие – Видин и Крайовския университет. Финансирането е по програма Interreg V-A Румъния-България. Предвижда се екипите да работят до февруари 2020 г. Ресурсите могат да се използват от туроператори, религиозни организации, агенции и индивидуални туристи, които искат да посетят районите. Сайтът е триезичен – информацията в него може да се прочете на български, румънски и английски.
Публикуваме и описанието на един знаков за Видин храм, подготвено от екипа на holysites.me:
Храм Света Параскева (Петка)
В България има множество запазени храмове, които са вкопани в земята. Това се дължи на факта, че по време на османското владичество, българите нямали право да строят църкви, които да са по-високи от джамиите. Храмът „Св. Петка“ е един от тях и е паметник на културата с местно значение. Църквата датира от ХVII в., а сградата – еднокорабна. Преданията казват, че по време на въстание, организирано в Сърбия, турските власти започват репресии срещу българи във Видин, които участвали в съюз с въстаниците. В резултат на това, през януари 1806 г., в църквата са заклани свещеници и много граждани, след което църквата е превърната в склад. През 1915 г. службите в храма се възстановяват.