Начало История Полковник Стефан Илиев – героят от Червена стена

Полковник Стефан Илиев – героят от Червена стена

от Mariana Gomileva
1908 преглеждания

Командира на 15-ти Пехотен Ломски полк с други военни | снимки: личен архив на Емилия Кожухарова

Повърхностен поглед върху историята на Третата Българска държава показва героични победи, много спечелени битки и смели войници. После неизбежно се споменава горчивата несправедливост на „Великите сили“, проиграните от българската дипломация шансове и последвалата тежка криза, съпътствана от разделени земи. Зад всичката тази национална гордост стоят тежки човешки съдби. Миналата година Държавна агенция „Архиви“ пусна за свободен онлайн достъп данните за загиналите във войните, включително в Първата световна война. Данните обхващат около 90 хил. души, като починалите в резултат от войната вероятно надхвърлят 100 хил. българи. Някои са погребани в безименни гробове, идентифицирането им е много трудно, има и такива, обявени за изчезнали. Мнозина намират смъртта си извън бойното поле – в плен, в резултат на болести и раняване. До 40-те години на XX век антибиотиците са непознати и много военни умират заради инфекция на раните, която не може да бъде спряна.

В българсктие войни загиват мнозина офицери, често повалени на бойното поле. Такава е тъжната съдба на полк. Стефан Илиев, командир на 15-ти Пехотен Ломски полк, базиран в Белоградчик. Той умира в битката на Червена стена, днешна Македония, след като лично повежда войниците си срещу неприятеля.

За него разказва родственицата му Емилия Кожухарова, правнучка на неговия брат. Тъй като полковника не е имал деца, той е отгледал като свои децата на починали си брат – едно от тях е бабата на Емилия. Г-жа Кожухарова се е заела да съхрани паметта на военачалника, която подобно на мнозина други е позабравена през годините на социализма. Информацията за живота му имаме от нея, в архива й се намира и единствената му запазена портретна снимка. Публикуваме биографията на командира на Ломци, така, както ни беше разказана от г-жа Кожухарова. От няколко години има инициатива за издигане на негов паметник, за съжаление отпуснатите средства към общ. Белоградчик стигат за едва 20% от стойността на мемориала. Все още се търсят дарители и начин да се намерят парите.

Стефан Илиев е роден във Видин на 29 юни 1869г. Завършва Скобелевската реална гимназия (сега СУ ”Цар Симеон Велики”) в родния си град и постъпва във Военното училище, което завършва с единадесетия му випуск през 1889 г. Първото назначение на подпоручик Стефан Илиев е в 3-и Бдински полк. Последователно служи на различни длъжности в Бдинския полк. При сформирането на 12-ти пех. Резервен полк (36-ти пех. Козлодуйски полк) е командир на рота. Воинският му път продължава като адютант на 2-ра бригада от 6-та пех. Бдинска дивизия и старши адютант на 1-ва бригада от 6-та пех. Бдинска дивизия. От декември 1909г. капитан Илиев е назначен в 15-ти пех. Ломски полк в Белоградчик.

В Балканските войни майор Илиев е командир на 4-та дружина от 15-ти пехотен Ломски полк. В Първата Балканската война Ломци водят боеве при Люлебургаз, Тюрк-бей, Татар-кьой, Умурча, височините при с. Езетин, Чаталджанската укрепена линия, при селата Ялос и Кули-Бургаз.

4-та дружина на майор Илиев се отличава в боя при Тюрк-бей на 17.X.1912г., където под звуците на „Шуми Марица” и викове „Ура!“, с неудържима победоносна вълна увлича частите от бойния ред и успешно завладява височината. От 4 до 6 ноември дружината води кръвопролитни боевете срещу укреплението Отлук табия, пред укрепения пункт Каракол Нокта.
Във Втората Балканска война 15-ти пех. Ломски полк воюва при с.Долна махала, вис.Хисар, при р. Вардар, езерото Дусердус, Дойтанското езеро, селата Будинарци и Умляно, вр. Беяз тепе и вр. Руен, с. Панчарево и р. Козлу-дере. На 23 юли между с. Богородица и Гевгели 4-та дружина води сериозен бой срещу гръцки части , но не отстъпва позицията.

От 14.II.1914 г. майор Илиев е произведен в чин подполковник и назначен за началник на 15-то полково военно окръжие във Видин.

Полк. Стефан Илиев | снимка: личен архив на Емилия Кожухарова

В Първата световна война подполковник Илиев воюва със своята 4-а дружина при Стойково бърдо, Зайчар и укрепенатата линия Цървено бърдо-Буково-Ежевица, където Ломци печелят първата си голяма победа. От 28.II.1916 г. подполковник Стефан Илиев е назначен за командир на 15-и Ломски полк. Под негово командване полкът печели най-големите си победи и записва името си в пантеона на българската бойна слава с боевете при Чеган, Арменохор, Лажец, Червената стена. Мартенските боеве на Червената стена през 1917г. , наречени Македонската Шипка, стават венеца на бойната слава на Ломци. Изправени срещу петкратно по-силен противник, обстрелвани от мощната му артилерия, те дават стотици жертви, но не отстъпват нито крачка и провалят плановете на противника за пробив в този участък на фронта.

На 26 март, в най-критичния момент, когато позицията е скъсана, подполковник Илиев повежда лично контраатаката, като се обръща към войниците с думите:

„Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили! Тя очаква от нас своята защита! Французите, които са нахълтали в окопите на 6 рота, трябва да ги изгоним…Напред, момци, Бог е с нас!…С вас съм и аз, вашият полкови командир! Напред!…”

Въодушевени от личния пример на командира, останалите живи само шепа защитници с устрем контраатакуват. Мощният им удар отблъсква противника и връзката по позицията е възстановена. По време на боя подполковник Илиев е ранен три пъти, но не напуска войниците си. Отправя се към превързочния пункт чак след като опасността е отминала, но загива от избухнал до него снаряд…

За мартенските боеве от 1 април 1917г. подполковник Илиев е повишен „За бойно отличие” в чин „полковник” .
Полковник Стефан Илиев е отличен с 13 наши и чужди военни отличия, сред които Военен орден „За храброст“ IV степен, Военен орден „За храброст“ IV степен 1 кл., Военен орден „За храброст“ III степен 2 кл.

Дати на производство в чин:
Подпоручик -18 май 1889 г.
Поручик -2 август 1892 г.
Капитан -1 януари 1899 г.
Майор -1 януари 1910 г.
Подполковник -14 февруари 1914 г.
Полковник -1 април 1917г. („За бойно отличие”, посмъртно)

Подобни статии