В Северозападна България се намира Астрономическата обсерватория – Белоградчик – една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българската академия на науките (другата е Националната астрономическа обсерватория – Рожен). Мисията ѝ е да провежда фундаментални астрономически и астрофизически изследвания и да популяризира астрономията в страната.
Разположение на Астрономическа обсерватория – Белоградчик
Обсерваторията се намира на 1км южно от центъра на Белоградчик, на около 200м по асфалтов път след крепостта, на възвишение върху рида, водещ към вр.Ведерник (1124 м). По неговото било води друг черен път и екопътека на запад към тракийската крепост Збегове. Този път се отделя преди обсерваторията, вдясно от площадката с паметника, посветен на въстанието от 1850 г. В непосредствена близост до обсерваторията е и т.нар. Латинско кале, достъпно по алея и стоманена стълба вляво от нейния вход. Разположено е сред Белоградчишките скали, като и двата обекта са заобиколени от изкуствено засадена борова гора, следвана от естествена букова гора по-ниско. От калето се разкрива смайваща гледка на север към крепостта, града, рида Венеца с телевизионната кула; на запад към обсерваторията, Ведерник, и езерото Рабиша; както и на юг към скалите, Предбалкана, и главното било на Западна Стара планина с първенеца вр.Миджур (2168 м). Над града има идеална видимост и дори без телескоп, при ясно време, може да се види Млечният път.
Астрономическа обсерватория – Белоградчик, снимана от т.нар. Латинско кале
Обсерваторията е построена през 1961 г. от група ентусиазирани астрономи, ръководени от Христо Костов, който по това време е учител по физика в Белоградчишката гимназия, с репутацията на един от най-добрите преподаватели по физика в цяла България, с кабинет за пример на много училища. В тази година той печели конкурс за асистент в Катедрата по методика на обучението по физика в Софийския университет „Климент Охридски“ и напуска града под скалите. Непосредствено преди това обаче, по негова инициатива в Белоградчик е започнато строителството на Белоградчишката народна обсерватория.
Христо Костов
Така открита на 21 юни 1965 г., тя е по-стара от тази в Рожен и става първата училищна обсерватория в страната, като разполага с едни от най-големите и модерни телескопи в Югоизточна Европа. Най-големият телескоп по онова време е 15-см Цайс Касегрен.
Откриването на Астрономическата обсерватория – Белоградчик (21 юни 1965 г) / снимка: Белоградчишки лист
Първи директор на Белоградчишката астрономическа обсерватория става доц. д-р Александър Томов (1930-2009), астроном, учител по ботаника, стенография и физика в Белоградчишката гимназия.
Откриването на Астрономическата обсерватория – Белоградчик (21 юни 1965 г.)
От 1964 до 1974 г. обсерваторията е използвана като база за спътникови наблюдения.
През 1965 г. бившият директор Александър Томов поръчва от завода Карл Цайс 60-см телескоп Касегрен, който е монтиран през август 1969 г. в 6-метров купол.
Поглед към купола от терасата на обсерваторията
От 1976 г. Астрономическа обсерватория – Белоградчик е наблюдателна база на Българската Академия на науките.
Астрономическата обсерватория – отвън
Астрономическата обсерватория – отвътре
През 1994 г. обсерваторията е оборудвана с още един телескоп Целестрон – 14-инчов Шмидт-Касегрен монтиран в 4-метров купол.
Периодично в нея има специалисти, които правят научни наблюдения. От няколко години в отделно изолирано помещение функционира и автоматична сеизмична станция. Предвижда се строителството на планетариум в непосредствена близост.
Астрономическата обсерватория – голям телескоп
Астрономическата обсерватория – малък телескоп
През 2015 г. обсерваторията отбеляза своя 50-годишен юбилей. За половинвековното си съществуване тя е вдъхновила много млади хора от града и околността да поемат по пътя на науката, да изградят академична кариера, и да допринесат за издигане името на България сред международната научна общност. С дарения от Община Белоградчик телескоп любители също могат да наблюдават небесните тела.
Изгрев над Астрономическата обсерватория
През годините обсерваторията е служила първо като станция за проследяване на изкуствени спътници на Земята (ИСЗ), в нея са наблюдавани и каталогизирани близки и ярки, двойни и кратни галактики; характеристики на малки тела от Слънчевата система – астероиди и комети; затъмнения на Галилеевите спътници на Юпитер, както и сблъсъкът на комета с планетата през 1994 г. Провеждани са астрометрични и синхронни наблюдения; също и на множество и различни видове променливи звезди; както и на активни галактични ядра (квазари, блазари).
Доброто разположение, богатата история и екипът от специалисти, които работят в Белоградчишката обсерватория я превръщат във важно място и за туризма в Северозападна България.
Източници: Астрономическа Обсерватория – Белоградчик, Илюстрован Белоградчишки лист