Обредните питки са важна част от трапезата на Варвара / снимка: Мариана Гомилева
На 4-ти декември Църквата почита паметта на светата мъченица Варвара, живяла по времето на император Максимиан, в град Илиопол. Света Варвара е родена в знатно семейство, отгледана и възпитана в езически дух от баща си, тъй като рано изгубила майка си, но Бог намерил път към сърцето й. Варвара станала християнка, приемайки свето Кръщение. Баща й се отрекъл от нея, а тя самата понесла нечовешки изтезания, но твърдо защитавала вярата си. Една друга девойка, Юлиана, която след като гледала заедно с тълпата жестоките мъчения, намерила сили на другия ден да изповяда на глас вярата си и претърпяла мъченическа смърт, заедно със света Варвара. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Варвара загинала от ръката на баща си. Телата на светите мъченици били погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцерение на своите недъзи.
Според традиционните народни вярвания на българите света Варвара е покровителка на шарката, на плодородието и на домашните птици, сестра е на свети Сава и свети Никола. И във Врачанско е познат изразът: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“.
В Софрониево месят питки, които да са нечетен брой – обикновено девет. На питките се правят с нож кръстчета, също нечетен брой. Една от тях се нарича на Богородица. Готовите питки се намазват с мед и се поставят в паница, в която са сложени боб и кълчища. Питките са за Баба Шарка – да я омилостивят, кълчищата също са за нея – „да се омотае в тях и да не хваща хората“.
В народните представи болестите са невидими същества (или виждани само в определени случаи), които притежават редица човешки качества. При хората те идват като различни животни, птици или лоши жени – говорят, ядат, пият, могат да се подкупят и омилостивят, но могат и да се разсърдят. Най-широко е разпространена представата, че Шарката е жена, бабичка и е наричана Баба Шарка: „Жена е и оди и реве“. За да не се сърди се спазват определени забрани и й се подава за ядене и пиене „сичко, к’во са сетиш, защото кой е болен от нея… баба Шарка ше му остаи личба (белег) – на телото ли, на лицето ли – негде ше му остаи“. Също тъй се наричат определени празници за от Шарка: Младенци, Катерина, Варвара. В песен от село Върбешница сипаницата е видяна като кукувица, която „посипва всичките млади, които заболяха, залиняха и „стари врачки и баячки, дори „хекимина са повикани да ги церят:
Кукувица прокукува, келокъдро либе, Радо,
насред село у гърница, келокъдро либе, Радо,
не е било кукувица, келокъдро либе, Радо,
най ми било сипаница, келокъдро либе, Радо,
та посипа сите моми, келокъдро либе, Радо,
сите моми, сите момци, келокъдро либе, Радо.
Сите моми, сите момци, келокъдро либе, Радо,
заболяха, залиняха, келокъдро либе, Радо,
повикаха стари врачки, келокъдро либе, Радо,
стари врачки и баячки, келокъдро либе, Радо,
да им баят, да ги церят, келокъдро либе, Радо,
с горско биле, с ран босилек, келокъдро либе, Радо,
повикаха хекимина, келокъдро либе, Радо,
да ги цери със илачи, келокъдро либе, Радо.
Според народното поверие в село Кален, за да се умилостиви злата баба Шарка, през нощта външните и вътрешните врати се оставяли леко открехнати, а на определени места в стаите са били поставяни кравайчета, сладкиши, сирене, мед или някаква пилешка мръвка. Селяните вярвали, че ако лошата бабичка влезе в стаите безпрепятствено, ако похапне от лакомствата и те й харесат, то тя ще отмине децата в тая къща или болестта им ще протече във възможно най-лека форма.
Източник: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“, Враца