Начало Градска среда Паметникът пример за хуманизъм в цяла Европа

Паметникът пример за хуманизъм в цяла Европа

от Mariana Gomileva
1716 преглеждания
Паметник на скърбящия войн / снимка: общ. Видин

Има един паметник, който остава в сянката на всички останали. На малък площад пред видинската гара е разположен леко прилегнал, сякаш уморен войн, навел глава над оръжието си, след като е изстрелял последния си патрон. Бронзовата фигура представя български гренадир от братоубийствената Сръбско-българска война през 1885 г. за защита на Съединението и независимостта на България.

Паметник на Скърбящия войн във Видин / снимка: Ирена Данаилова

Какви послания носи паметникът?

Паметникът-костница на гаровия площад във Видин, известен като паметника на Скърбящия войн, наистина е уникален творчески поглед към победата и победителят, който тъжи. Паметник на почитта и смирението, на хуманността и човечността. Някои определят този паметник за най-благородния в цяла България, а други, подобно на английския журналист Берлайн, считат, че той е без аналог в цяла Европа. Именно Берлойн, когато посещава страната ни през 1919 г. отбелязва: “България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите.”

Паметник на Скърбящия войн във Видин, 1911 г.

Паметникът на скърбящия войн увековечава подвига на загиналите в Сръбско-българската война. Една война, която тогава е приемана от българския народ за братоубийствена, макар поводът за нея да е вражеската агресия, настъпила след Съединението. Дори да звучи парадоксално, това е единственият военен паметник в България, носещ посланията на пацифизма. И то при положение, че той олицетворява спомена за една война, която страната ни печели убедително. Нашият войник не тържествува, а съжалява. Той не изпитва радост, защото е осъзнал безсмислието на всяка една война, на всяка една дадена жертва, на всеки един убит противник. Това е онзи боен дух, който не се е самозабравил, въпреки опиянението от победата. Онзи боен дух, който познава и чувството от победата, и чувството от поражението.

Не е случаен фактът, че монументът се издига във Видин, тъй като крайдунавският град е арена на кървави сражения по време на самия конфликт. Тогава той е обсаден, води се жестока битка за превземане на крепостта, поверена на бележития български военен Атанас Узунов. В защитата се намесва и кораб, който успява да пробие блокадата и да достави боеприпаси за военните части.

Перипетии около изграждането на паметника

Видинската общественост провежда конкурс за избор на проект и строителство на паметник на победата и героите, паднали във войната от 1885 г. Журито, председателствано от Иван Мърквичка, заседава на 13-ти септември 1907 г. и от представените четири проектомодела избира този на Андрей Николов. Към протокола е приложена следната бележка от Андрей Николов:
“Необходими обяснения към проект “За Отечеството”: Едно художествено произведение, каквото преди всичко трябва да бъде един паметник, било то макар в скица, трябва само да говори за себе си. То трябва да действа с общо настроение, а това, настроението, е нещо като миризмата на цветята – то не може да се разкаже с думи…“

Договорът е сключен, а негов гарант е Иван Евст. Гешов. Комисия към Трети Бдински полк е следила за изпълнението на всеки етап от строителството.

Минават години, докато организират превоза на фигурата на войника с влак до Русе, с лодка през Дунава до Гюргево и от там отново с влак до Париж. Във френската столица е отлята от бронз във фабрика Jaboeuf et Rouard, в ателието на италианския майстор Арнолдо Дзоки. Обратният път на статуята се оказва още по-дълъг. Не е известно как е била доставена в срещуположния на Видин румънски град Калафат, но в него тя престоява цяла година – прекарването на статуя през Дунав е доста трудна и скъпа дейност. В крайна сметка се намират видински рибари, които я транспортират доброволно у нас. За целта правят сал върху няколко лодки и успяват да я стоварят на видинския бряг. Прибрана е на сигурно място в казармата на Трети пехотен бдински полк, където отново отлежава една година. Инициативен комитет дълго време събира дарения от гражданите за издигане на постамента. Основният камък е поставен през 1908 г. на централния видински площад „Бдинци“. На 15 ноември 1911 г. паметникът е открит, а композицията официално е наречена „За отечеството“.

Откриване на Паметника на Скърбящия войн, Видин, 15.11.1911 г. / снимка: ДА-Видин

В следващите години обаче съдбата на паметника не е толкова трогателна, колкото самият той. През 1930 г. видинската управа преценява, че неговото послание е срамно и злепоставя българския войник. Основният довод е, че фигурата не буди патриотизъм и затова трябва да се махне. Единствено проявеното от гражданите благоразумие възпира властта от последвали действия. Те създават Комитет за защита на тъжния войн. През 1937 г., във връзка с изграждането на Паметника на Бдинци – загинали през войните 1912-1913 и 1915-1918 г., на централния площад, управниците само преместват Паметника на Скърбящия войн на гаровия площад, където е оцелял и до днес.

Паметник на Скърбящия войн, Видин, 1911 г. / снимка: ДА-Видин

По времето на социализма почти никой не обръща внимание на паметника. В името на добросъседските отношения с тогавашна Югославия, за сръбско-българската война не се говори.

Каква е символиката на паметника?

Пиедесталът е кух, с врата от кована мед на задната страна. В кухината са положени костите на загинали офицери.

Костница в Паметника на Скърбящия войн, Видин, 12.2019 г. / снимка: Ирена Данаилова

На трите му страни са поставени барелефи. Централният показва реален момент от Сръбско-българската война – атака, предвождана от командира на полка кап. Маринов на кон. В същия барелеф авторът е представил и други двама офицери, загинали във войната – подпоручик Стоянов и портупей-юнкер Загорски.

Барелеф на Паметника на Скърбящия войн, Видин / снимка: Ирена Данаилова

Двата странични изобразяват: заминаването на полка от Видин и прощаването на млад войник с невестата му, и мома селянка, която полага лавров венец на главата на завърнал се от победата войник.

Барелеф на Паметника на Скърбящия войн, Видин / снимка: Ирена Данаилова

През последните години, в Деня на Съединението, 6-ти септември, пред Паметника на Скърбящия войн във Видин се провеждат тържествени церемонии. Наскоро родената във Видин лекарка проф. Елена Александрова оглави инициативен комитет „Героите на Видин“, който има идея около паметника да бъде изградена алея на славата.

Съвременната съдба на паметника

Точно преди посрещането на миналата Нова година, в редакцията на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ получихме писмо от Ирена Данаилова, в което ни сподели, че скулптурният шедьовър на великите творци Андрей Николов и Арнолдо Дзоки, уникалният войнишки паметник на умиращия войн, свел глава над оръжието си, който възхищава Европа цял век, е покрит с лепкава течност.

Залятият Паметник на Скърбящия войн, Видин, 12.2019 г. / снимка: Ирена Данаилова

Реставрацията му предизвика коментари от специалисти, творци, музейни работници и реставратори.
Паметникът-костница за няколко часа, малко преди Коледа 2019 г., е бил почистен с водоструйка, след което паметникът и релефите, които са от бронз, са лакирани с неизвестен лепкав и мазен материал, който се е разтекъл, попил и оставил трайни следи върху гранитния постамент. Премахната е и естествената патина на паметника.

Залятият Паметник на Скърбящия войн, Видин, 12.2019 г. / снимка: Ирена Данаилова

Специалисти коментираха, че най-вероятно патината е свалена от фигурата и релефите с фосфорна киселина – преобразовател за ръжда, който се продава доста евтино във всяка железария.

Залятият Паметник на Скърбящия войн, Видин, 12.2019 г. / снимка: Ирена Данаилова

От пресслужбата на община Видин тогава казаха, че почистването и реставрацията на паметника е възложено с договор на частна фирма ЕТ „Вита Мил – Величка Илиева” и е подписан от кмета на община Видин на 8.11.2019 г. Стойността на договора е била 5 400 лв. и представлява целева субсидия от държавата за възстановяване на войнишките паметници. От пресслужбата на община Видин уточниха също, че при почистването и реставрирането не е присъствал реставратор. (На 8.11.2019 г.  община Видин е управлявана от старото си ръководство, новоизбраният кмет се закле и встъпи в длъжност на 11.11.2019 г.). Нашият екип се обърна към Министерството на културата с въпроси защо 110 години след отливането му, паметникът има странен вид – различен е на цвят, липсва патината, липсва щикът на пушката, от години липсва и лавровият венец на централното място на постамента под един от барелефите, и защо по гранита личат мазни петна. До този момент официалното ни писмо, внесено в Националния институт за недвижимо културно наследство към МК, няма отговор.

Тържества пред паметника в Деня на Съединението на България

На 6-ти септември, през последните години по традиция във Видин пред Паметника на Скърбящия войн се отбелязва Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Честването започва с живо изпълнение на българския национален химн, и под звуците на Градския духов оркестър се провежда церемония по поднасянето на венци пред уникалния паметник – единствен монумент в страната на войник, който не се радва на победата, а скърби за загиналите. В нея всяка година участват официални гости – представители на Видинска света митрополия; от държавни и обществени институции; от политически партии; от културни институти и училища; от неправителствени организации, сдружения читалища, пенсионерски клубове и граждани.

Тържества пред Паметника на скърбящия войн, Видин, 06.09.2019 г. / снимка: общ. Видин

 

Тържества пред Паметника на Скърбящия войн, Видин, 06.09.2020 г. / снимка: общ. Видин

Тържества пред Паметника на скърбящия войн, Видин, 06.09.2021 г. / снимка: общ. Видин

Видин безспорно е град, притежаващ богато културно-историческо наследство. От антични останки, през средновековни крепости, до възрожденски постройки – той събира на едно място спомена за няколко епохи. Освен крепостта „Баба Вида“ и „Кръстата казарма“ обаче, има един самотен паметник, който не очаква нашето внимание, но пък го заслужава.


Паметник на скърбящия войн / снимка: общ. Видин

Източници: БТА, bulgarianhistory.com, исторически бележки от Ваня Ставрева, Община Видин, лични документи на сайта.

Подобни статии