Разговор със Селма Тодорова за новата картина „Битката при Южен Буг“, паметта, духовността и задачата на изкуството да свърже миналото с настоящето.
Баталистиката е смятана за мъжки жанр — тежък, суров, изпълнен с желязо и кръв. Но когато жена реши да влезе в него, нещо се променя: появява се поезия там, където очакваш само удар. Точно това е направила художничката зад платното „Битката при Южен Буг“ — епично историческо произведение, посветено на победата на Симеон I Велики над маджарите в края на IX век. Разговаряме с талантливата художничка със солиден опит, Селма Тодорова — за историята зад историята, за духовността като оръжие и за това, защо миналото никога не е само минало.
Селма Тодорова – художник / снимка: личен архив
I. КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Битката при Южен Буг е непозната за българската историческа живопис. Решихме да се вгледаме в нея като в огледало и да се обърнем към Вас, като творец със солиден опит, за да се получи съвременната и интерпретация. Какво беше първоначалното Ви усещане?
Точно затова ме привлече тази тема — защото носи огромен заряд, а не е достатъчно позната. Имах възможност не просто да я пресъздам, а да създам творба, в която да се усети и осмисли наново. Малко известните, но силни истории имат нужда от глас.
Когато историческите извори са непълни или неясни — как се отразява това на работата на художника? Улеснява или усложнява?
По-скоро е предизвикателство. Историята дава рамката, но изкуството има свободата да разкрие смисъла зад фактите. Когато няма напълно ясни данни, художникът не е ограничен — той е призован да търси истината под повърхността. Аз се консултирах с Военноисторическия музей, защото военните атрибути трябваше да бъдат точни. Казаха ни нещо интересно: тъй като преди Южен Буг маджарите са победили в предишни битки, те вероятно са носили и пленени български оръжия. Така сцената стана по-сложна, по-истинска.
„Историята дава рамката, но изкуството има свободата да разкрие смисъла зад фактите.“
II. БОРИС I И СИМЕОН — БАЩА И СИН, НАРОД И СЪДБА
В разказа Ви силно присъства Борис I Михаил — той излиза от манастира, за да застане до сина си. Защо този момент е толкова важен за Вас?
За мен това е един от най-силните човешки моменти в цялата ни история. Баща, който вече се е оттеглил от света, се връща — не за власт, а за да помогне на сина си и на народа си. Борис излиза за втори път от манастира: първия път е, за да приеме вярата от народа си; сега излиза на доста голяма възраст, за да подкрепи Симеон. Това е история за съдбата, отговорността и любовта — едновременно бащинска и към народа си. По такъв начин християнската вяра после се доказва — от тази битка нататък Симеон започва сериозно да печели не само сражения, но и земи.
Работен момент от „Битката при Южен Буг“ / худ. Селма Тодорова
III. ДУХОВНОСТТА КАТО ОРЪЖИЕ
Много хора не знаят, че преди Южен Буг е имало 3-дневен пост.
Защото е изключително важно и малко известно — хубаво е да се знаят по-забравените моменти от историята. Но идеята е по-дълбока: това не е просто религиозен акт. Постът е вътрешна подготовка, концентрация на духа. Победата започва отвътре. Тук всъщност няма аналог — вярата и държавата вървят заедно.
Как изглежда тази духовност визуално в картината — как се рисува нещо невидимо?
Чрез светлина, чрез движение, чрез начина, по който фигурите заемат пространството. Трите централни фигури изглеждат сякаш се носят, не стъпват. Това е търсен ефект: те не са просто хора в този момент, те носят идея. Знамето, мечът и кръста са едно цяло — сила, държавност и вяра.
Работен момент от „Битката при Южен Буг“ / худ. Селма Тодорова
„Победата започва отвътре. Постът не е просто религиозен акт — той е концентрация на духа.“
IV. ПОЕЗИЯТА НА БИТКАТА
Казвате, че търсите „поезията“ в сцената на битката. Как изглежда тя на практика?
Не ме интересуваше само сблъсъкът. Интересуваше ме вътрешното състояние — напрежението, движението, енергията между двете страни. Баталистите обикновено са мъже, и в това има смисъл — мъжката енергия е доминираща, когато става дума за война. Но когато картината е създадена от жена, винаги присъства и женската енергия. Исках тази гледна точка, която акцентира върху поезия. Сила, но с нежността, която може да бъде вдъхновена само от природата.
Забелязва се, че противникът в картината не е просто „смазан“. Умишлено ли е?
Абсолютно. Отначало имаше идея от консултанти да е по-пълна победа — маджарите да са по-дълбоко потопени, по-смазани. Но в течение на работата исках да има сблъсък, и от двете страни. Точно това създава баланс. Избрах момента преди финалното решаване на битката, за да има повече драматизъм. Но победата за българите трябва да е категорично подчертана. Това е кулминацията. Все пак да не пропускаме, че българските воини са били и милостиви, водени от вярата. Разгром, но с уважение към противника.
Работен момент от „Битката при Южен Буг“ / худ. Селма Тодорова
V. ВОДАТА — СТИХИЯ И СИМВОЛ
Водата е изключително силен елемент в картината. Какво символизира за Вас?
Тя е всичко — движение, опасност, но и пречистване. Тя не е просто среда или фон, тя е състояние. Водата е връзката на земята с въздуха — има едно размиване, което създава въздушност и динамика. Конете и хората се движат така, сякаш се носят. Аз работя много с вода — дори неотдавна имах изложба „Водата на живота“, посветена изцяло на нея. Мога да кажа, че съм маринистка. Макар че, тук е река — водата говори същия език.
„Водата не е просто среда. Тя е състояние — движение, опасност и пречистване в едно.“
VI. СВЕТЛИНА, ЗАЛЕЗ И КЛЮЧОВИЯТ МОМЕНТ
Защо избрахте сцената да е по залез, а не в разгара на деня?
Защото залезът е моментът, в който всичко се решава. Има напрежение, има символика. Това е едновременно краят на битката и краят на деня — двете съвпадат и наближава кулминацията. Светлината е и мека, и остра, и топла, и златиста. А контражурното осветление оставя ефекта за ореол. Картината на живо е по-цветна, отколкото изглежда на снимка.
Кое беше технически най-голямото предизвикателство при изпълнението?
Работата по картината беше около месец — по всяко време, вечер, нощем, с многократни поправки. Реших да променя образа на Симеон, защото с плътен шлем, закриващ носа, не можеше да се предаде характер. Сега е по-малко „защитен“ във военен смисъл, но пък може да се изрази като характер. Преработих изцяло конницата в задния план — беше твърде статична. Няколко пъти поправях и оръжията: лъкът например не е обикновен, а присъщ на епохата. Срещнах проблем и с денивелацията на водата. Трябваше да е плитка, конете да стъпват, а не да потъват. Това се създава много трудно.
VII. КОМПОЗИЦИЯТА КАТО РАЗКАЗ
Има ли детайл в картината, който хората лесно пропускат, а за Вас е особено важен?
Начинът, по който слънцето се процежда — далечината преминава дори през фигурите. Онези, които са в пространството, са осветени, а предният план е контражурен и само въвежда погледа към центъра. Копията и мечовете са репери, организиращи композицията. Ако погледът се рее и не знае къде да спре, атмосферата се губи. Цялата картина е балансирана като светлосила и цвят, за да насочва погледа към най-важното — към трите фигури в средата. Търсила съм и въздушна перспектива в духа на Леонардо — сфумато, размитост в далечината.
Работен момент от „Битката при Южен Буг“ / худ. Селма Тодорова
VIII. ПОСЛАНИЕ КЪМ ДНЕШНИЯ ДЕН
Смятате ли, че тази картина говори само за миналото или има и нещо да каже на днешното общество?
Абсолютно — картината е едновременно класика и съвременност. Аз я гледам от нашата гледна точка: не искам да се „пренасям“ в миналото, защото сегашните хора няма да го разберат. Но ако се погледне от настоящето, много по-лесно достига до зрителите. Трябва да има хармония между двете — звучене от миналото и съвременна интерпретация. Именно тук е най-тънкото умение. Винаги гледам да има и автентично и съвременно излъчване на творбите ми.
В момент на обществено напрежение и умора — какво да си припомним от тази история?
Колко сме били велики като нация. Симеон Велики наистина е ръководил на народ, който е бил фактор в региона — и не само. Трябва да имаме национална гордост, без да сме шовинисти — тук трябва да има баланс, да си уважаваме историята, да я помним, да имаме национално самочувствие. Силата не е само в победата, а в начина, по който я постигаш — с вяра, дисциплина и дух.
„Силата не е само в победата, а в начина, по който я постигаш.“
IX. ФИНАЛ — КАКВО ДА УСЕТИ ЗРИТЕЛЯТ
Какво искате да почувства човек, когато застане пред картината за първи път?
Не просто да види картина. Да почувства нещо. Нека се свърже с миналото — защото миналото дава отражение върху настоящето. Аз винаги, когато правя нещо, се стремя да дам всичко, на което съм способна. Чувствам като мисия, че трябва да оставя стойностно творчество след себе си. Исках да събера в един миг история, емоция и символика. И нещо…, което самият зрител да открие.
Повече за посланието на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ с тази картина, прочетете ТУК.